Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 13 май 2021 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 294 по описа за 2021 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу решение на Софийски апелативен съд № 304 от 4.12.2020, по ВНОХД № 944/20, с което е потвърдена присъда на Врачански окръжен съд № 8 от 26.05.2020, по НОХД № 325/19. С първоинстанционната присъда подсъдимата Ц. П. Ц. е призната за невиновна, както следва: 1/ в това, че на 8.06.2017 г в [населено място], е намерила дамски портфейл със сумата 50 лв, мобилен телефон, на стойност 78 лв и платежни инструменти: дебитна карта, издадена на С. Н. А., от „банка“, както и дебитна карта, издадена на същото лице, от „банка“, и в продължение на една седмица не е съобщила за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 207, ал. 1 НК, 2/ в това, че на същата дата и на същото място, при условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент: банкова карта, издадена на С. Н. А., без съгласието на титуляра, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК, е оправдана по обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Анализът на доказателствата и доказателствените средства е извършен в отклонение от процесуалните изисквания. Налице са достатъчно доказателства, че подсъдимата е извършила престъпленията, за които е оправдана. Не е аргументирано становището на съда по какви съображения не е приета изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Допуснато е нарушение на материалния закон, неправилно е приложен чл. 9, ал. 2 НК, за деянието по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С протеста се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за частично уважаване на протеста, а именно: в частта относно обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Счита, че, в останалата част, протестът не следва да бъде уважен, а решението следва да бъде оставено в сила. Защитата изразява становище за неоснователност на протеста. Подсъдимата не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящата инстанция не намира основание в довода, че при анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато нарушение на процесуалните правила. Единствено в показанията на св. Д. И. се съдържат данни за извършеното престъпление по чл. 207, ал. 1 НК, но те не уличават подсъдимата, а уличават свидетеля, заявил, че той е намерил инкриминираните вещи. Пострадалата А. е починала след деянието, което е попречило на разследващия орган да я разпита като свидетел. Извън цитираните твърдения на св. Д. И., не са налице други доказателства, които пряко или косвено да подкрепят тезата, че подсъдимата е осъществила деянието по чл. 207, ал. 1 НК, поради което правилно е прието, че липсва надлежна доказателствена основа за нейното осъждане по посоченото обвинение. Що се отнася до това, че не е аргументирано становището на съда защо не приема за доказани фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се отбележи, че съображения в тази насока не е нужно да бъдат излагани, тъй като въпросът е уреден законодателно, а именно: фактите, залегнали в обвинителния акт, нямат доказателствено значение, а подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства. Когато събраните доказателства не установяват описаната от прокурора фактическа обстановка, съдът е задължен да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по възведеното обвинение. Апелативният съд е спазил процесуалния стандарт при постановяване на осъдителна присъда, залегнал в чл. 303 НПК, поради което законосъобразно е потвърдил оправдателната присъда по обвинението по чл. 207, ал. 1 НК. На следващо място, липсва процесуално нарушение при анализа на доказателствата и доказателствените средства, имащи отношение към обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Правилно са оценени показанията на св. Д. И., наред със заключението на Видео-техническата експертиза, въз основа на които е прието, че подсъдимата е автор на деянието по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С оглед на изложеното, неоснователно се твърди, че при анализа на доказателствата, относими към това обвинение, е допуснато процесуално нарушение, а доводът в тази насока не може да бъде споделен. ВКС намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т 1 НПК, касаещо приложението на материалния закон при квалифициране на деянието по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК / като такова, попадащо в обсега на чл. 9, ал. 2 НК /. Това е така, защото макар и степента на обществена опасност на дееца да е ниска, степента на обществена опасност на деянието не разкрива признаците на „малозначителност“ или „явна незначителност“, тоест, налице е негативна предпоставка за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. В тази насока, от значение е следното: Всякога ползването на чужд платежен инструмент без съгласието на титуляра, независимо дали от това са настъпили или не имуществени вреди, накърнява обществените отношения в степен, налагаща реализиране на наказателна отговорност за извършителя. Неслучайно законът не изисква от деянието да са настъпили щети, за да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 НК. Когато от деянието са причинени щети, степента на обществена опасност на деянието допълнително се завишава и размерът на щетите се отчита при индивидуализация на наказанието. По настоящето дело, подсъдимата е боравили двукратно с чужд платежен инструмент, без съгласието на титуляра, с намерение да го ощети / да изтегли парични средства от банковата му сметка /, но не е могла да осъществи намерението си поради фактор, стоящ извън нейната воля, какъвто е погрешното въвеждане на ПИН-кода. Посоченото обстоятелство се отразява на конкретната степен на обществена опасност на деянието в насока на нейното завишаване и има самостоятелно значение при преценката за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. От друга страна, неправомерното ползване на чужд платежен инструмент е осъществено при условията на чл. 26, ал. 1 НК, което също се отразява на степента на обществена опасност на извършеното, като я завишава. Ето защо, като е приел, че за престъплението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон, а доводът, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е основателен. За отстраняване на допуснатото нарушение е необходимо въззивното решение да бъде частично отменено и делото да бъде върнато в отменената част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В останалата част, относно произнасянето по обвинението по чл. 207, ал. 1 НК, решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. По тези съображения, ВКС намери, че протестът е частично основателен и като такъв следва да бъде частично уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, III НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен № 304 от 4.12.2020 г, по ВНОХД № 944/20, в ЧАСТТА относно произнасянето по обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. ВРЪЩА делото, в отменената част, за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: