4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60099 София, 12.07.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1810/2021 година. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. Х. и Ц. Д. Х., подадена чрез адв. Е. Д. М., против определение № 260349 от 10. 02. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 3168/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 14. 10. 2020 г. по гр. д. № 686/2018 г. на РС – Карлово, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от С. Д. Х. и Ц. Д. Х., ответници по първоначалния иск, срещу ищците по първоначалния иск В. Г. М. и Ц. Г. М. инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК, за признаване за установено по отношение на В. Г. М. и Ц. Г. М., че С. Д. Х. и Ц. Д. Х. са собственици на 18 бр. земеделски имоти. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, тъй като въззивният съд не е съобразил, че дадените от първоинстанционния съд указания за представяне на данъчни оценки и за внасяне на дължимата по инцидентния установителен иск държавна такса в размер на 4 % върху данъчните оценки на имотите са неясни - с предявяване на инцидентния установителен иск е представена вносна бележка за внесена държавна такса от 68, 82 лв., определена по преценка на ищците, и съдът не е посочил пълния дължим размер на държавната такса, а данъчни оценки за процесните имоти са представени от ищците по първоначалния иск. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставени процесуалноправни въпроси, отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения инцидентен установителен иск. Подаден е писмен отговор от ответника по касационната жалба В. Г. М., приподписан от адв. Р. И., с който е изразено становище за законосъобразност на въззивното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение по поставения от жалбоподателите въпрос дали неизпълнението на дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК неясни, неизчерпателни или неточни указания е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 или ал. 4 ГПК. Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която определението по чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл. 129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. Допуснатите нарушения в определението на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК рефлектират и върху определението по чл. 129, ал. 3 или ал. 4 ГПК, за връщане на исковата молба или за прекратяване на производството по делото. Указанията на съда, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, следва да са ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени от ищцовата страна така, както изисква законът. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото. В този смисъл са посочените от касатора решения на ВКС – решение № 438 от 12. 01. 2012 г. по гр. д. № 76/2011 г., 3 г.о., решение 434 от 13. 05. 2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., 1 г.о., решение № 280 от 5. 07. 2012 г. по гр. д. № 298/2011 г., 1 г.о. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С определение от 7. 01. 2020 г. по гр. д. № 686/2018 г. на РС – Карлово предявеният от С. Д. Х. и Ц. Д. Х., ответници по първоначалния иск, срещу ищците по първоначалния иск В. Г. М. и Ц. Г. М. инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК, за признаване за установено по отношение на В. Г. М. и Ц. Г. М., че С. Д. Х. и Ц. Д. Х. са собственици на 18 бр. земеделски имоти, е оставен без движение и е предоставена възможност на ищците, на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 ГПК, да представят данъчни оценки на имотите, предмет на инцидентния установителен иск, както и „да платят държавна такса за всеки един от имотите, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, в размер на 4 % върху цената на иска за всеки имот, но не по-малко от 50 лв., като представят платежен документ за това по делото“. Така дадените указания са неясни и неконкретни. В частта им досежно представяне на документ за внесена държавна такса по инцидентния установителен иск същите не съдържат данни за точния размер на подлежащата на внасяне държавна такса и по-точно за сумата, която следва да бъде довнесена от ищците предвид факта, че по делото има представена вносна бележка за внесена държавна такса по инцидентния установителен иск в размер на 69 лв. (л. 199 от делото на КРС, том 1). Не може на ищците да се вменява задължение да са наясно с нормативната уредба (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, чл. 68, 69 и 70 ГПК) и с правни понятия като „цена на иска“ и формирането й по различните видове искове (в случая по установителен иск за собственост на недвижими имоти), тъй като това би ограничило правото им на защита. В частта им досежно представяне на данъчна оценка на имотите, предмет на инцидентния установителен иск (18 бр.) указанията са неясни. Данъчни оценки на имотите са били приложени към исковата молба, подадена на 4. 05. 2018 г., а инцидентният установителен иск е бил предявен на 5. 11. 2018 г. Във връзка с така дадените указания ищците са заявили, с молба вх. № 1028/28. 01. 2020 г., че данъчни оценки на имотите, предмет и на инцидентния установителен иск, са представени с исковата молба. Описали са всички удостоверения за данъчни оценки с посочване на изходящия им номер, с индивидуализация на имота, за който се отнасят, и с посочване на размера на данъчната оценка за същия. Посочили са, че размерът на изчислената от тях дължима държавна такса възлиза на 68, 82 лв. и са заявили, че към ИУИ са приложили документ за внесена държавна такса, копие от който са приложили и към уточняващата молба. Първоинстанционният съд не е констатирал грешка при определяне цената на исковете и размера на дължимата държавна такса, не е изпълнил задължението си да даде ясни и конкретни доказателства, не е оказал дължимото съдействие на страните за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на закона, а е прекратил производството в частта по предявения ИУИ в проведеното на 14. 10. 2020 г. открито заседание. При горните данни, като е приел, че първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК законосъобразно, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за даване, по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, на ясни и конкретни указания за отстраняване констатираните несъответствия на инцидентния установителен иск с изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260349 от 10. 02. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 3168/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 260349 от 10. 02. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 3168/2020 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него протоколно определение от 14. 10. 2020 г. по гр. д. № 686/2018 г. на РС – Карлово, с което е прекратено, на осн. чл. 129, ал. 4 ГПК, производството по делото в частта по предявения от С. Д. Х. и Ц. Д. Х. срещу В. Г. М. и Ц. Г. М. инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК, за признаване за установено по отношение на В. Г. М. и Ц. Г. М., че С. Д. Х. и Ц. Д. Х. са собственици на 18 бр. земеделски имоти И ВРЪЩА делото на РС - Карлово за изпълнение на указанията, дадени с настоящото определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: