Р Е Ш Е Н И Е № 92 гр. София, 11.05.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.180/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №26/27.11.17 г., постановена от АС-София /САС/, НО, 7 състав по В.Н.Д.1146/17 г., е отменена оправдателна присъда, постановена по Н.Д.4984/16 г. на 06.06.17 г.от ГС-София /СГС/,НО,10 състав, и подсъдимият Ф. Ф. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 А,ал.1,б.Б вр.чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК /поради допуснато нарушение на чл.20,ал.2, изр.1 ЗДП/ и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години-на основание чл.66,ал.1 НК; както и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от една година и шест месеца. М. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното деяние при допускане на нарушения на чл.20,ал.1 и ал.2, изр.2 ЗДП. Срещу този съдебен акт е постъпила касационна жалба,в която са релевирани трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съображения в тази насока са развити в допълнението към касацинната жалба, депозирано след изготвяне на мотивите по атакуваната присъда. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован,не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата и допълнението към нея с изтъкнатите доводи. Представителят на ВКП намира,че присъдата на САС следва да бъде оставена в сила. Такова е становището и на частните обвинители Й. Д. и Ц. Ц. и техния упълномощен повереник. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея с отразените в тях доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да изрази конкретни аргументи по отправените възражения, на които тази инстанция е легитимирана да отговори, тя се счита задължена с оглед съдържанието на допълнението към касационната жалба да вземе отношение по определени обстоятелства, очертаващи пределите на нейното произнасяне и съответно правомощията, които тя може да реализира. ВКС е инстанция по правото, що се касае до произнасянето по наказателни дела. Иначе казано, пред нея се атакува наказателният съдебен акт на съответния решаващ съд, като по искане на атакуващата страна се проследяват процесуални и материални незаконосъобразности, повлияли върху приемане на съответната фактология и/или повлекли неправилно приложение на материалното право. Явната несправедливост на наложеното наказание като касационно основание има по-тясно приложение, а произнасянето на върховната съдебна инстанция и като такава по същество, се явява изключение,в съобразие с нормата на чл.354, ал.5,изр.2 НПК, но то не е налице в настоящия казус. Поради факта, че ВКС е съд по правото, необосноваността и недоказаността /”няма данни за вина на подсъдимия или най-малкото не са налице несъмнени и безспорни такива” по думите на допълнението към касационната жалба/ не са касационни основания, както е видно и от нормата на чл.348,ал.1 НПК, и по въздигнати във връзка с тях доводи не се дължи произнасяне от този съд. Казаното се отнася както за случаите, когато въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл.336, ал.1,т.2 и 3 вр.чл.334,т.2 НПК /както е понастоящем/, така и за случаите, когато необосноваността, от която според страната се извежда неправилно възприемане на съответната фактология,довело до неправилно приложение на материалното право, е замаскирана под оплаквания за съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348,ал.1,т.2 НПК /както е понастоящем за част от въздигнатите доводи по допълнението/. По същество погледната, касационната жалба е неоснователна. Част от направените възражения в сериозна степен е свързана с приети от решаващата инстанция, чийто съдебен акт се ревизира, фактически положения, несъмнено извлечени от изводи по назначената пред САС, изслушана и приета повторна комплексна медико-автотехническа експертиза. Видно от протокола от последното съдебно заседание, проведено пред въззивния съд /л.135 и 136 от второинстанционното дело/, страните са съобщили, че нямат повече въпроси към разпитаните вещи лица и нямат други доказателствени искания. Истината изисква да се уточни заявлението на защитника, че тази експертиза е неотносима към обвинението, поради което е оставил съдът да прецени дали тя трябва да бъде приета. Същевременно не са оспорвани изводите по нея и не е претендирана тяхна проверка. Ето защо аргумент срещу присъдата на САС относно възприемане на позиции по третираното заключение поради обстоятелството, че изхождат от него, се явява несъстоятелен. Всъщност, едно от основните възражения по допълнението към жалбата, касае недостатъчност и непълнота на данните относно възникналото ПТП, въз основа на които е изготвено соченото КМАТЕ. В подкрепа на незаконосъобразност на казаното е приведена постановка, залегнала в решение №578/10.03.14 г., постановено от 2 н.о.на ВКС по К.Н.Д.2003/13 г. Съгласно същата, „за възприемане на експертното заключение не е достатъчно наблюденията и изследванията на вещите лица да се непосредствени и обективни, но преди всичко експертите да притежават необходимите специални знания и да разполагат с достатъчно материали, за да си съставят обективно мнение.” Като оставим настрана засегнатия вече въпрос за липса на процесуална реакция по оспорване на заключението в съдебно заседание, а и липсата на претенция относно непритежавани от експертите специални познания или на данни, въз основа на които да се произнасят, трябва да се обърне внимание и на друга постановка от цитираното вече решение: „Вещото лице може да откаже изпълнение на възложената задача, когато поставените въпроси излизат извън неговата специалност или когато материалите, с които разполага, не са достатъчно,за да си състави обективно мнение.” В конкретния казус липсва такъв отказ. Експертите, макар и критикувайки определени доказателствени материали /за начина им на изготвяне/, стоящи в основата на техните професионални изводи, са приели наличието на достатъчно данни, въз основа на които да си съставят и представят на съда обективно становище. Приемане на обратната теза, устройваща дееца и неговия защитник, не е доказателствено подкрепена. Всякакво нейно обсъждане би означавало този съд да навлезе в експлоатиране на специални знания, каквито не е негова работа да притежава. Точно за това се назначават вещи лица-специалисти по определен въпрос. В контекста на поставеното дотук обсъждане се третира първият довод, изложен в допълнението към касационната жалба, свързан с приетата от САС скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил. Не може да се сподели становището,че въззивната инстанция е базирала фактологията по престъпната деятелност по неясни експертни данни, тъй като не било ясно какви са масите на сблъскалите се превозни средства /предвид наличието и на багаж в буса- неизвестна величина/, които се отразяват на скоростта на управляваната от касатора кола и респективно на опасната зона за спиране. Контролираният съд е изложил тезата си защо възприема изводите по експертното заключение както за скоростта на процесния автомобил, така и за опасната зона за спиране, базирайки се на приложената във второинстанционното производство КМАТЕ, защитена в открито съдебно заседание. Вещите лица по нея са счели,че имат достатъчно технически данни,за да дадат отговор на обсъжданите въпроси. Ако е имало някакви претенции относно техническата състоятелност на техните изводи, то липсва съответно възражение от подсъдимия и неговия защитник, както бе отразено по-горе. Затова тази инстанция не намира,че решаващата такава е нарушила процедурните правила при формиране на вътрешното си убеждение в доказателствен план, откъдето е извела и съответни изводи по фактическите положения. Следващият съществен проблем с наведени доводи касае отстоянието на л.а.Т. от мястото на удара, от което касаторът е имал възможност да възприеме микробуса Ф. и пострадалия В. Д., като в тази връзка се обсъждат доказателствата относно това била ли е колата спряла в аварийната лента /и отчасти в лентата за движение/ с пуснати аварийни светлини. Изложеното намира експертен отговор чрез разрешението му в два варианта- със светлини и без светлини на спрялото МПС. Този въпрос е решим в съобразие с останалия доказателствен материал от решаващия съд. САС е изложил подробни съображения защо възприема наличието на светлини и по каква причина отхвърля обясненията на подсъдимия в обсъжданата насока, както и на намиращия се в неговия автомобил пасажер-свидетеля Б.. Обстоятелството, че този анализ не се нрави на М. и на защитника му, не го прави незаконосъобразен, а претенцията за приемане на собствения им прочит, предпоставя искане за произнасяне по необоснованост от страна на ВКС. Житейската логика, обосноваваща възражения по допълнението, не е едноизмерна, и не може да замества доказателствата. Така както се претендира, че водачът на ударената кола и съпътстващите го пасажери са депозирали показанията си за присъствие на светлини на спрялата кола поради собствено неправомерно поведение, претенцията може да се пренесе и върху подсъдимия и обяснимо загрижения за неговото положение приятел-пасажер в МПС-то. Важно е,че ревизираната инстанция е изразила съображения защо приема едни гласни доказателствени материали,а не други. Позицията й е аргументирана и не е изградена в нарушение на правилата на НПК. Всяка намеса оттук нататък от страна на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела, би довела до подмяна на суверенното право на САС за оценка на годно събран доказателствен материал. Все в тази насока трябва да се признае,че обстоятелството дали въобще задните светлини на Фиата са били изправни, не е било предмет на експертна проверка. От това не могат да се правят самостойни изводи за работен режим на задните светлини или не. Приемането на този факт САС правилно е извел от останалия събран доказателствен материал. Според защитата контролираният съд безмотивно е отхвърлил доказателства касателно обстоятелството дали местопроизшествието е било запазено към момента на съставяне на протокола за оглед. Особена стойност имали показанията на свидетеля Б. и представената по делото разпечатка от тел.112, от която е видно,че той е сигнализирал за поместване на буса след настъпване на удара с МПС-то и пострадалия; както и обясненията на дееца. Действително, въззивната инстанция е била повече от словно пестелива при обсъждане на този факт, но е ясен общият смисъл на приетото от нея: микробусът е поместен няколко метра напред при самия сблъсък с управлявания от подсъдимия автомобил. Друго преместване липсва. В такава насока са показанията на разпитаните по делото свидетели- пасажери във Ф., а на тази база и с оглед недобре изработения огледен протокол- и изводите по КМАТЕ. Няма задълбочена мотивировка защо се изключват обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Б. в обратната насока. Въпреки казаното тази инстанция не намира,че е изправена пред толкова съществено процесуално нарушение, произтичащо от липсата на решителна за престъпната деятелност аргументация, водеща до липса на мотиви, която изисква задължителна отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; а в проекция- до ярко нарушаване правото на защита на касатора, очертаващо невъзможност адекватно да се противопостави на съдебната теза. И това е така, защото мястото на удара между двете коли се определя преди всичко от мястото на първоначален контакт между тях. Никога не е имало съмнение /включително и в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Б./, както е приел и САС, че микробусът се е намирал в аварийната лента и съвсем малко от лявата му част е престоявала на дясната лента на платното за движение в посока излизане от София. Същевременно обективните данни за определяне мястото на удара, които според вещите лица са документално оскъдни, те са се наели да извлекат от разположението на л.а.Т., управляван от подсъдимия в крайното му положение на покой-в зоната на дясната канавка и напречно на платното; както и от информацията за настъпилите деформации на двата автомобила /коментираните според защитата противоречия в тази насока не са намерили съответно процедурно оспорване, а се разискват по същество пред тази инстанция по правото/. Ето защо поместването на Ф. след удара, отричан от водача и пасажерите в него, не се явява от такова съществено значение,че да обособи необмислена от решаващата инстанция процесуална грешка, довеждаща до хвърляне на съмнение върху съставомерни възприети обстоятелства- скорост на движение на Т., опасна зона за спиране и т.н. Според следващо възражение в допълнението към касационната жалба, въззивната инстанция неправилно е приела механизъм на настъпване на ПТП-то, при който е ударен директно пешеходецът В. Д.,а впоследствие автомобилът Т., докато в приложената КМАТЕ първо е настъпило съприкосновение между двете коли, след което е покосен пострадалият. Видно от приетата от САС фактология по престъпната деятелност /стр.7 от мотивите/, е решено, накратко казано, че след като подсъдимият загубил управление над автомобила Т., последният преминал от собствената лента за движение към аварийната и във фазата на ротация настъпил удар между задна челна част на Ф. и лява странична част на Т., след което последвал удар с пешеходеца. Що се касае до посочената в допълнението стр.22 от мотивите към атакуваната присъда на САС, то там става дума за преценка на приложението на материалното право чрез законосъобразно приемане на реализиране на нарушението по чл.20,ал.2, изр.2 ЗДП /несъобразяване на скоростта на движение с атмосферните условия/, което е в причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат- след удар със стоящия на пътното платно в неговата аварийна лента пешеходец Д., причиняване смъртта на същия. В тази част на съдебната аргументация самият механизъм на настъпване на ПТП въобще не е описван. Поради това и в съобразие с гореказаното, несподелима е тезата за превратно доказателствено тълкуване от страна на ревизираната инстанция. На последно място по отправените процесуални аргументи е нужно да се вземе отношение по въздигнатия довод за неразбиране на въздигнато възражение пред САС във връзка с извеждане на технически изводи по КМАТЕ за удар между две МПС-та по неадаптирана методика, докато защитата е изтъквала съображения и е предоставила теоретична разработка по адаптирана методика –специализирана литература в издание на НИКК за възстановяване на ПТП между МПС и пешеходец. Затова оплакването е, че заключенията на КМАТЕ будят основателно съмнение за достоверност. За пореден път този съд ще отбележи,че всякакви доводи,отнесени към недостоверност, представляват оплаквания за необоснованост, която не е касационно основание. За пореден път ще отбележи освен това, че няма да се произнася по аргументи, атакуващи заключение, неоспорено по съответен процедурен ред от обжалвалата страна. Впрочем, дали и доколко представената методика на НИКК е единствено възможното за ползване ръководство, изхождайки от орган, свързан несъмнено с една от страните в производството /държавното обвинение, тъй като НИКК е към МВР/, както и дали разработките на назначените в хода на второстепенното съдебно производство утвърдени вещи лица-автоексперти, необвързани с никоя страна по делото, които разработки са обект на дълготрайно съдебно ползване, не е от съществено значение за изхода на спора. По-важно е, че е направен динамичен анализ на произшествието и е установено,че в хода на ротацията при приплъзването на Тойотата вследствие на несъобразената с конкретните пътни условия скорост, е настъпил удар в недвижещо се МПС, в хода на което завъртане е засегнат и починалият пострадал, намиращ се извън микробуса. Иначе казано, покосени са препятствия на пътя, които са престоявали в предвидена за това част от пътното платно. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че в обстоятелствената част на обвинителния акт поредността на съприкосновенията е изписана по следния начин: удар на пешеходеца, след което такъв с микробуса /стр.5 от първостепенното съдебно дело,стр.3 от обвинителния инструмент горе/. Такъв ред засяга и защитата в допълнението към жалбата си, без да обособява оплакване за съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху реализиране на правото на защита, чрез невъзприемане от съда, чийто акт се атакува, на различен порядък-удар първо в автомобила,после в пешеходеца. Самият въззивен съдебен състав не е счел за необходимо да вземе отношение по въпроса, предвид обстоятелството,че приетият от него ред на настъпване на ударите е друг и той се извежда от доказателствен материал,набавен при второстепенното разглеждане на делото. По мнение на тази инстанция промяната на изложената поредност не води до изменение на обстоятелствената част на обвинението, когато би се изисквала прокурорска намеса по силата на чл.287,ал.1 НПК. Същото, както е известно от дълготрайното прилагане на процесуалния закон в тази насока, е недопустимо при второинстанционно разглеждане на делото, пък макар и доказателствата за него да са набавени именно в хода на същото. ВКС не намира,че е налице нарушение, защото прегледът на инкриминираните по обвинението факти установява, че винаги е ставало дума за завъртане на колата, управлявана от подсъдимия, поради неправилно упражняван от него режим на скоростта, несъобразен с атмосферните условия, като в хода на тази ротация е засегнат и пострадалият, и е деформирано МПС-то, зад което той е стоял. Те следователно не са различни до степен, че при осъждането му да е вменена съставомерна фактология, срещу която касаторът не се е защитавал. Казаното се отнася и до по-високата скорост на движение, приета от САС, в сравнение с инкриминираната по обстоятелствената част на обвинителния акт. Става дума за прецизиране на факт, приет въз основа на събраните в хода на въззивното производство доказателства. Този факт не се явява съществено различен, огледан самостойно, а и в контекста на правилно вменената правна квалификация- и по специалното законодателство, и по наказателния закон. Най-накрая, с обвинителния акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 НК, за извършването на което той е оправдан. Втората инстанция е отменила присъдата на СГС и е осъдила дееца за осъществено от него престъпление по чл.343 А НК, по-леко наказуемо такова. Доколкото е постановена нова присъда, е следвало САС да постанови оправдателен диспозитив по отношение на първоначално вмененото обвинение по НК, което той е сторил спрямо нарушенията на правилата на специалното законодателство. Въпреки всичко не иде реч за флагрантно процесуално нарушение, което да направи неясна волята на решаващата втора инстанция и този съд само отбелязва констатираното неблагополучие. Предвид изложеното ВКС не намира,че има основания да приеме наличие на предпоставки за неправилно приложение на материалния закон,каквито не се и разгръщат пред него. Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, същото само е маркирано в касационната жалба, не е развито в допълнението към нея,нито пък са формулирани някакви съображения в такъв контекст в открито съдебно заседание. Затова тази инстанция ще го остави без мотивно внимание, поради липса на конкретика, по която да се произнася. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА №26/27.11.17 г.,постановена от АС-София, НО, 7 състав, по В.Н.Д.1146/17 г.по описа на същия съд и състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/