Р Е Ш Е Н И Е № 318 гр. София, 09 септември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Тома КОМОВ..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 964 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. В. И., чрез защитника му адв. А. Й. за възобновяване на нохд № 96/13г. на Окръжен съд гр. Русе. В искането се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено процесуално нарушение, довело до нарушение на правото на защита, се изтъква, че при привличане на лицето като обвиняем, не били посочени подробно всички елементи на продължаваното престъпление по чл.159а, ал.1 от НК и че присъдата била постановена само на база на приложени специални разузнавателни средства. Твърди се, че с признаването на осъдения за виновен по повдигнатото му обвинение бил нарушен материалния закон. На последно място се развиват съображения, че престъплението разкрива по - ниска степен на обществена опасност предвид доброволно извършените от св. Я. действия, както и поради факта, че тя и осъденият живеят във фактическо съжителство, което сочи на извод за явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се за отмяна на постановените съдебни актове, като алтернативно се предлага оправдаване на осъдения; връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание искането се поддържа със същите аргументи от защитника на осъдения – адв. Й.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в обвинителния акт са посочени всички обстоятелства, представляващи елементи от продължаваното престъпление. Дава становище, че присъдата се основава и на други доказателствени средства, анализът на които сочи на правилно приложение на закона. Наложеното наказание счита за справедливо. В последната си дума осъденият И. моли за възобновяване на делото. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда, постановена по нохд № 2811/12г. на районен съд гр. Русе, И. И. бил признат за виновен в това, че за времето 28.04.2012 г. - 05.05.2012 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, на три пъти, транспортирал с моторно превозно средство – лек автомобил “...”, с рег.№ ....., отделно лице – Г. А. Я., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което и на основание чл.159а, ал.1 вр. с чл.26 от НК, чл.54 и чл.36 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, в затворническо заведение от закрит тип, при „строг” режим, като бил признат за невинен и оправдан относно формите на изпълнително деяние „набирал” и „приел”. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на осъдения. На основание чл.68, ал.1 от НК било приведено в изпълнение наказание от три години лишаване от свобода наложено на И. с определение от 03.02.2012 г. по ЧНД № 137 / 2012 г. по описа на Районен съд гр. Русе, при първоначален „строг” режим. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 96/13г. по описа на Окръжен съд гр. Русе. С решение № 48 от 21.03.2013г., въззивният съд изменил присъдата, като намалил наложеното на И. наказание на три години и шест месеца „лишаване от свобода”. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са идентични с тези, изложени във въззивната жалба. В мотивите на решението на въззивния съд (л.38 и 39 от въззивното дело) тези възражения са били обсъдени и съответно отхвърлени. Касационният съд изцяло споделя изложените от окръжния съд съображения за отсъствие на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на правото на защита на осъдения. Повдигнатото на досъдебното производство обвинение е позволило на И. да организира защитата си в необходимия обем, като в обвинителния акт са описани детайлно и обстоятелствата за всяко едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. Не отговаря на действителното положение и твърдението, че присъдата е постановена само и единствено върху доказателства, събрани със специални разузнавателни средства. Както е отбелязано от въззивния съд, в подкрепа на обвинителната теза са били ценени показанията на свидетелите Д., И., Ц., Т. В., Д. и А.. Допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение, свързано с непредявяването в рамките на съдебното следствие пред първата инстанция на изготвените ВДС е било съответно отстранено от окръжния съд, който в съдебно заседание на 28.02.13г. ги е предявил на страните. Въз основа на събрания доказателствен материал инстанционните съдилища са направили извод за осъществено от осъдения престъпление по чл.159а, ал.1 във вр с чл.26, ал.1 от НК, с което законът е бил приложен правилно. Неоснователно на последно място е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. За да намали наложеното от първоинстанционния съд наказание на осъдения, въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че последният живее на семейни начала с пострадалата. С оглед липсата на основания за допълнително смекчаване на отговорността, не се налага ревизиране на въззивния съдебен акт в частта относно наказанието. Предвид изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. И. за възобновяване на нохд № 2811/12г. на районен съд гр. Русе и внохд № 96/13г. на Окръжен съд гр. Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :