6 Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София, 19.12.2014г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. № 3761 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. П., срещу решение № 1010 от 07.06.2013г. по в.гр.д. №1020/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №4688 от 17.12.2012г. по гр.д. № 4023/2012г. на Пловдивски районен съд, 5 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], искове с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания, вследствие на осъществено на 30.09.2010г. ПТП по вина на Н. П. К., в общ размер на 25 000 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивното решение е постановено и в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта и характера на претърпените от касатора увреждания, както и интензитета на понесените във връзка с тях болки и страдания. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено въззивното решение по отношение на отхвърлената част от исковете и да бъде уважен предявеният против застрахователя иск за обезщетение за неимуществени вреди, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът [фирма], оспорва жалбата. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ответникът Н. П. К. оспорва жалбата като неоснователна. С определение № 283 от 10.04.2014г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от И. П. П. пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди възлиза на 18 000 лева, като то следва да бъде намалено с 20%, поради принос на пострадалия ищец за настъпване на увреждането, и като е взел предвид извършеното от страна на ответника [фирма], плащане на сумата от 15 000 лева в хода на производството, е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди като неоснователна. Изводът за наличие на съпричиняване е изведен от това, че ищецът, като пешеходец, е нарушил нормата на чл.108 ал.2 от ЗдвП, тъй като не се движел по пътното платно в посока, противоположна на движението на пътните превозни средства, по възможност най – близо до лявата му граница. Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение № 83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии –видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. По – конкретно не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травматични увреждания, наложили хирургическа интервенция с провеждане на лечение в болнично заведение за срок от 15 дни, продължителният период, през който ищецът е търпял болки и страдания , безпомощното му състояние, налагащо да бъде обгрижван от своите близки, младата му възраст. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл.226 ал.1 от КЗ следва да бъде разрешен по същество. Уврежданията на пострадалия – счупване на дясна мишнична кост, счупване на лява малкопищялна кост и счупване на три ребра, са били причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.09.2010г. Към този момент пострадалият И. П. П. е бил на 16 години, като вследствие на получените травми е претърпял операция на раменната става и е бил със затруднени движения на дясната ръка за шест месеца, и със затруднени движения на левия крак и снагата за около два месеца, при обичайно развитие на оздравителните процеси. От свидетелските показания се установява, че поради травмите и претърпяната хирургична интервенция касаторът – ищец е изпитвал силни болки, заради които е приемал болкоуспокояващи. Същевременно за около два месеца е останал неподвижен у дома, зависим от помощта на близките си, лишен от възможността да посещава училище и контактува със своите връстници и приятели. Предвид възрастта на пострадалия тази принудителна изолация, наред с физическия дискомфорт, е била източник на много негативни емоции. Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение, настоящият състав на ВКС намира, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания е 40 000 лева, който следва да бъде намален до 32 000 лева съответно на правилно установения от въззивния съд процент съпричиняване на вредоносния резултат - 20 %. От дължимия размер на обезщетението следва да бъде приспадната и сумата в размер на 15 000 лева, която е изплатена от застрахователя – ответник в хода на настоящото производство. Поради това, след частична отмяна на въззивното решение, ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати на И. П. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000 лева, ведно със законните лихви, считано от 30.09.2010г. до окончателното плащане. В останалата отхвърлителна част обжалваният акт е правилен и следва да бъде потвърден. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение за трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, в размер общо на 6040,40 лева. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото същото съответства на фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.78 ал.2 и ал.8 от ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съобразно отхвърлената част от иска в размер на 358,40 лева. На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 340 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1010 от 07.06.2013г. по в.гр.д. №1020/2013г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение №4688 от 17.12.2012г. по гр.д. №4023/2012г. на Пловдивски районен съд, 5 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. П. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания, вследствие на осъществено на 30.09.2010г. ПТП, за част от исковата претенция в размер на 17 000 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ на И. П. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община], област П., [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.6, адв. Д. П., сумата 17000 лева /седемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 30.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2010г. до окончателното плащане, както и сумата от 6040,40 лева /шест хиляди и четиридесет лева и четиридесет стотинки/, разноски за производството в трите инстанции, съразмерно на уважената част от иска. ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община], област П., [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.6, адв. Д. П., да заплати на [фирма] сумата 358,40 лева /триста петдесет и осем лева и четитридесет стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78, ал.8 от ГПК. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 340 лева /триста и четиридесет лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. ПОТВЪРЖДАВА решение №1010 от 07.06.2013г. по в.гр.д. №1020/2013г. на Пловдивски окръжен съд в останалата му обжалвана част, с която е потвърдено решение №4688 от 17.12.2012г. по гр.д. №4023/2012г. на Пловдивски районен съд, 5 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. П. П. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 30.09.2010г., за разликата над 17 000 лева до 25 000 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.