Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 07.03.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова и като изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4635/2013 година. Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Постъпила е молба за отмяна на влязло в сила решение №302 от 08.12.2011г по гр.д. №1700/2010г на Върховен касационен съд ІІІ г.о ,с което по реда на касационния контрол е отменено въззивно решение от 23.06.2010г по гр.д.№ 220/2008г на Кюстендилски окръжен съд в частта за предоставяне ползването на семейно жилище след развод , на основание 107 ал.4 СК от 1985г (отм) само по отношение на срока за ползване ,като същият е определен на три години ,считано от влизане в сила на въззивното решение . Молбата е подадена от И. С. Г., на която с влязлото в сила решение от 01.02.2010г по бракоразводно дело №100/2008г на Кюстендилски районен съд са били предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете К. К. В. и ползването на семейното жилище , представляващо втори етаж от къща в [населено място] , общ К..С атакуваното влязло в сила решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о ползването е ограничено за срок от три години предвид обстоятелството , че семейното жилище не е в притежание на страните , а е собственост на родителите на ищеца по бракоразводното делото К. М. В. , за което обстоятелство същият е приложил своя декларация за семейно и имотно състояние от 09.09.2008 г към исковата молба и във връзка с което обстоятелство не е бил повдиган спор от фактическа страна. Молбата се основава на решение от 15.04.2013г по ВНАХД №137/2013г на Кюстендилски окръжен съд , с което е потвърдено решение №71 от 11.02.2013г НАХД №59/2013г на КРС в частта , с която обвиняемият К. М. В. е признат за виновен в това ,че на 09.09.2008 г е потвърдил неистина в писмена декларация относно материалното си положение и имотно състояние , същата представена по бракоразводно дело №100/2008г на Кюстендилски РС ,като е декларирал че не притежава недвижимо имущество ,въпреки че е притежавал такова – една втора идеална част от процесното семейно жилище включително съгласно нот. акт №15 т.4 д.№516/2006г, по наследство и давност , с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.290а НК. Влезлите в сила решения по наказателното дело са приложени към молбата . Ответникът по молбата К. М. В. оспорва наличието на основание за отмяна по съображения , развити в писмен отговор . Фактът , че същият притежава в съсобственост със своята майка двуетажната жилищна сграда в [населено място] е бил известен на молителката още по време на брака им ,така че не се касае за ново обстоятелство,респ. доказателство. Страната не може да черпи основание за отмяна като отрича обстоятелства, които не е оспорвала . Молбата е по същество основателна , съображенията за това са следните: В процеса по бракоразводно дело №100/2008г на Кюстендилски районен съд ,с разпореждане на РС Кюстендил № 73 от 23.09.2008г на ищеца К. М. В. е указано ,че съдът следва служебно да се произнесе по въпроса за ползването на семейното жилище незавимо че няма искане за това , доколкото от брака има ненавършило пълнолетие дете ,родено на 23.05.2006г и на основание чл. 107 ал.6 СК(отм). Във връзка с указанията за уточняване на горните обстоятелства ищецът с молба от 03.10.2008г е посочил като семейно жилище имотът в [населено място], общ К. ,заявил е че същото е собственост на баща му Милети В. Н. ,за което е приложил нот. акт №7 т.ІІ д. № 465/1971г .С определение №113 от 12.12.2008г на районния съдия , КРС е приел по реда на доказателствата приложената към исковата молба декларация за семейно и имотно състояние от 09.09.2008 г на К. М. В., според която същият не притежава недвижим имот . Тъй като настоящата молителка с отговора не е предявила искане в бракоразводния процес за предоставяне ползването на семейното жилище, както първоинстанционният, така и въззивният съд, в последствие и Върховен касационен съд при инстанционния контрол по въпрос от служебна компетентност , са основали решенията си на фактическата установеност , следваща от декларираното обстоятелство и представените от декларатора като ищец писмени доказателства в съответствие с декларираното , че семейното жилище не е негово притежание , а е собственост на негови възходящи . Поради това установена се явява предпоставката на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК атакуваното по реда на отмяната съдебно решение да е основано на престъпно действие на страната , в случая деклариране на неверни обстоятелства. Същото е установено по надлежния съдебен ред , видно от приложените решение по ВНАХД №137/2013г на Кюстендилски окръжен съд от 15.04.2013г , с което е потвърдено решение №71 от 11.02.2013г по НАХД №59/2013г на КРС в частта , с която обвиняемият К. М. В. е признат за виновен в това, че с декларация от 09.09.2008 г , представена по бракоразводно дело №100/2008г на Кюстендилски РС, е потвърдил неистина относно материалното си положение и имотно състояние,като е декларирал, че не притежава недвижимо имущество ,въпреки че е притежавал такова -идеална част от процесното семейно жилище включително съгласно нот. акт №15 т.4 д.№516/2006г, по наследство и давност ,с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.290а НК . Гореизложеното обосновава допустимостта на исканата отмяна и основателността на молбата по същество. Неоснователни са доводите на ответника в настоящето производство , че при посоченото основание за отмяна е от значение знанието , което молителката като страна в бракоразводния процес е имала относно действителното фактическо и правно положение при собствеността на семейното жилище. Молбата за отмяна в случая не се основава на изтъкнати нови за нея обстоятелства по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, а на основанието по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК , който фактически състав е налице. Постановеното на последна инстанция съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Кюстендилски окръжен съд за постановяване на съдебно решение от друг съдебен състав по същество ,в частта относно срока за ползване на семейното жилище ,предвид служебните задължения на съда да администрира този въпрос по чл. 107 ал.6 СК (отм) , въз основа на годните за това доказателства по делото, включително като изиска служебно при необходимост и приобщи необходимите доказателства, намиращи се по приключилото наказателното дело. Направените в настоящето производство по отмяна разноски от страна на молителката ще подлежат на евентуално присъждане от съда при приключване на делото в отменената част . . Воден от горното , ВКС ІІІ г.о Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по молба на И. С. Г. от [населено място] , кв. О. бл.52 ап.№26 и на основание чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК влязло в сила решение №302 от 08.12.2011г по гр.д. №1700/2010г на Върховен касационен съд ІІІ г.о , с което след отмяна на решение от 23.06.2010г по гр.д.№ 220/2008г на Кюстендилски окръжен съд в частта за предоставяне ползването на семейно жилище след развод , на основание 107 ал.4 СК от 1985г (отм) е постановен срок за ползване от три години ,считано от влизане в сила на въззивното решение, в останалата част . Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилски окръжен съд в тази част . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.