О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 258 Гр.София, 29.06.2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.2313 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.209/25.03.22 по ч.г.д.№.4244/21 на ВКС, ІV ГО, е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№.322424/31.05.21 и частна жалба вх.№.341030/30.07.21 на „Легатекс“ЕООД срещу решение №.262554/ 15.04.21, поправено и допълнено с решение №.264266/23.06.21, по г.д.№.11485/20 на СГС - с което е потвърдено решение №75945/24.04.20 по г.д.№10458/15 на Софийски районен съд в частта, с която са унищожени по предявените от Т. Д. М., А. Д. М. и М. В. С.-М. /конституирани в качеството им на наследници по закон и завещание на мястото на починалата в хода на процеса А. З./ искове с правно основание чл.31 ЗЗД договор за паричен заем от 21.11.14, сключен между „Легатекс“ЕООД и А.З., договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу погасяване на парично задължение, обективиран в нот. акт №.112, т.Х, рег.№.22751, д.№.1584/2.12.14 на пом. нотариус Д.С., договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, обективиран в нот.акт №.113, т.Х, рег.№.22752, д.№.1585 от 2.12.14 на същия нотариус, и е отхвърлен предявения от „Легатекс“ЕООД насрещен иск за заплащане на сумата от 3 000лв., представляваща заемна сума по горецитирания договор за заем от 21.11.14г. Постъпила е частна жалба от „Легатекс“ЕООД, в която се твърди, че неправилно жалбите са оставени без разглеждане. Ответните страни Т. Д. М., А. Д. М. и М. В. С.-М. не вземат становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. В случая с исковата молба са предявени три иска с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на сделки - на договор за заем на сума 3000лв., сключен между А. З. и „Легатекст“ЕООД, на договор за прехвърляне на същото дружество на 1/10 идеална част от недвижим имот - магазин, собственост на А.З., срещу погасяване на горепосоченото парично задължение, на договор за покупко-продажба, с който А.З. продава на „Легатекст“ ЕООД собствените си 2/5 идеални части от горепосочения магазин - с твърдения, че са сключени от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Касае се за искове, които са такива за упражняване на облигационно потестативно право по съдебен ред /чрез него едностранно се предизвиква промяна в правната сфера на съконтрахента, чиято воля не страда от порок/, а не за собственост или вещно право върху недвижим имот. Цената на същите, определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 ГПК, е в размери съответно 3000лв., 2970,62лв. /1/10 от данъчна оценка 29706,20лв./ и 11 882,48лв. Същевременно е приет за съвместно разглеждане и насрещен иск от „Легатекс“ЕООД за връщане на даденото по обявения за недействителен договор за заем в размер на 3000лв., чиято цена е 3000лв. Втората претенция по насрещния иск - за връщане на сумата 10000лв., дадена по обявената за недействителна трета сделка /покупко-продажба/, която е уважена /решението в тази част не е обжалвано от ответника/, е самостоятелна и отделна от тази за връщане на сумата 3000лв. във връзка с обявяването за недействителна на втората сделка /касае се за претенции по различни правоотношения – по два договора, обективирани съответно в нот. акт №.112 и нот. акт №.113, индивидуализирани по-горе/. Видно от удостоверението за актуално състояние на горното дружество, то е регистрирано с предмет на дейност „закупуване, ремонт, строеж и продажба на недвижими имоти“. Предвид изложеното третата атакувана сделка - с която „Легатекс“ЕООД е закупило 2/5 от недвижим имот магазин, има характер на субективна търговска сделка, сключена от търговец за придобиване на търговски обект /магазин/, свързана е с упражняваното от него занятие – съгласно чл.286 ал.3 ТЗ при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие и тази презумпция не е оборена - поради което и възникналия във връзка със същата правен спор следва да се дефинира като търговски /сделката не попада във визираните в чл.318 ал.2 ТЗ и чл.113 ГПК изключения предвид качеството на продавач на физическото лице, което и не е действало като потребител по смисъла на пар.13 т.1 ДР ЗЗП/. При тези обстоятелства е видно, че цената на предявените искове попада под определения в ГПК законоустановен минимум съответно от 5000лв. за граждански и 20000лв. за търговски дела. Предвид изложеното въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол и на основание разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК не може да бъде обжалвано с касационна жалба. При тези обстоятелства и по аргумент от чл.248 ал.3 ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските на въззивния съд също не подлежи на обжалване и е влязло в сила, доколкото то подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. С оглед на изложеното частната жалба срещу определението на тричленният състав на ВКС е неоснователна, респективно правилно и законосъобразно касационната жалба е била оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №.209/25.03.22 по ч.г.д.№.4244/21 на ВКС, ІV ГО. Определението e окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: