Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                               № 720                                   гр. София, 23.10.2008 година                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 339 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК /преди чл. 231, ал. 1, б. „г” от отменения ГПК/. Образувано е по подадена от М. И. П. от гр. Р. чрез процесуалния й представител адв. П молба за отмяна на влязло в сила решение № 106 от 22.02.2008г. по гр. д. № 693/2007г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение. С решението, чиято отмяна се иска, е обезсилено изцяло решение № 134 от 13.07.2007г. по в. гр. т. дело № 144/2007г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 100 от 23.01.2007г. по т. дело № 103/2003г. на Русенски окръжен съд, производството по иска на М. И. П. срещу „Д” А. по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения на Общо събрание на съдружниците в „Д” ООД от 03.07.2003г. е прекратено и ищцата е осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото за трите инстанции в размер 2 217 лв. Молителят поддържа становище, че решението следва да бъде отменено, тъй като между страните по делото са постановени две съдебни решения за същото искане и на същото основание – решението, чиято отмяна се иска и решение № 143 от 14.06.2006г. по гр. д. № 695/2005г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение. Според молителя процесния съдебен акт противоречи на постановеното преди него влязло в сила съдебно решение № 143 от 14.06.2006г. по гр. д. № 695/2005г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение. Направено е искане решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВКС на РБ. Ответникът „Д” А. , гр. Р. оспорва молбата за отмяна и поддържа становище, че двете влезли в сила решения не си противоречат. Излага съображения, че липсва пълно субективно и обективно тъждество между делата, по които двата съдебни акта са постановени, тъй като имат различен предмет. Поддържа становище, че законът предвижда отмяна само при противоречие между диспозитивите на решенията, а не между техните мотиви. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на разноските за настоящото производство. Върховен касационен съд на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди обсъди инвокираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу влязло в сила решение в срока по чл. 305, т. 4 от ГПК /преди чл. 232, ал. 1 от отменения ГПК/ и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С влязло в сила решение № 143 от 14.06.2006г. по гр. д. № 695/2005г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение е оставено в сила решение № 152 от 19.05.2005г. по т. дело № 122/2005г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 28.10.2004г. по т. дело № 68/2003г. на Русенски окръжен съд. С постановения на 28.10.2004г. по т. дело № 68/2003г. на Русенски окръжен съд съдебен акт са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците в „Д” ООД, гр. Р., взети на 29.06.2003г. за изключване на М. И. Цветкова от дружеството на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 37, т. 5 и т. 6 от дружествения договор; освобождаване от длъжност управителя М. И. Цветкова; неосвобождаване от отговорност управителя М. И. Цветкова; разпределяне дяловете на изключения съдружник между Пnbsp;000 дяла, Евгени Велковски – 1 000 дяла; съответни изменения на дружествения договор и на ищцата са присъдени разноски в размер 510 лв. С влязло в сила решение № 106 от 22.02.2008г. по гр. д. № 693/2007г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение е обезсилено изцяло решение № 134 от 13.07.2007г. по в. гр. т. дело № 144/2007г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 100 от 23.01.2007г. по т. дело № 103/2003г. на Русенски окръжен съд, производството по иска на М. И. П. срещу „Д” А. по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в „Д” ООД от 03.07.2003г. е прекратено и ищцата е осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото за трите инстанции в размер 2 217 лв. Приетите на 03.07.2003г. от Общото събрание на съдружниците в „Д” ООД, гр. Р. решения са за прекратяване без ликвидация на „Д” ООД, гр. Р., преобразуване на дружеството в „Д” А. , гр. Р., приемане на устав на акционерното дружество, избор на Съвет на директорите, определяне възнаграждението на членовете на съвета на директорите и гаранцията за дейността по управлението на член на съвета на директорите, назначаване на дипломиран експерт – счетоводител и даване на изрично съгласие по чл. 237, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ. За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК /преди чл. 231, ал. 1, б. „г” от отменения ГПК/, е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди атакуваното решение друго влязло в сила решение, което му противоречи. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК /преди чл. 231, ал. 1, б. „г” от отменения ГПК/ е налице тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет по различните производства, по които са постановени противоречиви решения. От посочените решения се установява, че страните в двете искови производства са едни и същи. Посочените съдебни актове са постановени по предявени от М. И. П. /Цветкова/ от гр. Р. срещу „Д” А. , гр. Р. искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, но за отмяна на различни решения на Общото събрание на съдружниците на „Д” ООД, гр. Р. от 29.06.2003г. и от 03.07.2003г. Поради това, че с предявените искове се иска отмяна на решения от различни заседания на Общото събрание на съдружниците в „Д” ООД, гр. Р., не е налице тъждественост между исканията по двете искови производства. Между различните искове съществува разлика в предмета им, поради което не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК /преди чл. 231, ал. 1, б. „г” от отменения ГПК/. Противоречията трябва да съществуват между диспозитивите на решенията, тъй като със сила на пресъдено нещо се ползува само диспозитивът на решението, но не и неговите мотиви, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС на РБ, ОСГК. Страните по делата са едни и същи, исковете са предявени на едно и също правно основание, но не е налице идентичност на решенията на Общото събрание на съдружниците на „Д” ООД, гр. Р.и следователно няма идентичност на предмета на исковете и търсената правна защита. Независимо, че постановените решения са с различен изход, същите не са противоречиви по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК /чл. 231, ал. 1, б. „г” от отменения ГПК/. Въз основа на изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. Молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 125 лв. – разноски по делото за един адвокат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. П. от гр. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 106 от 22.02.2008г. по гр. д. № 693/2007г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение. ОСЪЖДА М. И. П. от гр. Р., ул. „М” № 35, вх. 2, ет. 4 да заплати на „Д” А. , гр. Р., ул. „Н” № 4* сумата 1 125 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.