Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * нови факти и доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61
София, 27.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 16.04.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА


при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 176 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.307, ал.2 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Застрахователно акционерно дружество ”АРМЕЕЦ”АД, гр.София за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1570 от 25.06.2018 г., по т.д.№ 2542/2018 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 386 от 22. 02. 2018 г., по т.д.№ 1855/2010 г. и са уважени предявените от „ТЕРМОСТРЕН”АД (н), гр.Вълчи дол срещу настоящия молител, като ответник, обективно кумулативно съединени искове: по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за сумата 333 914.82 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен договор от 15.06.2007 г., обективиран в застрахователна полица № 079000801В000899, за причинени на ищцовото търговско дружество имуществени вреди в резултат на настъпило на 26. 07.2007 г. застрахователно събитие- пожар, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.07.2010 г. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 117 927.11 лв., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 22.11.2007 г. -22.07.2010 г. и деловодни разноски общо от 20 975.08 лв. В останалата част за разликата до пълния размер на претендираната сума от 632 974.87 лв. по главния иск и за разликата до исковата сума от 223 552.47 лв.по акцесорния иск, исковите претенции са отхвърлени като неоснователни.
Искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молителят аргументира с наличие на новооткрито обстоятелство – сключен към 15. 06.2007 г. граждански брак между лицата Н. М. В. - мажоритарен акционер с 62.93% от акциите и член на СД, който е представлявал застрахования „ТЕРМОСТРЕН”АД (н), гр.Вълчи дол при сключване на процесния договор за имуществена застраховка и А. А. В. – безспорно съдружник и представляващ „ЛАЙНС БРОКЕР”ООД, представлявала, по силата на споразумение за посредничество, дружество –застраховател при сключване на посочената застраховка.
Поддържа се, че соченото новооткрито обстоятелство, което поради липса на достъп до регистрите на населението в страната за застрахователните дружества в България не е могло да бъде известно на ЗАД ”АРМЕЕЦ”АД при разглеждане на спора в инстанционното производство, е от съществено значение за изхода на делото, предвид създадените от законодателя, в КЗ(отм.) и в действащия Кодекс за застраховане, специални изисквания при сключване на застрахователни договори в хипотезата на конфликт на интереси, каквато е визираната по- горе.
Насрещната по молба страна възразява по основателността и, излагайки подробни съображения за отсъствие на сключен застрахователен договор извън обичайните условия за застраховане, както и за липса на конфликт на интереси, който да опорочава процесната застраховка.
С определение на състав на второ търговско отделение на ВКС, постановено по реда на чл.307, ал.1 ГПК № 14 от 25.01.2019 г. , по настоящето дело молбата за отмяна е приета за процесуално допустима.
Разгледана по същество на въведеното отменително основание молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно последователната практика на ВКС отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба аналогична на чл.231, б.”а” ГПК/ отм./, се допуска само когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които съществували при висящността на спора в инстанционното производство, не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от нея дължима процесуална грижа да охрани интересите си, или ако са и били известни, дори и твърдяни от последната, е съществувала обективна невъзможност за установяването им при разглеждане на делото в редовните съдебни инстанции.
Същевременно според постановките в ТР № 138/01.12.1967 год. на ОСГК ва ВС, които са запазили действие и след постановяване на ТР № 7/ 31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС, новооткрито обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено и с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ удостоверява факти от действителността - доказателствени или юридически, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на съдебния акт. Допълнително кумулативно условие, за осъществяване на предвидените в закона и целени от молителя правни последици е новооткрито обстоятелство или писмено доказателство да е от съществено значение за крайния изход по спора.
Последното означава, че самото му съществуване следва да е достатъчно, като вклюено в защитната теза на страната за да обоснове, при висока степен на вероятност, друг правен резултат по делото.
В случая в хода на извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК са представени писмени доказателства: удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх.№ РВЕ 19-ВК08-681 от 05.04.2019 г. на С. община, район „В.” и ксероксно копие от акт за граждански брак № 709 от11.10.1981 г. на Димитровски районен народен съвет [населено място]. Видно от съдържанието им между лицата А. А. В. и Н. М. В. към датата на процесия застрахователен договор - 15.06.2007 г., е налице сключен граждански брак, който до последното проведено по делото съдебно заседание- 16.04.2019 г. не е прекратен и към съществуването на който вписаният на 02.02.2015 г., на основание у –ние 08 от 30.01.2015 г. на нотариус с рег.№ 267 на КЧН, брачен договор между съпрузите е правноирелевантен.
Соченото обстоятелство – съществуващ граждански брак между Н. М. В. и А. А. В., несъмнено попадащо под режима на Закона за защита на личните данни, не е от категорията за които на застрахователя е осигурена свободна възможност на достъп до регистъра на населението –„национална база „данни”. Поради това и последното, не е могло да бъде известно на дружеството- молител, за да бъде своевременно въведено в процеса при разглеждане на спора в редовните съдебни инстанции.
Отсъствието на доказана в хода на делото индиция за съществуващ граждански брак между представляващите застрахован и застраховател по процесната застрахователна полица, обективираща сключената имуществена застраховка с молителя, въз основа на която е присъдено претендираното застрахователно обезщетение, изключва основателността на застъпената от насрещната страна теза, че при определените в ГПК предпоставки, всяка служебна информация е могла да бъде предоставена на страната, с оглед нуждите й за висящ процес.
Същевременно съобразени в тяхното единство както правната същност на застрахователния договор - двустранен, възмезден, консенсуален, алеаторен, формален, но и рисков, с оглед поетия от застрахователя риск от възникване на вредоносното събитие, така приложимите общи правила на облигационното право за неговото сключване и въведеното с чл.90 КЗ (отм.) задължение за разкриване конфликт на интереси при подписване на определена категория застрахователни договори, детайлно развито в ОУ на молителя, дават основание да се приеме за осъществено и допълнителното кумулативно изискване на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – новооткритото обстоятелство да е от съществено значение за изхода на делото. Отсъствието на знание за соченото обстоятелства в случая лишава страната да организира защитата си, съобразявайки последното, по начин при който би се евентуално позовала на недействителност на сключената сделка, породена от допълнителен необходим елемент във фактическият състав на застрахователния договор – решение на управителния орган на дружеството застраховател, какъвто липсва.
Ответната по молбата страна е претендирала деловодни разноски за настоящето извънредно производство, но по отговорността за същите следва да се произнесе въззивният съд, на който, в съответствие със задължителните указания в т.13 на ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС следва да се върне делото за ново разглеждане, като съобрази резултата по материалноправния спор.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ влязлото в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1570 от 25.06.2018 г., по т.д.№ 2542/2018 г. и потвърдено с него решение на Софийски градски съд № 386 от 22.02.18 г., по т.д.№ 1855/2010 г., в частта, с която ЗАД ”АРМЕЕЦ”АД, гр.София е осъдено за заплати на „ТЕРМОСТРЕН” АД (н), гр.Вълчи дол следните суми: 333 914.82 лв. , дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка от 15.06.2007 г., обективиран в застрахователна полица № 079000801В000899, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.07.2010 г. до окончателното и изплащане; 117 927.11 лв., обезщетение за забава за периода 22.11.2007 г. -22.07.2010 г. и 20 975.08 лв - деловодни разноски за инстанционното производство.
ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: