2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 21.07.2022 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 5156 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България, чрез прокурор К. - прокурор при Апелативна прокуратура в [населено място] и по касационна жалба на Г. Д. З., чрез пълномощника му адв. И. В. против решение № 37/27.09.2021 г. по в.гр.д. № 316/2021 г. на Апелативен съд Пловдив.
Касаторът Г. Д. З. обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение от 28.04.2021 г. на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. № 627/2020 г., искът му против Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение в престъпление, по отношение на което наказателното производството е прекратено с постановление от 17.04.2015 г. по ДП №96/2013 г. по описа на ОСлО-ОП-Пазарджик, ведно със законната лихва от 16.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът Прокуратура на Република България обжалва въззивното решението в частта, с която е потвърдено решение от 28.04.2021 г. на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. № 627/2020 г., за осъждане на касатора да заплати на Г. Д. З. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение в престъпление, по отношение на което производството е прекратено с постановление от 17.04.2015 г. по ДП №96/2013 г. по описа на ОСлО-ОП-Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 773,04 лв.-обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи под формата на лихви върху сумата от 5 000 лв., внесена като парична гаранция по наложената мярка за неотклонение за периода от 23.10.2007 г. до 17.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване в частта по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконното обвинение.
Касационната жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 773,04 лв. е процесуално недопустима, тъй като цената на иска е под 5 000 лв., поради което в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – на нормата на чл.52 ЗЗД, на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е оценил в пълна степен продължителността и тежестта на търпените от касатора мерки за процесуална принуда – задържане под стража и забрана за напускане пределите на Република България, при определяне размера на обезщетението. На следващо място се поддържа, че съдът неправилно е приел, че не са доказани настъпили неимуществени вреди от факта на отнемане на законно притежавано от касатора оръжие в резултат на незаконното обвинение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: 1/ Следва ли размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се определи от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинно следствена връзка и 2/ Какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. По първия въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г.; т.3 и ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК, а по втория въпрос – в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 210 от 15.01.2019 г. по гр.д. № 174/2018 г. на III г.о., решение № 34 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 643/2012 г. на III г.о., решение № 91/12.04.2017 г. по гр.д. 3707/2016 г. на IV г.о. и решение № 81/25.09.2019 г. по гр.д. № 1804/2018 г. на III г.о., като се поддържа, че при разрешаването на конкретните казуси, разкриващи сходни обстоятелства с тези по настоящото дело, съдът е присъждал обезщетения за неимуществени вреди в по-високи размери.
Касаторът - ответник обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Доводите са свързани с нарушаване на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД. Твърди се, че не е налице причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и част от отчетените при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди конкретни факти и обстоятелства, както и че съдът не посочил в мотивите на решението конкретното значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение – как всяко от тях се отразява на размера на обезщетението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят въпроси за задължението на съда да определи размера на неимуществените вреди след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и за тяхното конкретно значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост; относно съдържанието на понятието „справедливост“ и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ и съответно трябва ли да се държи сметка за общата икономическа среда, жизнен стандарт и за общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата. Поддържа се, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г.; т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 123 от 23.06.2013 г. по гр.д. № 254/2014 г. на III г.о., решение № 113 от 02.05.2017 г. по гр.д. № 3483/2016 г. на IV г.о., решение № 358 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 2026/2014 г. на IV г.о., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на IV г.о. и решение № 295 от 18.12.2017 г. по гр.д. № 384/2017 г. на IV г.о.
За да отмени частично решението на първоинстанционния съд и по този начин да намали присъденото от него обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. на 20 000 лв., въззивният съд е посочил следните конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи по-нисък размер на обезщетение в сравнение с този, определен от първата инстанция и това са: липсата на трайно и необратимо засягане на психическото състояние на ищеца; недоказани негативни изживявания на ищеца във връзка с отнемане на притежаваното от него оръжие от полицейските органи; продължителността на наказателното производство – 7 години и 8 месеца/, който срок с оглед фактическата и правна сложност на делото, участието на няколко обвиняеми, обема на събраните доказателства и факта на спиране на производството за една година поради невъзможност да бъде намерен един от обвиняемите, въззивният съд е преценил като сравнително разумен и на последно място факта, че че делото не е било в съдебна фаза. Според въззивния съд тези обстоятелства, обуславят по-нисък размер на дължимото на ищеца обезщетение в сравнение с присъденото от първоинстанционния съд. Същевременно съдът е посочил и конкретните обстоятелствата, които е съобразил при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди на 20 000 лв., а именно: тежестта и броя на повдигнатите обвинения; множеството процесуално-следствени действия, свързани със събиране на доказателства, с участието на ищеца; тежестта и продължителността на мерките за процесуална принуда – задържане под стража за период от 7 месеца и 24 дни/, а впоследствие парична гаранция в размер на 5 000 лв. и забрана да напуска пределите на РБ; влошаване на здравословното му състояние по време на задържането му под стража; невъзможността да се придвижва и да реализира редовни доходи от дейността си – внос на автомобили; затруднено финансово състояние в резултат на отнемането на голяма сума пари; негативното отношение на съгражданите му, което се мултиплицирало в резултат на множеството публикации в пресата.
При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос, повдигнат от касатора З., както и по първия въпрос, повдигнат от Прокуратурата на РБ, които се свеждат до въпроса относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото. Въпросът е от значение за изхода на спора, поради което въззивното решение следва да се допусне касационен контрол за проверка налице ли е противоречие със задължителната съдебна практика - т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г.; т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., както и с цитираната в изложенията практика на състави на ВКС.
За касационното обжалване, касаторът З. дължи държавна такса в размер на 5,00 лв. на основание чл.18, ал.3 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37/27.09.2021 г., постановено по в.гр.д. № 316/2021 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, по касационна жалба, подадена от Г. Д. З. и по касационната жалба на Прокуратура на Република България, чрез прокурор К. - прокурор при Апелативна прокуратура в [населено място].
УКАЗВА на касатора Г. Д. З. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5.00 лв., като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратура на Република България срещу решение № 37/27.09.2021 г. по в.гр.д. № 316/2021 г. на Апелативен съд Пловдив. в частта, с която е потвърдено решение от 28.04.2021 г. на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. № 627/2020 г., за осъждане на касатора да заплати на Г. Д. З. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от сумата от 3 773,04 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи под формата на лихви върху сумата от 5 000 лв., внесена като парична гаранция по наложената мярка за неотклонение за периода от 23.10.2007 г. до 17.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС с частна жалба в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Прокуратура на Република България в частта относно иска на заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |