ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 313 София, 27 април 2012 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 261 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Благоевградския окръжен съд от 02.10.2011 г. по ч.гр.д. № 1181/2011, с което е потвърдено определението на Благоевградския районен съд от 12.10.2011 г. по гр.д. № 2855/2011 за прекратяване на производството по делото. Недоволна от определението е касаторът Г. Н. Х., представляван от адв. Р. Р. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на искове за признаване незаконността на прекратяването на договор за управление и за възстановяване на заеманата длъжност и по материалноправния въпрос за възможността да бъде възлагано управлението по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ на държавни учреждения и на държавни и общински предприятия, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата „Ю. д. п.”, Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено от въззивен съд и с него се туря край на производството по делото, намира че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Жалбата е подадена в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че отношенията между страните се уреждат от договор за управление и към него не може да бъда приложена уредбата на трудовите правоотношения, която позволява съдебен контрол върху прекратяването на трудовите правоотношения. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси обуславят решението по делото, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че независимо от това дали ще се приеме, че искът за признаване на уволнението за незаконно е установителен, а искът за възстановяване на заеманата длъжност – конститутивен, или че двата иска са конститутивни; по допустимостта на тези искове няма съмнение, тъй като те са изрично уредени в чл. 344 КТ. По различен начин се поставя въпросът за допустимостта на иск за признаване на прекратяването на облигационен договор за незаконно, т.е. на иск, с които се отрича потестативното право на едната страна по договора да го прекрати с едностранно волеизявление или се твърди, че потестативното право е упражнено ненадлежно. Такъв иск е недопустим. Когато в облигационните отношения едната страна може да упражни потестативното си право да прекрати договор извънсъдебно, иск с предмет съществуването или несъществуването на потестативното право е недопустим. В такъв случай с иск може да се претендира реалното изпълнение на договора или правните последици от неизпълнението му, тъй като той в действителност не е прекратен. Материалният закон не урежда потестативно право за учредяване на гражданско правоотношение, когато то е прекратено неправомерно. Когато се претендира по съдебен ред да бъде упражнено потестативно право, което не е уредено в закона, такъв иск е неоснователен, а не недопустим. По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че правното естество на договора се определя не от названието, което страните са му дали, а от съдържанието на уговорените насрещни права и задължения. С договора за управление по чл. 328, ал. 2 КТ собственикът на едно предприятие (или негов представител) възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед да бъде постигната определена стопанска цел. Правно невъзможно е такъв договор да бъде сключен за управлението на държавно учреждение, на отделна дейност в учреждението (организационно обособена в поделение или не), дори тази дейност да е свързана с предоставянето на стоки или услуги, тъй като държавното учреждение няма стопански цели. Няма пречка обаче (не само когато отделен закон изрично го урежда, напр. ЗГ, но и в други случаи) да бъде сключен договор за управление на държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяването на някаква обществена потребност. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. По същество правилно въззивният съд е приел, че съгласно чл. 172 ЗГ на ищеца е възложено управлението на държавно горско стопанство (като териториално поделение на държавно предприятие по чл. 163 ЗГ) и сключеният от ищеца договор е именно такъв. Също правилно въззивният съд е приел, че нормите, уреждащи трудовите правоотношения не може да бъдат приложени към на облигационните отношения между страните. Като е стигнал до същите крайни изводи, макар и по други съображения въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд от 02.10.2011 г. по ч.гр.д. № 1181/2011. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Благоевградския окръжен съд от 02.10.2011 г. по ч.гр.д. № 1181/2011. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.