5 Решение на Върховен касационен съд Стр. Р Е Ш Е Н И Е N 109 С., 12.07.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 687 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] чрез адвокат М. В. за отмяна на влязло в сила решение от 02.06.2003 г. по гр.д. № 1060/2002 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което [фирма] /тогава/ е осъдено да заплати на А. В. М. и Л. Й. М. общо сумата от 64015.50 щ.д. със законна лихва само върху главница от 42677 щ.д., считано от 29.07.2002 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 5049.71 лв. Молителят твърди, че за да уважи предявения иск срещу него по гр.д. № 1060/2002 г. СГС е приел виновно неизпълнение на [фирма] по сключен с А. и Л. М. предварителен договор от 1995 г., но след постановяване на това решение е постановено друго решение от СГС по в.н.о.х.д. № 4835/2011 г., в което е прието, че договорът от 1995 г. между [фирма] и семейство М. е бил развален с покана от 06.07.1999 г., представена по наказателното дело. С решението на СГС по наказателното дело е установен правнорелевантен факт, който е съществувал към деня на приключване на устните състезания и е от съществено значение за разрешаване на спора по гражданското дело. Налице са основания да се приеме новооткрит факт и новооткрито доказателство, поради което решението по гражданското дело следва да се отмени на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, а доколкото в гражданското производство А. и Л. М. не са уведомили съда за получената от тях лично писмо – покана за разваляне на договора, решението по гражданското дело е постановеното по неверни данни – основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Ответните страни по молбата – А. В. М., Д. Л. М. и С. Л. М.-Ш. /лично и като наследници на починалия Л. Й. М./ оспорват допускането на молбата и същата по същество по съображения в писмен отговор като считат, че представената оправдателна присъда на Т. Т. – бивш управител на дружеството-молител, няма никакво отношение към спора между семейство М. и търговското дружество в гражданското дело. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение намира, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК от 18.05.2012 г. е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, считано от датата на постановяване, която е и дата на влизане в сила на представеното решение на СГС по в.н.о.х.д. № 4835/2011 г. – 20.02.2012 г. и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решението на СГС, чиято отмяна се иска, са уважени искове на А. и Л. М. срещу [фирма] по чл.88 и чл.92 ЗЗД вр. чл.87 ал.2 ЗЗД. Ищците са претендирали връщане на авансово платени суми и неустойка по предварителен договор за продажба на право на строеж и изграждане на посочени обекти с ответника, който договор и споразумението към него ищците развалили с нотариална покана от 12.07.2002 г. В това решение е прието, че задълженията по сключения предварителен договор и допълнително споразумение към него не са изпълнени от [фирма], договорът е развален с едностранна покана от ищците, поради което ответното дружество дължи връщане на престираното /извършени плащания/ от изправната страна и уговорената неустойка в допълнително споразумение. Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страните. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. По силата на чл.303 ал.1 т.2 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетели, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В настоящия случай молителят представя доказателство – решение № 241/20.02.2012 г. на СГС по в.н.о.х.д. № 4835/2011 г., което е неотносимо към основанието, мотивиращо СГС да уважи предявените искове на А. и Л. М. срещу [фирма] по гр.д. 1060/2002 г. на СГС. По гр.д. № 1060 /2002 г. СГС е преценявал изправността на [фирма] по сключен предварителен договор с А. и Л. М. и допълнително споразумение към него, а във в.н.о.х.д. № 4835/2011 г., съдът е преценявал дали подсъдимият Т. Т. като управител на [фирма] е извършил престъпление по чл.210 ал.1 т.3 предл.1-во и т.5 вр. чл.209 ал.1 предл.1-во и предл.2-ро НК. Вярно е, че и в наказателното производство са обсъждани сключения предварителен договор между семейство М. и [фирма] и неговото разваляне, но с оглед съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение на тогавашния управител на [фирма], свързано с извършена продажба на част от построените имоти в сградата, за която се отнася и предварителния договор със семейство М.. В наказателното производство се обсъжда покана за разваляне на договора от [фирма] от 06.07.1999 г., докато в гражданското дело е прието разваляне с покана от 12.07.2002 г. от семейство М.. Различна е преценката за последиците от тези покани за облигационната връзка между страните и съставомерността на извършените деяния от тогавашния управител на [фирма], а и по наказателното дело също има данни /както и по гражданското/, че между страните са сключвани и допълнителни споразумения, вкл. след цитираната покана от 06.07.1999 г. /допълнително споразумение от 22.12.2001 г., стр. 5 от решението по в.н.о.х.д. № 4835/2011 г./, следователно двете покани – от 06.07.1999 г. и от 12.07.2002 г. имат и различен предмет – отнасят се до различни правоотношения между семейство М. и [фирма]. Не се касае и до ново доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като поканата за разваляне на договора от 06.07.1999 г. изхожда от [фирма], като не се изтъкват никакви съображения поради които тази страна не е могла да представи в гражданското производство, изходяща от нея покана за разваляне на договора й със семейство М.. Друг е въпросът, че и след тази покана между страните е сключено ново споразумение, развалено с последваща покана от 12.07.2002 г., както е прието в решението по гражданското дело, чиято отмяна се иска. Щом това е така, посочената покана от 06.07.1999 г. на [фирма] за разваляне на сключения договор със семейство М., обсъждана в решението по в.н.о.х.д. № 4835/2011 г. не е нито ново, нито относимо доказателство или обстоятелство за релевантен факт по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК към спора, разрешен с решението по гр.д. № 1060/2002 г. на СГС. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Твърденията, че СГС е постановил решението си по гр.д. № 1060/ 2002 г. въз основа на „неверни данни”, тъй като А. и Л. М. не са уведомили съда за получена от тях покана от 06.07.1999 г., изходяща от [фирма], не осъществяват никоя от визираните от закона хипотези - установяване по надлежен съдебен ред на неистинност на документ, на показания на свидетели, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Тези твърдения за наличие на чл.303 ал.1 т.2 ГПК изразяват само едно превратно тълкуване на установените факти в спора на [фирма] и семейство М. по гр.д. № 1060/2002 г. на СГС и опит да се преразгледа крайния изход по това дело, но не са основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за отмяна решението на СГС, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците по молбата следва да бъдат присъдени направените и поискани разноски в размер общо на 1200 лв. – адвокатски хонорари по представените пълномощни и списък за разноски по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение от 02.06.2003 г. по гр.д. № 1060/2002 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА [фирма], Е.[ЕИК] със седалище и адрес на управление област В., [община], [населено място], [улица] съдебен адрес в [населено място], [улица] адвокат М. В. да заплати на А. В. М. чрез адвокат З. Г. – [населено място], [улица], ет. 2 сумата 600 лв. /шестстотин лева/ адвокатски хонорар. ОСЪЖДА [фирма], Е.[ЕИК] със седалище и адрес на управление област В., [община], [населено място], [улица] съдебен адрес в [населено място], [улица] адвокат М. В. да заплати на Д. Л. М. и С. Л. М.-Ш. –двамата от [населено място],[жк][жилищен адрес] общо сумата 600 лв. /шестстотин лева/ адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.