3 Р Е Ш Е Н И Е №40 София,7 март 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 60 по описа за 2016 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Т. Т. Т. за възобновяване на нохд № 958/12 г. на Районния съд-гр.Видин при условията на чл.423, ал.1 от НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му – адв.Стоянова, поддържат искането и считат, че делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 958/12 г. ВРС, за деяние, извършено на 10.03.2012 г., осъдил Т. Т. на основание чл.195, ал.1, т.т.3,4 и 7, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда ВРС на основание чл.68, ал.1 от НК постановил Т. да изтърпи отделно отложените наказания по следните осъждания: по нохд 1389/10 г. – една година лишаване от свобода; по нохд № 1631/10 г. – една година лишаване от свобода; по нохд № 676/11 г. – една година лишаване от свобода; по нохд № 589/11 г. – една година лишаване от свобода и по нохд № 1587/11 г. – четири месеца лишаване от свобода, като всички наказания следва да се изтърпят в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. С присъдата е ангажирана отговорност и на други лица. С решение № 28 от 28.03.2013 г. по внохд № 48/13 г., образувано по жалби на всички подсъдими, Окръжният съд-гр.Видин потвърдил присъдата на ВРС. Данните от досъдебното производство, въз основа на което е внесен обвинителен акт срещу искателя Т. за посоченото по-горе престъпление, указват на това, че той е взел лично участие при провеждане на разследването. На 15.05.2012 г., на Т., в присъствието на защитник, е предявено постановлението за привличане в качеството на обвиняем (л.69), с което спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка” и той е поел задължение, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. На същата дата Т., разпитан в качеството на обвиняем (л.71), посочил адрес за призоваване – [населено място], [улица], и изразил волята си, че не желае предявяване на разследването. Обвинителният акт е внесен във ВРС на 26.06.2012 г. В съдебното производство по нохд № 958/12 г. на ВРС искателят не е участвал. На 29.01.2013 г. е даден ход на делото при условията на чл. 269, ал.3, т.т.2 и 4 б.”а” от НПК (л.104). От образуване на нохд № 958/12 г. на 27.06.2012 г. до даване ход на делото на 29.01.2013 г., подсъдимият Т. не е установен на посочения от него, в досъдебното производство, адрес, като редицата призовки са върнати на съда с различни отбелязвания (л.31, 34, 48, 77, 86 и 92), относно местонахождението на подсъдимия – същият е в Германия, Италия и др. Извършеното местно издирване на подс.Т. също не е довело до установяване местонахождението му в страната. (л.35). По определение на ВРС подсъдимият е бил обявен за общо държавно издирване с телеграма № 36087 (л.50 и 79) и до приключване разглеждането на делото, то не е довело до положителен резултат. ВРС установил, че на 19.07.2012 г. подсъдимият е напуснал Република България през К. (л.96). При тези обстоятелства, на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК, ВРС назначил служебен защитник на подс.Т., дал ход на делото при предпоставките на чл.269, ал.3, т.т.2 и 4 б.”а” от НПК, разгледал го и постановил посочената по-горе присъда. Съгласно справка на Министерство на правосъдието-Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” от 15.01.2016 г. (кд л.11) искателят е постъпил в Затвора-гр.Враца на 18.11.2015 г. за изтърпяване на присъдата по нохд № 958/12 г. на ВРС в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и на общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, определено по чнд № 1405/13 г. на ВРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Не са налице условията на чл.423, ал.5 от НПК, тъй като осъденият Т. не е предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото. Не са налице и условията на чл.423, ал.1 от НПК, съгласно който искането на осъдения се уважава, освен ако той след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254, ал..4 от НПК („ С връчването на обвинителния акт на подсъдимия се съобщава за насрочването на съдебното заседание, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК”), не може да бъде изпълнена. От изложените по-горе констатации е видно, че след предявяване на обвинението в досъдебното производство – на 15.05.2012 г., Т. не е уведомил съответния орган – на досъдебното производство и/или съда, за промяната на местопребиваването си и напуснал пределите на страната ни. Това поведение на искателя обективира укриване от органите на досъдебното производство и съда и тъкмо то е било пречка за изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, поради което и препятства изход на делото, в посоката претендирана от него. Водим от горното и на основание чл.424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Т. Т. за възобновяване на внохд № 48/13 г. по описа на Окръжен съд-гр.Видин и нохд № 958/12 г. по описа на Районен съд –гр. Видин. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: