Р Е Ш Е Н И Е   № 318   София, 23 юни 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 238/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия И. З. П. против въззивно решение № 57/2010 г., постановено по ВНОХД № 20/2010 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена частично присъдата на Софийски градски съд. С първоинстанционната присъда № 16 от 17.09.2009 г. по НОХД № 4334/04 г., подсъдимият И. З. П. е бил признат за виновен в това, че на 11.02.1999 г. в Република Югославия, при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 45 от Закона за основите за безопасност на движението по пътищата на Р Югославия), вследствие на което управляваното от него МПС се е ударило в спрялото ремарке марка “Гоша”, закачено на камион, със съответната идентификация и по непредпазливост причинил смъртта на Д. В. С. и на М. В. М. , както и средни телесни повреди на И. К. П. , Л. В. Н. , М. Д. Й. , И. С. М. и Р. Г. Т. , като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите – престъпление по чл. 343а, ал.1, б. “г” от НК. Наложеното наказание е определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият П. е оправдан да е нарушил чл. 46, ал.4, чл. 188, ал.1 и ал.4 от Закона за основите за безопасност на движението по пътищата на Р Югославия. Въззивното решение е постановено по жалба на подсъдимия П жалба на частните обвинители В. И. А. и Ц. И. С., като с него присъдата е изменена, както следва : наказанието лишаване от свобода е увеличено при условията на чл. 54 от НК до размера на две години, увеличен е изпитателният срок до размера на пет години. Присъдата е потвърдена в останала й част. Изводимо от доводите, изложени в жалбата на подсъдимия П, се оспорва увеличаването на наказанието, направено от въззивния съд. Отправеното искане е за неговото смекчаване. В съдебното заседание пред касационната инстанция е представено допълнение към касационната жалба. В касационното производство са взели участие процесуалните представители на подсъдимия и на частните обвинители А. и С. Останалите частни обвинители не се явяват, редовно призовани. Защитата на подсъдимия П поддържа жалбата, счита, че въззивният съд е пренебрегнал смекчаващи отговорността обстоятелства и не е обсъдил данните за съпричиняването на резултата от трето лице. Прави искане за уважаване на жалбата. Повереникът на частните обвинители поддържа становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата . Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. По жалбата на подсъдимия П. Основните възражения, отразени в жалбата, са насочени към корекцията на наказанието, което се счита за неправилно увеличено, поради необсъждане на обстоятелства, значими за индивидуализацията му. В допълнението към касационната жалба тези доводи са развити, като се сочи, че при същите обстоятелства, приети от първостепенния съд, въззивната инстанция се е отклонила във вреда на подсъдимия. В цитираното допълнение, се поддържат и вече възражения, които имат отношение към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Оспорва се доказателствената дейност на предходните инстанции. Преди всичко, следва да се отбележи, че последно посочените доводи са спорно допустими, предвид разпоредбата на чл. 351, ал.1 и ал. 3 от НПК. До колкото, все пак, и в жалбата на подсъдимия П, се поддържа искане за оправдаване, без конкретни доводи, може да се каже, че същото е неоснователно. Изразеното несъгласие на защитата на подсъдимия с изводите, отразени в експертното заключение, по авто-техническата експертиза е поради това, че същите са се позовали на “теоретични публикации и разработки”. Така поддържаното възражение е неоснователно. Използването на последните не е недопустимо при извършване на експертиза и не очертава непълнота и/или необоснованост на експертното заключение и съмнение за неговата правилност. Величината на скоростта, с която подсъдимия е управлявал МПС от 78 км/ч., е установена безспорно по експертен път и с оглед останалите доказателствени източници. При така установеното за величината на скоростта и при движение на къси светлини, които осветявали зона, по –къса от опасната зона за спиране на автобуса, подсъдимият П е забелязал късно спрялото неправилно МПС и независимо от опитите да избегне удара, такъв е настъпил. Претенцията, че това обстоятелство (за величината на скоростта), не е изяснено, е била предмет на обсъждане още от първата инстанция. Съобразно доказателствата, съдът е отхвърлил отчетените сведения за скоростта въз основа на приложения към делото “тахограф”, преди всичко с оглед изводите на авто-техническите експертизи (от досъдебното и съдебното производство), както и установените данни за манипулация върху същия уред. Отговор на останалите оспорвания, пак в тази връзка, се съдържат в авто- техническата експертиза (виж л. 4, т. 11 от досието на досъдебното производство, пункт 5 от същата), на които се е позовал съдът. Жалбата има своето основание по отношение правилността на извършената от въззивния съд корекция в наказанието, макар и не по всичко, изложено в същата. Въззивният съд е бил сезиран с бланкетна жалба от повереника на частните обвинители А. и С. , изразяваща най-общо възражение срещу справедливостта на наложеното наказание. С допълнение към посочената жалба (л. 18 от въззивното дело), параметрите на обжалването са определени, като в същото изрично е посочено : “...мотивите на решаващия съд при определяне на наложеното наказание, което е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК са подредени, ясни и логични, но определения срок от една година и половина .. е неприемлив...размера на наложеното наказание следва да бъде завишен близо до най-ниския предел, предвиден в закона...условното изтърпяване на наказанието.. се явява адекватно..”. Пространният цитат е наложителен, защото има отношение към правомощието на въззивния съд да утежни положението на подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл. 337, ал. 2 от НПК, само ако има съответен протест и/или жалба на частното обвинение. Както вече се посочи, с въззивната жалба частното обвинение не е оспорило приложението на смекчената отговорност по чл. 55 от НК, нито размера на изпитателния срок, както и този на лишаването от право да се управлява МПС, поради което твърде спорна е възможността наказанието лишаване от свобода да бъде увеличено, чрез прилагането на чл. 54 от НК, още по-малко да се увеличи изпитателния срок. Отделно от това, без да се оспорва виждането на въззивния съд, че прилагането на чл. 55 от НК изисква, надлежно обезпечена от данните по делото, констатация, че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, именно конкретиката на случая очертава наличието на същата. Всички данни обсъдени от първата инстанция, с основен акцент за значителната степен на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на неправилно паркиран и необозначен по никакъв начин камион с ремарке, както и останалите многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, едно от тях и изключително по своя характер (продължителността на наказателната процедура), обуславят именно такъв извод. Ето защо настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се измени, като наложеното на подсъдимия наказание се намали при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК до размера на една година и шест месеца лишаване от свобода, както и размера на изпитателния срок, определен на основание чл. 66 от НК до три години. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.2 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ въззивно решение № 57/2010 г., постановено по ВНОХД № 20/2010 г. от Софийски апелативен съд, като НАМАЛЯВА на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК наложеното на подсъдимия И. З. П. наказание лишаване от свобода от две години на една година и шест месеца, както и размера на изпитателния срок, определен на основание чл. 66, ал.1 от НК, от пет години на три години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.