Р Е Ш Е Н И Е № 152 София, 25 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 256/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК е образувано по искане на осъдените Г. Т. С. и Т. М. Й. за възобновяване на нохд № 4543/06г. на Районен съд – София и внохд №4931/12г. по описа на Софийски градски съд. Двете искания са за отмяна на постановената от СРС присъда, потвърдена от СГС и оправдаване на двамата подсъдими, като посочените в тях касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК са и основания за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че исканията на двамата осъдени са неоснователни. Намира, че решаващите инстанции са обсъдили подробно всички доказателства, поради което не е допуснато процесуално нарушение. По експертен път е установено, че пострадалият има свидетелска годност. Намира, че правилните фактически констатации са обусловили и формирането на верни правни изводи. По отношение на наказанията счита същите за справедливо индивидуализирани, като липсват основания за по-голямо снизхождение. При тези съображения, прокурорът пледира за оставяне без уважение на исканията на двата осъдени за възобновяване на производството. Повереникът на частния обвинител също пледира за оставяне без уважение на исканията за възобновяване. Позовава се на факта, че всички твърдения в исканията са били проверени от решаващите съдилища, които са ги отхвърлили. Осъденият Г. Т. С., редовно призован, не се явява. Осъденият Т. М. Й., нередовно призован, не се явява.Същият не е намерен на посочения от него адрес в искането за възобновяване.Не е намерен и на адрес, съобразно данните от наказателното производство. Установени са данни, че не се намира в затворите на страната. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Исканията за възобновяване, депозирани от двамата осъдени са процесуално допустимо и са подадени в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Техен предмет е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постановената присъда от Софийски районен съд, потвърдена с решение от СГС е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Разгледани по същество исканията са неоснователни. С присъда от 29.11.2012г., постановена по нохд № 4543/06г., Софийски районен съд е признал подсъдимите Г. Т. С. и Т. М. Й. за виновни в това, че за период от неустановена дата в края на месец септември 2000г. до 03.11.2000г. в [населено място], при условията на предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали у Р. М. Й. заблуждение, че ще му помогнат да развият заедно бизнес с животни в кланица в [населено място], но за осигуряване на оборотните средства той следва да продаден дворното място в [населено място], района на “Витоша киноцентъра -1 част”, собственост на родителите му и им предаде сумата от 12 000щ.д. с левова равностойност 16 486,76лв. и с това му причинила имотна вреда, като измамата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК и чл.54 от НК им е наложил следните наказания: на подсъдимия Г. С.-лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип, а на подсъдимия Т. Й.-лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Двамата подсъдими са оправдани по обвинението да са извършили престъплението измама досежно мотивирането на Д. да продаде апартамента, находящ се в [населено място], ул.”Оборище”, под предлог, че сделката е фиктивна, с което са му причинил имотна вреда в размер на 238 496,76лева. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 38 от 10.01.2013г. , постановено по внохд № 4931/12г.,СГС, НК-16 въззивен състав е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. В двете искания за възобновяване формално се поддържат всички касационни основания, но де факто липсва подробна аргументация и конкретика. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са общо във връзка с невярна оценка на доказателствата, като конкретно се сочат само показанията на пострадалия Д.. В тази връзка следва да посочи, че въззивният съд изцяло е възприел фактическите изводи на първата инстанция, както и доказателствения анализ, който ги е обезпечил, поради което не се е спрял подробно на всички доказателства и доказателствени източници. Принципно задължение на въззивния съд е да направи самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, както и да даде оценка досежно аналитичната дейност на първия съд. Безспорно е, че съдът не е изпълнил това си задължение, но не сме изправени пред хипотезата на допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Последните следва да обективират вътрешното убеждение на съда. Когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, както е в настоящият случай, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по които е формирано вътрешното убеждение, въззивният съд не е длъжен подробно да обсъжда всичко онова, което е задължително за първата инстанция, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Приетите за установени фактически положения не подлежат на контрол от касационната инстанция, когато те са резултат на извършена в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена дейност на съда. Задължението на предходните инстанции е да съберат достатъчна по обем доказателствена съвкупност, свързана с изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, да ги подложат на внимателна преценка, да обосноват изводите си съобразно изискваният на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.С оглед на горното настоящият състав не констатира нарушения в дейността по събиране и оценка на доказателствата, поради което твърдения в светлината на горното са неоснователни. В частност неоснователни са твърденията, че съдилищата са формирали вътрешното си убеждение само въз основа показанията на свидетеля Д., чиято свидетелска годност се оспорва и в двете искания. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.144, ал.2, т.5 от НПК, визираща задължително назначаване на експертиза за установяване способността на свидетеля Д., предвид неговото психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания. След като е изяснен въпросът със свидетелската годност на Д., първоинстанционният съд правилно е обсъдил неговите показания, наред с останалите доказателства, като е изложил убедителни мотиви при тяхната интерпретация. Предвид горното, не може да се приеме, че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. На следващо място в двете искания се възразява и за неправилно приложение на материалния закон. Класическата измама е престъпление, което се характеризира от обективна страна с няколко особености. То е престъпление с два предмета-измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения. Необходимо е да е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане. Изпълнителните деяния, които законодателно са ситуирани са няколко, сред които и инкриминираните в настоящото производство - възбуждане и поддържане на заблуждение. От значение за обективната страна е и поведението на измаменото лице, което извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществото, което като пряко следствие ще доведе и до осъществяване на съставомерния резултат, а именно причиняване на имотна вреда. От субективна страна класическата измама изисква наличието на пряк умисъл и особена користна цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения, у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. За субективната страна изводите следва да бъда изведени от обективните действия на подсъдимия по отношение на пострадалия към момента на извършване на деянията. Горепосочените правни характеристики на престъплението измама, преценени в контекста на установената фактология, правилно и законосъобразно са обусловили извод за виновно поведение на двамата подсъдими при това по квалифицирания състав на чл.211 от НК. Решаващите съдилища са изложили подробни мотиви досежно правните си изводи, във връзка с всеки един от съставомернити признаци на обвинението. По делото е безспорно установено, че двамата подсъдими не са имали бизнес, свързан с функционирането на кланица за животни в [населено място], както и, че не са имали намерение да развиват такъв, при това съвместно с пострадалия, за да се налага продажба на дворното място в района на „ Витоша киноцентър”, за осигуряване на оборотни средства от Д. да съвместен бизнес. Противно на това, те са имали една единствена цел, а именно да набавят за себе си имотна облага, включително на това сочи и хронологията на последвалите им действия по мотивиране на пострадалия за намиране на нови средства, което е довело де факто до продажба на апартамента, находящ се на ул.”Оборище”, собственост на неговите родители. Извън горното, следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло споделя изводите на долните съдилища за ангажиране на наказателната отговорност на двамата подсъдими за престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК и доколкото същите са подробни и задълбочени, не е необходимо преповтарянето им. Ето защо, тази инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон. Неоснователни са и оплакванията на явна несправедливост на наказанията, във връзка с което се прави искане за намаляване на техния размер. Съдилищата правилно са отчели наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които имат значение за индивидуализация на наказанията по отношение и на двамата подсъдими, като е отчетена и продължителността на изминалия период от извършване на деянието до постановяване на присъдата, а именно дванадесет години. Правилно е прието, че тази продължителност в случая не може да обуслови приложението на чл.55 от НК, тъй като освен приравняването на това обстоятелство към тези с изключителен характер, разпоредбата на чл.55 от НК изисква кумулативно най-лекото в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко, която предпоставка в случая не е налице. Явна несправедливост на наказанията е била претендирана и пред въззивната инстанция, която обоснована не е възприела възраженията на защитата. В обобщение може да се посочи, че в настоящият случай няма място за по-голямо снизхождение по отношение на наложените на двамата подсъдими наказания. В хода на произнасянето по настоящото дело е постъпила молба от адв.А., чието съдържание и искане не могат да бъде предмет на обсъждане, тъй като тя не е упълномощена да представлява осъдения Г. С. в производството по възобновяване, където се изисква ново изрично упълномощаване. Постъпила е молба и от осъдения Т. Й.-лично, в която моли за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като е налице ново обстоятелство, а именно той желае да бъде разпитан пред съдия, за да съобщи, че другият осъден - Г. С. не е участвал в извършване на деянието. Настоящото производство е било образувано по искане за възобновяване от двамата осъдени на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В случая правото на осъдения Й. да дава обяснения в качеството на подсъдим не е било нарушено.Различно е правното основания по чл.422, ал.1, т.3 от НПК, което е свързано с установяване на нови обстоятелства или нови доказателства, след влизане в сила на присъдата, като искане за възобновяване на това основание може да прави само окръжния прокурор. Предвид горното, касационната инстанция намира, че следва да остави без уважение исканията на двамата осъдени за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу тях и приключило с влязла в сила присъда. Водим от горното , ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Г. Т. С. и Т. М. Й. за възобновяване на нохд №4543/06 г. на Районен съд – София и внохд № 4931/12г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: