Р Е Ш Е Н И Е
№ 283/2012
гр. София 07.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 01 ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 387 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Ж. М. С., Н. Д. М., И. А. Б., С. Т. А.и Г. Б. М., всички, чрез адв.Т.З. против решение № 24/02.02.2012 г. по в.гр.дело № 2/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е отменено решение № 1131/09.11.2011 г. по гр.дело № 287/2010 г. на Районен съд [населено място] и вместо отменената част е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателите против [фирма] гр. Ст. З. да премахне изградената на стълбището между сутерена и партерния етаж на масивна сграда с обекти за стопанска дейност, находяща се в гр.Ст.З., [улица] преградна стена с врата 100/200 см, изпълнена с блокчета „итонг” и метална ламарина, преграждаща празното пространство между стъпалата и вертикалната част по линията на стълбищното рамо, водещо към кота + 4.60 м. и пода на кота 0.00 м., като неоснователен. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуални правила.
Ответникът по жалбата [фирма] гр.Ст.З., чрез адв. Ж. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 429/23.07.2012 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос при извършено незаконно строителство от ответника по иска, представляващо преградна стена, изградена на стълбище, което е обща част на сграда в режим на етажна собственост, в която обекти на собственост притежават ищците и ответника следва ли да се доказва с какво това строителство ограничава правото на собственост на ищците при предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателите - ищци са собственици на обекти в сутерена на масивна сграда, находяща се в гр.Ст.З., [улица], а ответникът [фирма] е собственик на обекти в партера на сградата.
Възоснова на назначена тричленна техническа експертиза е прието, че стълбището между сутерена и партерния етаж на търговската сграда с главен вход към булеварда е преградено със стена и монтирана врата, която е изпълнена от газобетонови блокчета”итонг”. Достъпът между етажите на кота 0.00 метра и кота – 3.50 м. е възможен само ако вратата не е заключена, че стълбището представлява връзка между етажите и е обща част на сградата. Съобразно същото заключение е прието, че потока от клиенти, посещаващи някои от търговските обекти на кота 0.00 и кота + 4.60 влизат през входа на [улица]и оттам напускат сградата. Клиентите, които посещават обектите на кота -3.50 влизат през входа на [улица]и оттам напускат сградата. Според заключението при евакуация правилата за осигуряване безопасност при пожар не са нарушени, тъй като са предвидени два евакуационни изхода.
Въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че на стълбището, свързващо сутерена и партера на сградата е изградена преградна стена, която не позволява преминаването на собствениците на магазини в сутерена, както и клиенти през главния вход на [улица]към сутерена и обратно.
Прието е, че се касае за изграждане на незаконен строеж – преграда на стълбище, извършено от ответника по иска. Според съда незаконният строеж създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение/например при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построена сграда до съседния имот или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания/. В тези случаи самото нарушение предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по предназначение, поради което в този случаи ищецът по иска с пр.осн.чл.109 ЗС не следва да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи. Във всички останали случаи според съда при изграден незаконен строеж в нарушение на други строителни правила и норми ищецът по иска с пр.осн.чл.109 ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост. Прието е за неустановено по делото ищците да търпят ограничение в правата си да ползват собствените си имоти в общата сграда в резултат на изпълнението на преграда с врата. Без значение според съда е обстоятелството дали площта в която е намерена врата представлява обща част на сградата или не, тъй като не обслужва територия за преминаване към други обекти, освен към такива на ответника.
Въззивният съд е приел, че чрез предявяване на иска с пр.осн.чл.109 ЗС ищците целят да осъществят резултат, който не следва да се осъществи по реда на исковото производство. Според съда дори процесното стълбище да е обща част на сградата то обслужва единствено имотите на ответника.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
По правния въпрос:
С ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр.дело № 10/84 г. на ОСГК е прието, че иск по чл.109,ал.1 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби е допустим. Прието е, че в случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или други строителни книжа заинтересованият собственик/съсобственик/ не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато то е нетърпимо според закона. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВС по поставения правен въпрос. Следва да се вземе предвид и, че по реда на чл.109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост. Целта на иска е да се преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл. 109 ЗС.
Неправилни са изводите на съда, че незаконният строеж създава пречки за собственика на съседен имот само в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряване на възможност за ползване на съседния имот по предназначение – например при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построена сграда до съседния имот или нарушение на санитарно-хигиенни норми. Неправилно е прието, че в тези хипотези самото нарушение предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва пълноценно имота по предназначение и ищецът по иск с пр.осн.чл109 ЗС не следва да доказва с какво незаконният строеж му пречи. Неправилен е и извода, че в останалите случаи при изграден незаконен строеж ищецът следва да докаже с какво незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост.
Неправилно е прието, че ищците не търпят ограничение в правата да ползват собствените си имоти в общата сграда в резултат на изпълнение на преградата с врата, както и че е без значение обстоятелството дали площта в която е намерена вратата представлява обща част на сградата или не, тъй като не обслужва територия за преминаване към други обекти, освен към обекти на ответника.
По делото е установено, че ищците са собственици на обекти в сутерена на масивна сграда, находяща се в гр.Ст.З., [улица], а ответникът [фирма] е собственик на обекти в партера на сградата.
Установено е също, че стълбището на което е изградена процесната врата, представлява обща част на сграда етажна собственост – в сутерена на която ищците са собственици на отделни обекти, а ответникът е собственик на обекти на партера от сградата. Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици общи на всички собственици са освен земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стане, колоните, трегерите, плочите, гредоредите и стълбите, както и останалите изброени елементи от сградата, посочени в текста. Именно с оглед на посочения текст от чл. 38, ал. 1 ЗС процесното стълбище е обща част на търговската сграда – свързва отделните етажи в нея и принадлежи на всички собственици на обекти в сградата.
Установено е също, че стълбището между сутерена и партерния етаж на търговската сграда с главен вход към булеварда, за което се посочи че е обща част на сградата е преградено от ответника със стена и монтирана врата, която е изпълнена от газобетонови блокчета”итонг”. Съобразно заключение на тричленната СТЕ достъпът между етажите на кота 0.00 метра и кота – 3.50 м. е възможен само ако вратата не е заключена, стълбището представлява връзка между етажите и е обща част на сградата. Според същото заключение потока от клиенти, посещаващи някои от търговските обекти на кота 0.00 и кота + 4.60 влизат през входа на [улица]и оттам напускат сградата. Клиентите, които посещават обектите на кота -3.50 влизат през входа на [улица]и оттам напускат сградата. Според заключението при евакуация правилата за осигуряване безопасност при пожар не са нарушени, тъй като са предвидени два евакуационни изхода.
По делото е установено от събраните доказателства, че изградената преградна стена на процесното стълбище не позволява преминаването на собствениците на магазини в сутерена, както и клиенти през главния вход на [улица]към сутерена и обратно. Изградената преградна стена представлява незаконен строеж, тъй като с влязла в сила заповед от 17.01.2006 г. на Началник РДНСК [населено място] е отменено разрешение за строеж № РС-И./02.11.2005 г. за строеж IV категория „Търговски център – вътрешно преустройство на търговска площ № *”, възоснова на което е изградена преградната стена.
Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 2 ЗС може да се уговори, частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. По делото не са представени доказателства, от които да се направи извода, че етажните собственици са постигнали такава уговорка за процесното стълбище, нито за изграждане на преградната стена между сутерена и партерния етаж.
Изграждайки процесната преградна стена с врата ответникът – [фирма] е променил предназначението на стълбището като обща част на сградата, а това предназначение е да служи за връзка между отделните етажи.
В разпоредбите на чл. 185,ал.2 ЗУТ са посочени хипотезите, при които е допустимо преустройство на собствени обекти, помещения или части от тях в сграда, етажна собственост, за които е необходимо съгласие на собствениците, взето на общо събрание, проведено по установения ред, както и изрично писмено съгласие на всички собственици, непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части е предвидено наличие на съгласие на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Като взема предвид този текст съдът намира, че в настоящият случай не са налице данни за проведено общо събрание на собствениците на обекти в сградата, етажна собственост, на което да е взето решение за изграждане на процесната преградна стена с врата, съответно да е дадено писмено съгласие с нотариална заверка на подписа от всеки собственик за това изграждане.
С изграждане на процесната преградна стена с врата ответникът е осъществил неоснователно действие по отношение на обект на право на собственост, представляващ обща част - стълбище в масивна търговска сграда, която е етажна собственост. С това действие ответникът [фирма] пречи на ищците, като собственици на обекти в сутерена на сградата да ползват стълбището по предназначение. С иска по чл.109 ЗС се предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота/, според нейното предназначение. Извършеното от ответника действие – изградената преградна стена с врата, без строително разрешение представлява именно такова неоснователно въздействие над обект на право на собственост – обща част на масивна сграда – стълбище, което пречи на допустимото пълноценно ползване на тази обща част според нейното предназначение от собствениците на обекти в сградата.
Без значение за изхода на спора е обстоятелството, че собствениците на обекти в сутеренния етаж могат да ползват друг вход за сутерена откъм [улица]. Ответникът [фирма] следва да премахне изградената преградна стена и монтирана врата, която е изпълнена от газобетонови блокчета”итонг” и метална ламарина.
Изложените съображения налагат извода, че предявеният негаторен иск е основателен и следва да се уважи. Решението на въззивния съд, като постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени. Поради това, че не се налага събиране на нови доказателства съдът следва да се произнесе по същество и с оглед основателността на иска същият следва да се уважи.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да се присъди сумата 3735 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 24/02.02.2012 г. по в. гр. дело № 2/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е отменено решение № 1131/09.11.2011 г. по гр.дело № 287/2010 г. на районен съд [населено място] и е отхвърлен предявения от Ж. М. С., Н. Д. М., И. А. Б., С. Т. А. и Г. Б. М., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], кантора № 16, адв.Т. З. против [фирма] [населено място], [улица], офис *,* да премахне изградената на стълбището между сутерена и партерния етаж на масивна сграда, построена в дворно място от 1850 кв.м. в [населено място], [улица], преградна стена с врата 100/200 см, изпълнена с блокчета „итонг” и метална ламарина, преграждаща празното пространство между стъпалата и вертикалната част по линията на стълбищното рамо, водещо към кота + 4.60 м и пода на кота 0.00 м., като неоснователен и ищците са осъдени да заплатят на ответника [фирма] сумата 3200 лв. разноски за двете съдебни инстанции и вместо отменената част постановява
Осъжда [фирма] [населено място], [улица], бл.ТЦ С., ет.20,ап.21 представлявано от Л. С. М. да премахне изградената на стълбището между сутерена и партерния етаж на масивна сграда, построена в дворно място от 1850 кв.м. в [населено място], [улица], преградна стена с врата 100/200 см, изпълнена с блокчета „итонг” и метална ламарина, преграждаща празното пространство между стъпалата и вертикалната част по линията на стълбищното рамо, водещо към кота + 4.60 м и пода на кота 0.00 м. по иск, предявен на основание чл.109 ЗС от Ж. М. С. ЕГН [ЕГН], Н. Д. М. ЕГН [ЕГН], И. А. Б. ЕГН [ЕГН], С. Т. А. ЕГН [ЕГН] и Г. Б. М. ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес [населено място], [улица], кантора № 16, адв.Т. З. против [фирма] [населено място], [улица], бл.ТЦ С., ет.20,ап.21.
Осъжда [фирма] [населено място], [улица], бл.ТЦ С., ет.20,ап.21, представлявано от Л. С. М. да заплати на Ж. М. С. ЕГН [ЕГН], Н. Д. М. ЕГН [ЕГН], И. А. Б. ЕГН [ЕГН], С. Т. А. ЕГН [ЕГН] и Г. Б. М. ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес [населено място], [улица], кантора № 16, адв.Т. З. общо сумата 3735 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |