Р Е Ш Е Н И Е № 88 София, 14.05.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 819 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. „П., р. и о.” /ПРО/ ЕАД, [населено място], представлявано от прокуриста Хр. Р. и гл. юрисконсулт М. Т., обжалва в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение № 1123 от 2.07.2012 год. по гр. д. № 785/2011 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 14.01.2011 год. по гр. д. № 12/2010 год. на Благоевградския окръжен съд. С него са отхвърлени исковете на касатора против Й. И. Р., Д. Г. Р. и М. Г. К. от [населено място] за заплащане на сумата от 5 206.60 лв. от всеки един от тях и против Н. Р. Р. от [населено място] за заплащане на сумата 15 619.79 лв., представляващи стойността на извършените през 1975 год., 1980 год. и 1982 год. подобрения в имота на ответниците с пл. № *, парцел * в кв. 30 по плана на [населено място] от 1958 год., идентичен с имот пл. № *, представляващ част от парцел * в кв. 30 по плана на града от 1990 год. Касаторът поддържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да бъде отменено и исковете бъдат уважени. Претендира и заплащане на направените разноски. Ответниците не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и прецени събраните доказателства, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против въззивно решение, допуснато до касационно обжалване с определението от 14.01.2013 год. на ВКС. В него е прието наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос относно материалноправната легитимация на ответника по ревандикационния иск да предяви иска по чл. 74 ЗС за подобренията във възстановен по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ имот и кой е релевантният за определяне на тази легитимация момент – възстановяване на собствеността при влизане в сила на основанието по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ или момента на предявяване на ревандикационния иск на възстановените собственици, по съображения, че този въпрос има значение за точното прилагане на чл. 74 ЗС, във вр. с чл. 2 ал. 6 ЗОСОИ при реституция на имот по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ и липса на съдебна практика. По поставеният правен въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: С изменението на ЗВСВОНИ с Д. в. бр. 107/97 год. – създаване на новата ал. 2 на чл. 2, възможността за възстановяване на собствеността обхвана и хипотезите на отнетите без законово основание имущества /движими и недвижими/ и на отчуждените такива не по установения ред от държавата, общините и от народните съвети в периода 9.09.1944 год. – 1989 год. при наличието на предвидените в закона предпоставки за това. С влизане в сила на ЗОСОИ и разпоредбата на чл. 2, ал. 6 (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 88 от 1998 г.) се предвиди когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от Закона за собствеността. Добивите и обезщетенията по чл. 73 от Закона за собствеността се дължат от 25 февруари 1992 г. С разясненията в т. 1 на ТР № 6/2006 год. по т. д. № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС се даде тълкуване на новото реституционно основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ във вр. с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, като се прие, че ако върху отнетите неправомерно или отчуждени не по установения ред имоти има извършено незаконно строителство или други промени без законово основание, това не е пречка за реституцията им, като отношенията между реституирания собственик и подобрителя се уреждат съгласно чл. 73 и чл. 74 ЗС, като в останалите случаи ще се прилагат разрешенията на т. 1 и т. 2 на ТР № 1/1995 год. ОСГК на ВС /прието преди цитираните законодателни промени/. Безспорно утвърдено в практиката е разбирането, че основният принцип и целта на обезщетяването по чл. 72 и чл. 74 ЗС е да се избегне неоснователното обогатяване на собственика за сметка на владелеца, както добросъвестен, така и недобросъвестен, след връщане на имота в патримониума на неговия собственик. Безспорно се приема в съдебната практика и, че възстановяването на правото на собственост на основанието по чл. 2 ал. 2 ЗВСВОНИ настъпва по силата на закона, към който момент отпада и основанието на упражняваното от държавата или нейни организации, или от трети лица владение върху този имот. За да се определи релевантния момент за възникване на правата на страните по правоотношението обаче следва да се държи сметка на обстоятелството, че възстановеният собственик следва да предяви ревандикационен иск, за да си върне фактическата власт върху възстановения му имот, срещу който владелецът ще предяви своите вземания за извършени в имота подобрения, които стават изискуеми най-късно в този момент, съгласно разясненията в ППВС № 6/74 год. относно момента на изискуемостта на същите. Това е и моментът на разместването на благата между правната сфера на страните в облигационното отношение, към който се определя и материалноправната им легитимация. Ответникът по ревандикационния иск на възстановения собственик е този, който се намира в имота без основание, с оглед настъпилото възстановяване на собствеността съгласно чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, поради което и искът против него се явява основателен. Това обосновава и легитимацията му да претендира направените в имота в периода, в който същият е бил държавен, подобрения съгласно чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, с оглед незаконността на построената в настоящия случай нова сграда /по този въпрос е налице влязло в сила решение по чл. 108 ЗС/. С оглед отговора на поставения въпрос изводът на въззивния съд за липса на легитимация на ищеца да претендира направените в имота подобрения в периода до възстановяване на собствеността – влизане в сила на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, не се споделя от настоящият състав. Възникването на дружеството, сега касатор, като правен субект, след момента на възстановяване на собствеността, не може да обоснове направения извод, с оглед на установеното по делото правоприемство на този правен субект с държавата в лицето на НОИ, респ. с държавната фирма „С. о.”, прекратена чрез вливането й в НОИ с решението от 1996 год. по ф. д. № 8013/91 год. на СГС, както и установената принадлежност на имота към имуществото им. Касаторът, ищец по иска за заплащане стойността на направените в имота подобрения е правоприемник на държавата, която в периода, в който имотът е бил в нейния патримониум /съгласно представените по делото актове за държавна собственост/ е осъществила същите, поради което и с прехвърляне на имуществото от държавата в капитала на това дружество, последното е придобило по силата на правоприемството и облигационните права да претендира обезщетяване за направените подобрения в ревандикирания от него имот от страна на собствениците му, ответниците по предявения иск. Тъй като въззивният съд не е изложил съображения по същество на спора за обезщетяване за подобренията в имота, с оглед съображението му за отхвърляне на иска поради липса на легитимация на ищеца, се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, свързани с преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните. Това налага след отмяна на въззивното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което съдът следва да се произнесе и по искането за направените пред настоящата инстанция разноски, съобразно изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1123 от 2.07.2012 год. по гр. д. № 785/2011 год. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: