Р Е Ш Е Н И Е   № 476   София, 26 ноември 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 536/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимия Й. И. Й. и на частният обвинител Р. В. Д. против въззивно решение № 124 от 15.07.2009 г., постановено по ВНОХД № 202/09 г. от Апелативен съд – Варна, с което е изменена присъдата на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционната присъда № 63/18.05.2009г. по НОХД № 445/09 год., подсъдимият Й. И. Й. е бил признат за виновен в това, че на 26.10.2008 г. при управление на МПС и нарушение на правилата за движение (чл. 20, ал.1, чл. 21, ал.1 и чл. 150 от ЗДП) по непредпазливост е причинил смъртта на З. В. Д. , като деянието е извършено в пияно състояние при концентрация на алкохол в кръвта му – 1, 27 на хиляда – престъпление по чл. 343, ал.3, б. “б” във вр. с ал.1, б. “в” от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 54 от НК – шест години лишаване от свобода. Оправдан е за отделни нарушения на правилата по ЗДП. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия Й, като същият е осъден да заплати на гражданските ищци Р. Д. лично и като законен представител на М. В. и В. В. сума в размер на по 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като наложеното на подсъдимия Й наказание е намалено до размера на три години лишаване от свобода. Жалбата на подсъдимия Й се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Прави се искане за приложение на института на условното осъждане. С жалбата на частния обвинител Д. е оспорено намаляването размера на наказанието лишаване от свобода, направено от въззивния съд. Отправеното искане е за отмяна на въззивното решение и оставяне в сила присъдата на окръжния съд. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, жалбата на подсъдимия Й се поддържа от процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата на частното обвинение. Частният обвинител Р. Д. , както и нейният процесуален представител, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като счита жалбата на частното обвинение за основателна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. По жалбата на подсъдимия Й. Доводите, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, са развити в писмените бележки, представени от защитата и са с основен акцент върху недооценяване на конкретни обстоятелства : поведението на пострадалия, предоставил управлението на неправоспособен водач, липсата на други провинения, инцидентния характер на проявата и прочие. Касационната проверка не констатира дефекти в дейността на въззивната инстанция при индивидуализацията на наказанието. Отказът на съда да приложи условното осъждане по отношение на подсъдимия Й е законосъобразен. Корекцията, извършена от въззивната инстанция относно размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия, действително са открили формално възможността за приложението на чл. 66 от НК. Отхвърлянето на тази възможност от въззивния съд е резултат на правилната преценка, че целите, визирани в чл. 36 от НК, не могат да се постигнат реално без ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Следва да бъде споделен изводът на въззивния съд за високата степен на укоримост на поведението на подсъдимия. Степента на обществена опасност на личността се преценява и с оглед проявлението й в инкриминираното деяние, неговото съдържание. Подсъдимият Й. е неправоспособен водач, алкохолната концентрация в кръвта му в не малка степен надхвърля минималното количество, необходимо за квалификацията на деянието - да е извършено в пияно състояние и обуславя извод за сериозно завишена степен на обществена опасност на дееца. Освен това, независимо от отправените забележки на пътуващите в МПС, за начина на управление на МПС и за особеностите на пътната обстановка, подсъдимият не само, че не се е съобразил с тях, но е решил и е демонстрирал уменията си на водач, които очевидно не са големи при наличието на фактите по делото. Прегледът на нарушенията, допуснати от подсъдимия, поведението му при конкретното управление на МПС, очевидно го очертават като лице, което е лишено от самоконтрол и явно не зачитащо правилата за движение по пътищата, тези за придобиване на провоспособност, изобщо на установения ред, като се имат предвид и действията, извършени от Й. , с цел друг да поеме вината за стореното. Всички тези данни не дават основание да се приеме, че условното осъждане може да осигури предупредителното и възпитателно въздействие върху личността на подсъдимия.словното осъждане, при посоченото вече, не би удовлетворило и общопревантивния ефект на наказанието. Възраженията срещу гражданско-осъдителната част на въззивното също са неоснователни. Материалното състояние на дееца, не е обстоятелство, което подлежи на преценка при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Гражданските искове са били уважени в размер, който съответства на обема на неимуществените вреди, понесени от гражданските ищци и удовлетворява принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. ІІ. По жалбата на частния обвинител. Жалбата засяга единствено изменителната част на въззивното решение, с която е намален срока на наложеното от първата инстанция лишаване от свобода. Преди всичко следва да се отбележи, че касационната инстанция няма правомощия да отмени решението и да остави в сила първоинстанционния съдебен акт. Върховният касационен съд може само да осигури евентуалното увеличаване на наложеното наказание, чрез отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане – чл. 354, ал.3, т. 1 от НПК, стига да са налице основанията за това. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е квалифицирал като смекчаващи отговорността обстоятелства – съпричиняването от страна на пострадалия и оказване на помощ, тъй като такива данни по делото липсват.прекът е основателен, защото въззивният съд не е бил дотам прецизен при дефинирането на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказанието. Тази непрецизност на съдебния акт обаче не опорочава крайния извод на съда, тъй като в основата на решението за намаляване размера на наложеното наказание все пак са обстоятелства, които по своето качество носят белезите на смекчаващи отговорността. Настоящият състав също счита, че обемът на наказателната принуда, определен от въззивния съд е достатъчен, за да осигури настъпване на положителни промени у личността на подсъдимия към спазване на закона и отнемане на възможността да извършва други противообществени прояви. Изолирането на подсъдимия Й от обществото за по- голям срок, така както се иска от частното обвинение, би довело до конфликт с принципа на съответствие между престъплението и наказанието, тоест на справедливостта, а само справедливата санкция може да въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 124 от 15.07.2009 г., постановено по ВНОХД № 202/09 г. от Апелативен съд – Варна.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.