Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установителен иск за собственост * допустимост на иск * правен интерес * недопустимост на решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

София, 03.10.2018 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4334 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3459/56813 от 28.07.2017 г. на Г. Н. Г. и К. Н. К. чрез пълномощника им адвокат Й. А. против решение от 22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 90 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение от 8.02.2017 г. по гр.д. № 2751/2016 г. на Районен съд-Монтана за уважаване на предявения от П. К. К. против Г. Н. Г. и К. Н. К. установителен иск за собственост по отношение на УПИ VIII-675, 677 от кв.9 по плана на с.Д-р Й., целият от 1357 кв.м., а по скица 1282 кв.м., заедно с намиращите се в него жилищна сграда и други подобрения и като последица е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 185, том III, дело № 1462/5.12.1991 г., с който Н. А. К. е призната за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 440 кв.м. /по скица 445 кв.м./, съставляващо имот пл. № 677, включен в парцел VIII в кв.9 по регулационния и кадастрален план на с.Д-р Й..
П. К. К. чрез пълномощника си адвокат Л. Г. оспорва касационната жалба.
С определение № 155 от 23.03.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е разгледан предявения от П. К. К. против Г. Н. Г. и К. Н. К. установителен иск за собственост по отношение на частта от УПИ VIII-675, 677 от кв.9 по плана на с.Д-р Й., целият от 1357 кв.м., а по скица 1282 кв.м., представляваща поземлен имот № 675 заедно с намиращите се в него жилищна сграда и други подобрения с цел преценка на допустимостта му.
Въззивното решение, постановено по отношение на от УПИ VIII-675, 677 от кв.9 по плана на с.Д-р Й., целият от 1357 кв.м., а по скица 1282 кв.м., представляваща поземлен имот № 677, е влязло в сила като недопуснато до касационно обжалване.
Съдебното производство е образувано по искова молба на П. К. К. против Г. Н. Г. и К. Н. К. в която са изложени твърдения, че ищецът е собственик на УПИ VIII-675, 677 в кв.9 по плана на [населено място] с площ 1357 кв.м. /1282 кв.м. по скица/ на основание договор за покупко-продажба, сключен на 25.10.1991 г. с нотариален акт № 144, том V, дело № 1335/1991 г. на нотариус при Михайловградския районен съд, като праводателите му П. А. Л. и съпругата му П. Ц. Л. /негови баба и дядо/ са придобили собствеността на основание наследство за П. Л. и давностно владение от брат му Г. А. Л., починал на 21.07.1971 г. На 05.12.1991 г. наследодателката на ответниците Н. К. се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка акт № 185, том III, дело № 1462/5.12.1991 г. на нотариус при Михайловградксия районен съд, за собственост по наследство и давностно владение на недвижим имот-дворно място от 440 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо имот с пл. № 677, включен в парцел VIII от кв.9 по регулационния план на селото. Н. К. не е могла да придобие собствеността на имот с пл. № 677 по наследство и давностно владение, тъй като на 02.12.1985 г. се е отказала от наследството, останало от брат й Г. А. Л., починал на 21.07.1971 г.; към момента на издаването на констативния нотариален акт, с който тя се легитимира като собственик, е действал ЗТСУ, съгласно чл.59 от който,, реално определени части от дворищно регулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, а и Н. К. никога не е владяла процесния имот, като целия имот се е владял от ищеца.
Ответникът по иска Г. Г. е подал отговор на исковата молба, в който излага доводи за недопустимост на производството, тъй като е налице влязло в сила решение по гр.д. № 670/1992 г. на Районен съд-Монтана, с което е отхвърлен предявения от ищеца П. К. К. против наследодателката Н. К. ревандикационен иск за имот пл. № 677, представляващ част от парцел VIII от кв.9 по регулационния план на селото, евентуално за неоснователността на иска, тъй като имота /пл.№ 677/ винаги се е владял в имотните му граници първоначално от Н. К., а след това от Г. Г., като мрежата от вътрешната страна на имота била свалена от майката на ищеца И. П. И., която живее и обитава в останалата част от целия парцел.
Твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба очертават спора между страните, който се свежда до собствеността на реална част от УПИ VIII-675, 677 в кв.9 по плана на [населено място], представляваща имот пл. № 677 с площ от 440 кв.м. За останалата реална част, представляваща имот пл. № 675 нито ищецът твърди ответниците да оспорват собствеността му, нито последните са заявили извънсъдебно или в хода на делото претенции. Следователно за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по отношение на реалната част от УПИ VIII-675, 677 в кв.9 по плана на [населено място], представляваща имот пл. № 675, поради което същия се явява процесуално недопустим, а съответно първоинстанционното и въззивното решение, с които е разгледан следва да бъдат обезсилени и в тази част делото да бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение от 22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 90 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 8.02.2017 г. по гр.д. № 2751/2016 г. на Районен съд-Монтана за уважаване на предявения от П. К. К. против Г. Н. Г. и К. Н. К. установителен иск за собственост по отношение на частта от УПИ VIII-675, 677 от кв.9 по плана на с.Д-р Й., целият от 1357 кв.м., а по скица 1282 кв.м., представляваща поземлен имот № 675 заедно с намиращите се в него жилищна сграда и други подобрения и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: