Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * периодични плащания * погасителна давност * възражение за нищожност


Решение по т.д. №518/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
2

Р Е Ш Е Н И Е

№. 244

гр. София,17.12.2012 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на единадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №518/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение № 225 от 21.07.2011 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр.д. №3161/2010 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №2213/02.07.2010 г. по гр.д. № 5740/09 г. на ПРС , с което е уважен искът на [фирма]-П. срещу жалбоподателя за 17 527 лева-дължими по споразумение между страните от 15.11.2005 г. и представляващо полагащата се част на ищеца от реализираните приходи на ответника от продажбата на ученическите и студентски карти за месеците: ІХ и Х на 2005 г., както и сумата от 7 522,20 лева-лихва по чл.86 ЗЗД за забава плащането на главницата за времето от 15.06.2006 г. до 15.05.2009 г., ведно със законните последици. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон относно погасителната давност при периодичните вземания, с оглед предмета на споразумението и правната уредба за плащанията на компенсации, съгласно чл.28 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/21.03.2005 /отм./, за нищожността на споразумението на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, с оглед противоречие с разпоредбата на чл.366 ТЗ и за съществено нарушение на процесуалните правила-пропуск на съда да се произнесе по възражение за нищожността на Решение №321/05.10.2001 г., Р № 2/17.01.2003 г. и Р № 46/22.03.2005 г. на ОбщС П. и Заповед №ОА-764/29.04.2005 г. на Кмета на [община] като издадени при липса на материална компетентност.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

С определение №72 от 07.02. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора правен въпрос: за съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111б.”в” ЗЗД и производството е спряно,поради висящността на тълк.дело №3/2011 на ОСГТК на ВКС. След приемането на ТР 03/18.05.2012 г. на ОСГТК с определение№183/от 15.06.2012 г. производството е възобновено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, с което приема иска на [фирма]-П. срещу жалбоподателя за сумата т 17 527 лева-дължими по споразумение между страните от 15.11.2005 г. и представляващо полагащата се част на ищеца от реализираните приходи на ответника от продажбата на ученическите и студентски карти за месеците: ІХ и Х на 2005 г., както и сумата от 7 522,20 лева-лихва по чл.86 ЗЗД за забава плащането на главницата за времето от 15.06.2006 г. до 15.05.2009 г. за основателен , съставът на въззивния съд се е позовал на споразумението от 15.11.2005 г. , с което страните са постигнали съгласие да разпределят приходите от продажбата на ученически и студентски карти за месеците септември и октомври 2005 г. след приспадане на съответните разходи до 31.01.2006 г. , съгласно приложение№1, според което на ищеца в това му качество се дължи сумата от 17 527 лева. Обосновал е изводите си, че така постигнатото споразумение не противоречи на нормативната уредба в чл.15 ал.1 и чл.20 ал.2 от Наредба №2/21.03.2005 /отм./ относно възможността превозвачите на територията на [община] да сключват подобни споразумения за разпределяне на приходите от продажбата на абонаментни карти за пенсионери и учащи се, при положение, че цитираните текстове на наредбата позволяват на всеки превозвач да издава такива карти, а в случая това е ставало само от Градски транспорт П.”АД, но картите са важали и за останалите превозвачи на територията на общината. Прието е, че не става въпрос за периодично плащане, тъй като по волята на страните изразено в договора между тях/споразумението от 15.11.2005 г./ това задължение е формулирано като еднократно плащане и следователно е приложима общата 5-петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката по чл.111 б.В ЗЗД, поради което и не е налице погасяване на вземането по давност към датата на предявяване на исковата молба в съда-15.05.2009 г..
По правния въпрос обуславящ изхода на спора, по който е допуснато касационното обжалване: за съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111б.”в” ЗЗД е налице задължителна практика на ВКС:ТР 03/18.05.2012 г. на ОСГТК, според която „„периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди”.
По основателността на касационната жалба:
Касационната жалба е неоснователна.
Процесното вземане основано на споразумението от 15.11.2005 г. страните са постигнали съгласие да разпределят приходите от продажбата на ученически и студентски карти за месеците септември и октомври 2005 г.след приспадане на съответните разходи и по него [фирма] и поело задължение да заплати на ищеца сумата от 17 527 лева с падеж на това задължение за плащане от страна на ответника-до 31.01.2006 г.. Следователно това плащане няма характеристиките на периодично, тъй като предвижда еднократно изпълнение на определен един единствен падеж. С тази уговорка не се изпада в противоречие с разпоредбата на чл.28 ал.1 от цитираната наредба, тъй като в нея се урежда ежемесечно предоставяне на общините на средства от държавния бюджет за плащане на компенсации и това задължение има съвсем различни адресати от страните по делото и се отнася до различни от процесното правоотношения. В случая не се касае и за правоотношения по договор за превоз, доколкото в касационната жалба се сочи довод за противоречие с разпоредбата относно давността по чл.366 ТЗ като основание за нищожност на процесното споразумение, съгласно чл.26 ал.1 предложение 1 ЗЗД и следователно тази разпоредба е неприложима по спора. Оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила-пропуск на съда да се произнесе по възражение за нищожността на Решение №321/05.10.2001 г., Р № 2/17.01.2003 г. и Р № 46/22.03.2005 г. на ОбщС П. и Заповед №ОА-764/29.04.2005 г. на Кмета на [община] като издадени при липса на материална компетентност е неоснователно, тъй като такова не е своевременно направено в процеса пред инстанциите по същество.
С оглед изложеното, ВКС, ТК, ІІ т.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225 от 21.07.2011 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр.д. №3161/2010 г..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.