РЕШЕНИЕ   N 121   София, 30.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 15 юни две хиляди и десета година в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА     при секретар  Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 1063-2009 година.   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. В. от г. София срещу въззивното решение от 13.05.09г. по г.д. №963/08г. на АС-г.софия, ГК, 2 с-в, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 11.10.05г. по г.д. № 1255/04г. на СГС, І-во г.отд., 1с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло предявеният от Б. А. В. от г. София срещу “ДЗИ”АД иск с правно основание чл.411 ТЗ/отм./ за сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/. Касаторът развива съображения, че съществения материално правен въпрос е този относно начина на определяне на максималния срок, в който следва да бъде установена трайната загуба на нетрудоспособност, считано от момента на настъпване на злополуката/застрахователното събитие/, както и относно срока, до който за ДЗИ се поражда отговорност за заплащане на зстрахователно обезщетение. В подкрепа на това се сочи практика на ВКС-р. №94/21.03.1990г. по г.д. №15/90г. на ВКС, ІV-то г.отд., според което ако трайната нетрудоспособност бъде установена от ТЕЛК в срок до изтичане на една година от датата, на която е настъпила злополуката, за ДЗИ се поражда отговорност за заплащане на застрахователната сума. В тази връзка се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, обстоятелство което обуславяло основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.2 ГПК. С определение №157/24.03.2010 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1т.2 и т.3 ГПК, предвид цитираното противоречие с незадължителна практика на ВКС и липсата на актуална съдебна практика по прилагане нормата на чл.113 ал.3 Закона за здравето/ЗЗ/, както и по въпроса относно момента за определяне на окончателното намаление/изгубване/ на трудоспособност. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК приема следното: За да отхвърли предявеният от Б. А. В. от г. София срещу “ДЗИ”АД иск с правно основание чл.411 ТЗ/отм./ за сумата 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че релевантно за изхода на спора е последното по време експертно решение/ЕР/№1699/29.12.05г. на НЕЛК, в което е прието, че ищеца-касатор в настоящето производство е бил напълно работоспособен на 100% към 24.01.05г.,съответно към 29.12.05г. Това ЕР на ТЕЛК следхожда първото ЕР №5742/11.12.03г. на ТЕЛК, с което на Б. А. В. е била определена 80% намалена работоспособност, вследствие претърпяната от него тежка злополука на 28.02.03 г., обстоятелство мотивирало въззивният съд да приеме, че застрахователят е освободен от отговорността по застрахователния договор, сключен между страните. Спорът между страните се концентрира относно срока, до който за ДЗИ се поражда отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение. Съчетаното логическо и систематическо тълкуване на т.47.1, т.49.1 т.49.2 от ОУ”З” налагат извода, че релевантно за изхода на спора е ЕР №5742/11.12.03г. на ТЕЛК, с което на Б. А. В. е била определена 80% намалена работоспособност, вследствие претърпяната от него тежка злополука на 28.02.03 г. Това ЕР е постановено в рамките на едногодишния срок от датата на залополуката, не е било обжалвано и е влязло в законна сила, като първоначално определения срок на инвалидността е за една година или до 1.12.04г. Този срок е определен в точно съответствие с разпоредбата на чл.99 ал.1 от Наредбата за експертизата на работоспособността/отм./ и предвидените там критерии за неговото определяне-характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Предвид законово определената компетентност ТЕЛК, установена в чл.113 ал.3 Закона за здравето, ЕР на ТЕЛК №5742/11.12.03г. е задължително, в частта му, с която е определен посоченият процент нетрудоспособност за всички органи и лица в страната. Последващото ЕР/№1699/29.12.05г. на НЕЛК следва да се приеме за ирелевантно, тъй като то констатира трудоспособност на ищеца след едногодишния срок от датата на залополуката. Изложеното налага извода, че с оглед уговореното от страните /т.47.1, т.49.1 т.49.2 от ОУ”З”/ меродавен за пораждане отговорността на ДЗИ за заплащане на застрахователно обезщетение е едногодишния срок от деня на злополуката, при което положение ДЗИ дължи по конкретния застрахователен договор, обективиран в полица №35/25.04.02год. обезщетение в размер на 80 000 лв., предвид определената на Б. А. В. с ЕР №5742/11.12.03г. на ТЕЛК 80% намалена работоспособност, вследствие претърпяната от него тежка злополука на 28.02.03 г. Ето защо следва да бъде отменено въззивното решение и вместо него постановено друго, с което предявеният иск следва да бъде уважен със законните последици. Водим от горното ВКС-ТК     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 13.05.09г. по г.д. №963/08г. на АС-г. София, ГК, 2 с-в, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 11.10.05г. по г.д. № 1255/04г. на СГС, І-во г.отд., 1с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло предявеният от Б. А. В. от г. София срещу “ДЗИ”АД иск с правно основание чл.411 ТЗ/отм./ за сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 10.05.2004г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА “ДЗИ”АД да заплати на Б. А. В. от г. София сумата 80 000 лв./осемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2004г. до окончателното й изплащане, както и 1970 лв. съдебни разноски. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: