6 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 413/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 438 гр.София, 8 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Севдалин Мавров със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 413/2010 година Касационното производство е образувано по жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци Д. М. Б. и М. Р. Б. против присъда № 79 от 19.ІV.2010 год. по внохд № 171/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, която е нова след отмяната на присъда № 25 от 9.ІІ.2009 год. по нохд № 1886/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционната присъда Г. П. Я. е признат за виновен в това, че на 24.VІ.2008 год. на пътя Асеновград-с.Червен, П. област, е управлявал лек автомобил СЕАТ КОРДОБА с рег.№ РВ 9917 АМ в нарушение правилата на чл.5, ал.2, т.1 и 3, чл.15, ал.1, чл.20, ал.1 и 2, и чл.44, ал.1 ЗДП, при което е причинил по непредпазливост смъртта на 25-годишния Ф. Д. Б., тежка телесна повреда на 15-годишната Ф. А. М. и средна телесна повреда на 17-годишната Б. Д. П., за което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, предл.първо, б.”б”, предл.първо НК е наказан с 4 години лишаване от свобода, които да изтърпи при лек първоначален режим и за срок от 7 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. В полза на Д. М. Б. и М. Р. Б.-родители на загиналия Ф. Д. Б.-са присъдени по 60 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди с отхвърляне на исковете им до размерите на по 150 000 лева. С обжалваната въззивна присъда Г. П.Я. е признат за невиновен да е извършил престъплението, за което е бил осъден с първоинстанционната присъда; оправдан е по обвинението/според обвинителния акт/ по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, предл.първо, четвърто и пето, б.”б”, предл.първо във вр. с ал.1, б.”б” и „в” във вр. с чл.342, ал.1 НК; признат е за виновен в това, че по същото време и на същото място е управлявал лек автомобил СЕАТ КОРДОБА с рег.№ РВ 9917 АМ с установена по надлежния ред алкохолна концентрация в кръвта си от 2.31‰, за което и на основание чл.343б, ал.1 НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, която да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип и за срок от 1 година е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. На основание чл.68, ал.1 НК е постановено Я. да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип наказанието от 4 месеца лишаване от свобода, определено с влязлото в сила споразумение по нохд № 282/2007 год. на Асеновградския районен съд. Отхвърлени са предявените от Д. и М. Б. граждански искове за обезщетяване на причинени им имуществени вреди. С жалбата, допълнена по реда на чл.351, ал.3 НПК, се иска отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Оспорва се преди всичко заключението от назначената и изслушана във въззивната инстанция петорна автотехническа експертиза, както и кредитирането показанията на свидетеля И. Ж.Танев за сметка тези на свидетеля А. Ат.Айранджиев. В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват. Не се явяват нито представляват конституираните като частни обвинители Ф. Ас.М. и Б. Д.П., които не са изразили становище по жалбата. Подсъдимият и защитникът му намират жалбата за неоснователна и искат оставяне на въззивната присъда в сила, каквото е заключението и на представителят на ВКПр. Жалбата е неоснователна. За да оправдае подсъдимия в проявена престъпна непредпазливост при управляване на МПС, довела до причиняването смъртта на едно лице и на тежка и средна телесни повреди на още две лица, въззивният съд е кредитирал заключението на последната назначена от него и изслушана автотехническа експертиза, петорна, с включването към вещите лица Ст.Златанкев, Ст.Мутафчиев и Г.Попов, изготвили първоначалната тройна и двете допълнителни към нея експертизи /последните две-назначени и изслушани от същия съд/, още на Ст.Карапетков и Г.Джонев. Тези специалисти единодушно са приели, че мястото на удара между двете превозни средства-управлявания от подсъдимия лек автомобил и управлявания от загиналия Б. мотоциклет СУЗУКИ 750-е на около 0.80-1.20 м встрани от осовата линия, в лентата за движение на лекия автомобил. Т.е. предната лява част на последния, където се е реализирал първоначалния контакт между двете МПС, е отстояла от осовата линия на посоченото разстояние и на същото разстояние, изцяло в лентата за насрещно движение, е бил разположен мотоциклетът. При това разположение на двете насрещнодвижещи се превозни средства ударът между тях е бил провокиран единствено от неправомерното поведение на пострадалия Б., управлявал мотоциклета в нарушение забраната на чл.16, ал.1, т.1 ЗДП, без да е бил принуден към това поради изпреварване или заобикаляне на друго ППС, или на друго, установено по делото, препятствие на пътя. Подсъдимият не би могъл да носи отговорност и затова, че независимо от неправомерното поведение на насрещния водач, не е направил необходимото за безопасното им разминаване с отклоняване вдясно посоката на движение на лекия автомобил. С оглед съществуващия за конкретния участък от пътя възходящ наклон и за двамата водачи, те са имали видимост един към друг на разстояние не по-голямо от 150 м преди мястото на удара, осъществило се на възвишението след изкачване /първо допълнение към тройната автотехническа експертиза, л.63 от възз.д./, което разстояние е далеч под сборната дължина на опасните зони за спиране на двете превозни средства, възлизаща на около 240 м/в същото допълнение, л.65 от възз.д./, за да се очаква от подсъдимия успешното извършване на спасителна за Ф.Б. маневра. Нещо повече. Имащите правомерно поведение участници в движението ЗДП, с чл.20, ал.2, ги е задължил единствено при възникване на опасност да намалят скоростта и да спрат, което задължение, дори и спазено от подсъдимия при възможност за това, не би довело до предотвратяване на пътнотранспортното произшествие. Я., впрочем-макар това да е без значение с оглед отпадналата му отговорност за настъпилото ПТП-неправилно е упрекнат, включително от въззивния съд, в нарушаване правилото и на чл.15, ал.1 ЗДП. Изискването, водачът да се движи „възможно най-вдясно”, очевидно се отнася към немаркирано платно за движение, след като тогава, когато „пътните ленти са очертани с пътна маркировка”, изискването е друго, да се „използва най-дясната свободна лента”, а с него подсъдимият напълно се е съобразил. Без основание в жалбата се твърди, че въззивният съд е игнорирал показанията на свидетеля Ат.Айранджиев. Казаното от този свидетел е обсъдено на с.6 от мотивите към въззивната присъда, но то няма никакво отношение към спорните, според жалбоподателя, въпроси за разположението на двете превозни средства върху платното за движение и мястото на удара помежду им. Неоснователно се възразява и срещу кредитирането показанията на свидетеля Ив.Танев, след като казаното от него за разположението върху платното за движение на управлявания от подсъдимия автомобил съвпада със заключението по същия въпрос на петорната автотехническа експертиза. В заключение оплакванията в жалбата, които могат да се отнесат към касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК-допуснати от въззивния съд неправилности при доказателствения анализ, ограничили процесуалните права на жалбоподателите като частни обвинители и граждански ищци – са неоснователни и затова ВКС в състав от трето наказателно отделение и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 79 от 19.ІV.2010 год.н по внохд № 171/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: