Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 80

София, 18.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 1105 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. Я. срещу решение № 260506 от 09.12.2020 г. по в. гр. д. № 2183/2020 г. на Пловдивския окръжен съд /имащо характер на определение/ в частта, с която е оставена без уважение подадената от касатора частна жалба против определение № 14348 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 6461/2018 г. на Пловдивския районен съд по чл.248 ГПК.
Касаторката счита определението за неправилно, поради което иска отмяната му.
Насрещната страна Г. Й. Ш. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 3419 от 22.08.2019 г. по гр. д. № 6461/2018 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 2907 от 11.08.2020 г. по същото дело, по предявения от Г. Й. Ш. против Н. В. Я. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че правото на ползване на ответницата върху дворно място, съставляващо УПИ *- *, *, кв. 5 по плана на [населено място], Пловдивска област, не съществува, поради погасяването му по давност.
Със същото решение Н. В. Я. е осъдена да заплати на Г. Й. Ш. сторените от него разноски в размер на 661 лв., от които 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е редуцирано от 1500 лв. до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. минимален размер съобразно фактическата и правна сложност на делото.
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е потвърдил определение № 14348 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 6461/2018 г. на Пловдивския районен съд, с което молбата на ответницата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските е оставена без уважение.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката, че по делото не са представени доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар, тъй като на л. 80 от първоинстанционното дело е налице договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащането в брой на адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца в размер на 1500 лв.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: Следва ли да бъде отразено в договор за правна защита и съдействие между клиент и адвокат по категоричен, еднозначен и недвусмислен начин плащането на адвокатското възнаграждение в брой, за да се приеме, че договорът има характер на разписка и доказва извършеното плащане на възнаграждението по него, респ. същото да бъде присъдено като извършени разноски в процеса. Поддържа се, че определението е очевидно неправилно.
В настоящия случай посоченият по-горе въпрос е решен в съответствие със задължителната практиката на ВКС, поради което релевираните основания за допускане на касационното обжалване не са налице. С оглед данните по делото съдът е приел, че в представения по делото договор за правна помощ изрично е посочено плащането в брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., поради което не е налице и противоречие на обжалваното определение с дадените в т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, според които в този случай вписването в договора за направеното плащане е достатъчно и има характер на разписка. Разрешаването на поставения правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което, респ. с визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки никакви доводи не са изложени.
Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.
По изложените съображения касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260506 от 09.12.2020 г. по в. гр. д. № 2183/2020 г. на Пловдивския окръжен съд /имащо характер на определение/ в частта, с която е оставена без уважение подадената от Н. В. Я. частна жалба против определение № 14348 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 6461/2018 г. на Пловдивския районен съд по чл. 248 ГПК.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: