Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 №  27   София, 03 февруари  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и втори януари  двехиляди и десета  година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                           ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева        Татяна Кънчева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 647/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване производството по НОХ дело № 102/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на постановената по делото въззивна присъда № 20 от 2.02.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 227/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. В искането се твърди, че влязлата в сила присъда е постановена при особено съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимата и до неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието, с отказа да бъде приложен института на условното осъждане. По същество се иска производството да бъде възобновено в частта, касаеща начина на изтърпяване на наложеното наказание и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд. В съдебно засеание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Чрез защитника си осъдената изразява становище, че искането е процесуално допустимо, защото в частта за наказанието присъдата не е проверявана по касационен ред и по същество е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 92 от 2.07.2008 год. постановена по НОХ дело № 102/2008 год. Русенският окръжен съд е признал подсъдимата К. Г. А. за невинна в това за времето 1.01.- 30.09.2006 год. в гр. Р. противозаконно да е присвоила чужди движими вещи- парична сума в размер на 308 240.83лв, собственост на “Е” АДСИЦ София, които владеела и пазела, като обсебването да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което на основание чл. 304 НПК я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 206 ал.4 във вр. с ал.1 НК Съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от “Е” АДСИЦ София против подсъдимата граждански иск за заплащане сумата 340 994.98лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди. С присъда № 20 от 2.02.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 227/2008 год. Великотърновският апелативен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата за виновна в това, че за времето 1.01-30.09.2006 год. в гр. Р. съзнателно е ощетила чуждо имущество, поверено й да го управлява и от деянието са последвали значителни щети в размер на 305 002.25лв, собственост на “Е” АДСИЦ София, поради което и на основание чл. 217 ал.1 пр.1 във вр. с ал.1 изр.1 пр.1 и чл. 54 НК я е осъдил на две години и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и глоба в полза на държавата в размер на 150лв., а я е оправдал по обвинението по чл. 206 ал.4 във вр. с ал.1 НК, както и за разликата до 308 240.83лв. Съдът е осъдил подсъдимата да заплати на “Е” АДС ИЦ сумата 305 002.25лв, ведно със законната лихва, считано от 7.05.2008 год., като е отхвърлил иска за разликата по предявения му размер. С решение № 197 от 7.05.2009 год. постановено по НД № 177/2009 год. Върховният касационен съд на Република България е оставил в сила въззивната присъда. При тези данни следва да се приеме, че искането е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане поради следните съображения: За да не бъде засегнат стабилитета на един влязъл в сила съдебен акт, законодателят в глава тридесет и трета НПК предвижда възможността да бъде отменен и производството по делото възобновено ако са налице предпоставките за това. Само по този начин може да бъде гарантирана правната сигурност. В закона изчерпателно са посочени съдебните актове, които подлежат на проверка по този ред, лицата, които могат да направят искането, сроковете и основанията за възобновяване. Липсата на някоя от тях прави искането процесуално недопустимо и има за последица оставянето му без разглеждане. На Главният прокурор на Република България е предоставено правомощие да прави искане за проверка на посочените в чл. 419 НПК съдебни актове във всички случаи когато са налице основанията за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.4-6 НПК и то както в полза на обвинението, така и в полза на осъдения. За него обаче също важи изискването, залегнало в чл. 422 ал.1 т.5 НПК, съдебният акт да не е проверяван по жалба или протест на страната, в чийто интерес се иска отмяната. В тази връзка следва да се посочи, че не са загубили своя смисъл и указанията дадени в т.р. № 1/2003 год. на ОСНК. В него е прието, че всички съдебни актове посочени в чл. 359 НПК, освен проверените по касационен ред, подлежат на възобновяване по предложение на Главния прокурор. Независимо, че е постановено при действието на НПК в сила преди 29.04.2006 год. то не е загубило своето значение, защото законодателят с последното изменение на процесуалния закон не урежда по различен начин правомощията на прокурора да поиска в производство по възобновяване проверка на влязлия в сила съдебен акт. В момента действащата нормативна уредба е създадена с оглед охраната на интересите на лицата, които по някаква причина не са осъществили правото си на касационна проверка на съдебния акт. В този смисъл е посоченото допълнително изискване за допустимост на искането в чл. 422 ал.1т.5 НПК съдебният акт да не е проверяван по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Волята на законодателя залегнала в правната норма е съдебният акт да не е проверяван по жалба на страната, в чийто интерес се иска отмяната, а не само по конкретно посочените от нея доводи. Обратното би означавало във всички случаи, когато страната не е посочила пред касационната инстанция всичките данни, които подкрепят претендираните пороци на съдебния акт да може повторно да поиска неговата проверка по реда на възобновяването. В конкретния случай подсъдимата е упражнила правото си да обжалва по касационен ред постановената от въззивната инстанция нова присъда. В жалбата и в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК, е поддържала касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като е изложила конкретни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните й права и неправилно приложение на материалния закон. В своя съдебен акт касационният състав е взел предвид доводите на страните, данните по приложеното дело и е проверил правилността на обжалваната присъда в пределите по чл. 347 НПК, като не е констатирал да са допуснати, както нарушенията релевирани от страните, така и други нарушения, за които следи служебно. В рамките на инстанционната проверка е приел, че въззивният състав е проявил професионализъм при осъществяване на правомощията си и при интерпретацията на материално-правната уредба и липсват основания за отмяна или изменение на проверявания въззивен съдебен акт. Разбирането залегнало в искането на Главния прокурор, че извън обхвата на касационната проверка са останали допуснати от възивната инстанция други процесуални нарушения, които могат да бъдат остранени по реда на възобновяването на наказателното дело противоречи на същността на инситута за проверка по реда на възобновяването на влязли в сила съдебни актове. Да се приеме повторна проверка на вече проверявания по касационен ред съдебен акт означава да се приеме наличието на възможност касационната инстанция да отменя собствените си съдебни актове. Това би довело до накърняване правната сигурност и стабилитета на влязлия съдебен акт, постановен от Върховния касационен съд, който осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от съдилищата. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело № 102/ 2008 год по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на постановената по делото въззивна присъда № 20 от 2.02.2009 год. по ВНОХ дело № 227/2008 год. на Великотърновския апелативен съд е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него касационно производство да бъде прекратено, поради което и в същия смисъл     Р Е Ш И:   Оставя без разглеждане искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване НОХ дело № 102/2008 год. на Русенския окръжен съд и отмяна на постановената по делото въззивна присъда № 20 от 2.02.2009 год. по ВНОХ дело № 227/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. Прекратява производството по НД № 647/2009 год. по описа на Върховния касациенен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: