Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 464                 София, 09 декември 2009година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  4 ноември  две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                     БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №543 по описа за 2009 година   Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура гр. П. и жалба на частните обвинители и граждански ищци ,срещу решение по внохд. №189/2009 г. на Апелативен съд гр. П.. В протеста ,който се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура е направено оплакване за съществени процесуални нарушения,при оценката на доказателствата,нарушен основен принцип на чл.14 НПК,довели до неправилно приложение на закона. Частните обвинители не са взели участие в съдебно заседание. Подсъдимия и защитата му, в писменно становище намират постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадените протест и жалба неоснователни.   Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 29.06.2009 г. постановено по внохд. №189/2009 г. на Апелативен съд гр. П. е потвърдена присъда по нохд. №1208/2006 г. на Окръжен съд гр. Ст. Загора. С посочената присъда подсъдимия Е е признат за невиновен, на 24/25.01.1997 г.в гр. К. умишлено да е умъртвил П. В. ,поради което е оправдан по обвинението по чл.115 НК. С присъдата ,като неоснователни са отхвърлени гражданските искове за имуществени и неимуществени вреди.   ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. П. и жалбата на частните обвинители и граждански ищци ,които ще бъдат разгледани заедно ,тъй като са ангажирали едни и същи основания. Акцента в протеста,а и в жалбата се поставя върху доказателствения анализ извършен от въззивния съд,като се твърди че този съд е оценил превратно събраните доказателства и най-вече гласните такива. Направил е вътрешно противоречиви изводи по фактите и без основание, не е кредитирал показанията на част от свидетелите. Другото основно оплакване е за нарушение на чл.14 НПК,тъй като решението не е взето след обективно ,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.   Протеста и жалбата на частните обвинители са основателни. Изводите и на въззивния и на първоинстанционния съд по фактите са вътрешно противоречиви,фрагментарни ,като са игнорирани обстоятелства от значение,липсва анализ и съпоставка на всички доказателства ,надценени са някои от фактите,на които е отделено изключително внимание-кой от свидетелите, колко изстрела е чул,вида и броя на увредите по подсъдимия и др.,а липсват съображения по главния факт –кога е стреляно с пистолета на подсъдимия,къде е бил пострадалия в този момент,кой е бил в близост до подсъдимия и пострадалия и кой какви действия е извършвал в този и следващите моменти. Така въззивния съд приема от една страна ,че –“подсъдимия бил съборен на земята,където продължили да го ритат и блъскат/т.е. биещите в това число и пострадалия са прави /,при което пистолета му бил отнет или изпуснат от него...последвал трети изстрел” и от друга –“св. Иванов се опитал да разтърве биещите се/т.е. всички са на земята / и първоначално от купчината хора хванал и със сила повдигнал св. Л,след това подсъдимия и накрая лежащия на земята пострадал В. “,който не само ,че не е бил прав ,а и е под подсъдимия в кълбото от хора. Без анализ и съпоставка е и извода ,че “св. Иванов след изстрела и след като видял простреляния В. “ подгонил подсъдимия ,а не някои от другите участвали в “кълбото”,които преди това дръпнал. Напълно произволен е и извода ,че “ фаталния изстрел” е възпроизведен от “далечно разстояние “,най малко един метър като се вземе предвид ,че нито един от свидетели не твърди да е имало човек на разстояние от кълбото с хора,а установеното от балистичната експертиза разстояние от 225 мм няма как да се приеме за далечно. Не е изяснено и противоречието в обясненията на подсъдимия,/които в други части подробно са обсъдени и приети за достоверни/ който е категоричен ,че първия път когато е извадил пистолета не е успял да възпроизведе изстрел,тъй като не е заредил,възпроизвел втори изстрел,след което бил нападнат от трети човек/пострадалия/ в гръб и от двамата, които първоначално “предупреждавал”,успял да се откопчи и да произведе още един “предупредителен “ изстрел ,след което го съборили на земята. За този трети предупредителен изстрел не споменава нито един от свидетелите ,които са видели групата при включването на пострадалия в нея. Няма как да бъде споделен и извода ,че правилно първоинстанционния съд не е дал вяра на показанията на св. Л св. Александров, тъй като “ се стремят да отграничат участието си в инцидента предизвикан от тях самите , и в тази част /коя/ са в противоречие с показанията на св. И св. М. З. ”,който извод не намира опора в показанията на тези двама свидетели. Неправилни са и изводите за липса на възможност да се направи категоричен извод по делото ,тъй като събраните косвени доказателства, не водели до единствено възможния извод. Вярно е ,че за установяване на предмета на доказване по делото са събрани /с всичките уговорки,предвид негодното според Върховния касационен съд досъдебно производство / необходимия обем, преки и косвени доказателства . Неверен е извода ,че гласните доказателства са изцяло косвени. Обсъдени макар и неправилно,избирателно,дори превратно в голямата си част те са преки доказателства ,например за мястото и времето на извършеното деяние. В друга част - относно участието на подсъдимия в изпълнителното деяние ,те биха могли да послужат за доказателство/косвено/,ако бяха подложени на задълбочен анализ и съпоставяне и беше потърсена връзката им с другите установени по делото факти,което както бе посочено по горе не е направено. Всичко изложено ,макар и не изчерпателно, дава основание на извод за допуснати от страна на инстанционните съдилища на нарушения на правилата за проверка, и най вече оценка на доказателствата по делото ,които са съществени защото възпрепятстват изграждане на вътрешно убеждение основано на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по смисъла на чл.14 ал.1 НПК . Доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия ,са такива по установяване на обстоятелства от значение по смисъла на чл.102 НПК,допуснатите нарушения са довели и до нарушение на закона.   По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения,а подадения протест и жалба на частните обвинители основателни.       Ето защо и на основание чл.354 ал.3 т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение               Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА решение по внохд. №189/2009 г. на Апелативен съд гр. П. и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :