5 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 768 С., 03.11.2010 година Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 707/ 2010 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение № 1455 от 26.V.2010 г. по ч.гр.д. № 1184/ 2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 17.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 1476/ 2010 г. на П. районен съд, с което е оставено без уважение Заявление на [фирма] -[населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма] -[населено място] за сумата 500 000 лв. - част от вземане по Договор за банков кредит №И-205/25.І.2001 г., сключен между [фирма] и “Е. трейд интернешънъл” и Анекс от 1.VІІІ.2001 г., което вземане [фирма] (с предишно наименование “Палмифуд”) е придобил по Договор за цесия от 1.VІ.2009 г. Жалбоподателят излага оплакване, че неправилно вместо да се съобрази[населено място] на ПОС от 12.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 604/ 2010 г., съдът е стигнал до неправилни изводи за конкуренцията между публично изпълнително производство по ДОПК и универсално изпълнително производство - несъстоятелност. Поддържа, че колизията е уредена в чл. 193 ал. 1 ДОПК и изпълнението следва да се реализира от публичния изпълнител при условията на ДОПК, независимо че длъжникът е в несъстоятелност, тъй като имуществото му се осребрява от публичния изпълнител, а не от синдика. Жалбоподателят сочи, че в съответствие с изискването на чл. 194 ДОПК, като кредитор в чиято полза са учредени залог и ипотека, е присъединен взискател в производството пред публичния изпълнител, и последният, за да му предаде, съгласно чл. 194 ал. 3 изр. 2 ДОПК припадащата му се част, следва да представи изпълнителен лист, за което е подал заявлението, а в масата на несъстоятелността следва да се предаде сумата, която би останала след удовлетворяване на вземането му като присъединен взискател. Излага съображения в подкрепа на довода, че при конкуренция между производство по ДОПК и по несъстоятелност по ТЗ, ДОПК предвижда приоритет, когато върху имуществото, включено в масата на несъстоятелността, са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК преди откриване на производството по несъстоятелност. Заключава, че редът, по който той, като кредитор, трябва да реализира правата си срещу длъжника, е пред публичния изпълнител, като нормите на чл. 193 и 194 ал. 1 и ал. 3 ДОПК, са специални по отношение на чл. 637 ал. 5 ТЗ. В Основания за допускане на касационно обжалване излага, че се решава противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, въпросът: как следва да се разреши колизията, възникнала между различни органи на принудително изпълнение, когато е налице конкуренция между публично изпълнително производство по ДОПК и универсално изпълнително производство несъстоятелност по ТЗ. Жалбоподателят сочи, че изложеният въпрос е решен противоречиво от П. окръжен съд - Определение от 12.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 604/ 2010 г., съдържащо задължителни указания и Определение от 26.V.2010 г. по гр.д. № 1184/ 2010 г., постановено в нарушение на закона. Поддържа също, че въпросът се решава противоречиво и от АДВ. Ответникът по частната жалба [фирма] -[населено място], чрез синдика С. С. С. - от[населено място] в писмен Отговор излага, че жалбата е основателна, тъй като вземането на предишния кредитор [фирма], е прието в производството по несъстоятелност, като почти цялото имущество на длъжника се осребрява от публичния изпълнител, затова заявителят е поискал издаване на изпълнителен лист, за да получи плащане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 т. 3 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което не е уважено заявлението на [фирма] -[населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма] -[населено място] за сумата 500 000 лв. - част от вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 25.І.2001 г., сключен между [фирма] и “Е. трейд интернешънъл”, което вземане [фирма] е придобило по Договор за цесия от 1.VІ.2009 г. Изложени са съображения, че за “Е. трейд интернешънъл” е открито производство по несъстоятелност, че вземането на кредитора, произтичащо от Договора за кредит, е прието от синдика, и по образуваното от АДВ изп.д.№642/2001 г. за вземания на държавата към “Е. трейд интернешънъл”, [населено място] от 9.Х.2009 г. публичният изпълнител е допуснал присъединяване на [фирма], в качеството на приобретател на вземане, предмет на Договор за цесия от 1.VІ.2009 г., обезпечено с ипотеки и залози по ЗОЗ. Съдът е посочил на основание чл. 193 ал. 1 ДОПК, чл. 638 ал. 1 ТЗ и чл. 194 ДОПК, че идеята на законодателя е даде приоритет на събирането на публични вземания пред събиране на частни вземания, че синдикът е приел вземането, произтичащо от Договора за банков кредит и съгласно чл. 637 ал. 5 ТЗ след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо откриване на нови съдебни или арбитражни производства, и след като вече е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, съгласно чл. 194 ал. 3 изр. 2 предл. ДОПК, припадащата се на обезпечения кредитор сума следва да се внесе в масата на несъстоятелността. По съображения, че въз основа на цесията всички привилегии и обезпечения преминават върху новия кредитор - цесионера [фирма], който е привилигирован кредитор, съдът е заключил, че той ще се удовлетвори съгласно чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, че се касае за вземане, прието от синдика, същото не подлежи на изпълнение по реда на заповедното производство, а кредиторът следва да се удовлетвори в производството по несъстоятелност. С оглед посочените от жалбоподателя правни въпроси, и съобразно данните по делото, следва да се посочи разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос: може ли цесионер, на когото с договор за цесия, с нотариална заверка на подписите, е прехвърлено част от вземане, да получи заповед за изпълнение по чл. 417 ал. 3 ГПК въз основа на договора за цесия. Този въпрос е съществен, тъй като от решаването му зависи изходът на делото за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК. По този въпрос няма задължителна съдебна практика, поради което касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Този въпрос обуславя решаването на изложените от жалбоподателя въпроси: за конкуренцията между чл. 193 и 194 ДОПК и разпоредбите на ТЗ за несъстоятелността, когато синдикът е приел вземането на кредитора [фирма] по Договора за банков кредит, и публичният изпълнител е допуснал жалбоподателя - кредитор с учредени в негова полза залог и ипотека, като присъединен взискател в производството пред АДВ, и въпроса ДОПК предвижда ли приоритет на производството по принудително изпълнение спрямо несъстоятелността, когато върху имуществото, включено в масата на несъстоятелността, са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК преди откриване на производството по несъстоятелност. Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като не сочи влязло в сила съдебно решение, с което въпросът да е решен по начин, различен от въззивния съд. Неоснователно жалбоподателят се позовава на постановените по делото две определения на въззивния съд, тъй като нито едно от тях не е влязло в сила и не може да обоснове основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Към въпроса за допускане на касационно обжалване поради противоречива съдебна практика, няма отношение практиката на АДВ, затова е несъстоятелен изложения в този смисъл довод на жалбоподателя. Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е отказано да се уважи заявление на [фирма] за издаване заповед за незабавно изпълнение срещу “Е. трейд интернешънъл - в несъстоятелност”, въз основа на Договор за цесия от 1.VІ.2009 г., сключен между [фирма] и [фирма], във връзка[населено място] за цесия от 16.І.2008 г. между [фирма] и [фирма], във връзка[населено място] за цесия от 12.VІ.2006 г. между “С. женерал експресбанк” и “Р. Ш. 1884”, на основание Договор за банков кредит от 25.І.2001 г. между [фирма] и [фирма]. Договорът за цесия удостоверява отношенията цедент - цесионер, в случая - продаването от цедента “Е. Ф.” и купуването от цесионер [фирма] (предишно наименование на заявителя [фирма]) на вземането, и не удостоверява задължението на длъжника, в случая на [фирма] -[населено място], затова договорът за цесия не съставлява изпълнително основание по чл. 417 т. 3 ГПК и въз основа на него не може да се уважи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заповед за изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК не може да се издаде и защото заповедното производство е част от изпълнителния процес, затова не може да се осъществява индивидуално изпълнение, респ. да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато за длъжника е открито производство по несъстоятелност - чл. 637 ал. 5 ТЗ. Поради изложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ без уважение частната жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение № 1455 от 26.V.2010 г. по ч.гр.д. № 1184/ 2010 г. на П. окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: