Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                               № 740                                     гр. София, 10.11.2008 година                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 461 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по подадена от А. В. П. в качеството на едноличен търговец с наименование Е. „А”, гр. Р. молба за отмяна на влязло в сила решение № 225 от 07.12.2007г. по гр. д. № 5192/2007г. на Русенски районен съд, шести граждански състав, с което Е. „А”, представляван от А. В. П. , гр. Р., е осъден да заплати на Б. Д. , представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, по пълномощие от областен управител на област Русе, сумата от 4 188,68 лв., представляваща 3 852 лв. – разликата между платения и дължимия наем за ползването на имота за периода от 01.10.2006г. до 31.12.2006г., ведно със законната лихва върху нея от 15.09.2007г. до окончателното й изплащане, 336,68 лв. – законна лихва за забава на плащането на дължимия наем за периода от 29.01.2007г. до 15.09.2007г. вкл., както и 40 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер 167,55 лв. Молителката поддържа становище, че е узнала за решението през м. март 2008г. по повод на получена призовка за доброволно изпълнение по изпълнително дело на частен съдебен изпълнител, образувано по изпълнителен лист от 04.02.2008г. по гр. д. № 5192/2007г. на Русенски районен съд. Излага доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителката е лишена от възможност да участва в делото. Твърди, че в призовката от 05.10.2007г. лицето Замфиров, отбелязано от съдебния служител, е неизвестно, без индивидуализиращи данни, няма доказателства дали съществува такова лице, на какъв адрес живее и на какви данни се базира неговият отговор, че на адреса няма такава фирма, такова лице и апартаментът е продаден. Молителката поддържа становище, че призовката от 23.10.2007г. също е оформена нередовно – в нея не са посочени трите имена на лицето, дало сведенията. Ответникът Б. Д. , представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, изразява становище по молбата за отмяна на решението. Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 от ГПК /преди чл. 232, ал. 1 от отменения ГПК/ от връчената на молителката покана за доброволно изпълнение изх. № 04751/10.03.2008г. по изп. дело № 2* на ЧСИ Иван Хаджииванов рег. № 8* и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК /преди чл. 231, ал. 1, б. „е” от отменения ГПК/, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 от ГПК намира следното: Молбата за отмяна е основателна. В първоинстанционното производство е насрочено едно съдебно заседание, на което е даден ход на делото и са извършени съдопроизводоствени действия. Първоинстанционният съд е изпратил две призовки до ответницата по предявения иск /молителка в настоящото производство/ за съдебното заседание, проведено на 08.11.2007г. Първата призовка е изпратена на последния вписан в търговския регистър адрес на управление на Е. „А” – гр. Р., ул. „Борисова” № 99, блок „Й” вх. В, ет. 5. Призовката е върната в цялост с отбелязване: „Апартаментът е продаден и вече няма офис на тази фирма и такова лице. Данните са от живущия Замфиров ет. 5”. Призовката е оформена на 05.10.2007г. с подпис на свидетел Е, ул. „А” 57. Втората призовка е изпратена на посочения в удостоверението за актуално състояние адрес на А. В. П. – гр. Р., кв. „В”, блок „П” вх. В, ет. 5. Същата е оформена на 23.10.2007г. с отразяване: „Е. „А” е напуснала посочения адрес, по данни на там живущата П. ”. В проведеното на 08.11.2007г. съдебно заседание ответницата не се е явила, нито неин представител и Русенски районен съд е дал ход на делото, като е приел, че ответницата е редовно призована по чл. 51, ал. 4 от ГПК /отм./. При тези фактически данни се налага изводът, че ответницата по предявения иск е призована в първоинстанционното съдебно производство при нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4, изр. второ от ГПК /отм./. Призоваването на търговец, който е вписан в търговския регистър, се извършва на последния посочен в регистъра адрес, който в случая е в гр. Р., ул. „Борисова” № 99, блок „Й” вх. В, ет. 5, видно от удостоверение, издадено на 03.09.2007г. по ф. дело № 1343/1993г. на Русенски окръжен съд. Призовките и книжата се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени само в случай, когато лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство. За да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ГПК /отм./, е необходимо освен представяне на удостоверение за актуално състояние на едноличния търговец с последния вписан в търговския регистър адрес на управление, в призовката да бъдат вписани трите имена и адреса на лицето, дало съответните сведения за живущите на посочения като адрес на управление на ответника, и да е положен подписа на призовкаря. В настоящия случай към датата на оформяне на призовките от връчителя – 05.10.2007г. и 23.10.2007г., адресът на управление на Е. „А”, гр. Р. не е променен. От двете призовки не се установява нито продажбата на апартамента, нито, че А. В. П. като Е. „А”, гр. Р. е напуснала адреса на управление, тъй като не са посочени трите имена на лицата, дали сведенията, и не е отразено по какъв начин призовкарят е удостоверил, че Замфиров и П. живеят на адрес гр. Р., ул. „Борисова” № 99, блок „Й” вх. В, ет. 5. Призовките не са оформени по надлежния ред с посочване на трите имена на лицата, дали сведенията, поради което същите нямат качеството на официални свидетелстващи документи, които да се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила по отношение на удостоверените с тях факти. Фактът, че адресът на управление не е променен, се установява от връчените на молителката на 22.08.2008г. и 29.09.2008г. съобщение и призовка съответно по ч. т. дело № 218/2008г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение и т. дело № 461/2008г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение, както и от поканата за доброволно изпълнение. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че призоваването на молителката /ответница по исковата молба/ в първоинстанционното съдебно производство е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ГПК /отм./, поради което А. В. П. в качеството на Е. „А”, гр. Р. е била лишена от възможност да участва в делото. Налице са предпоставките на 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 225 от 07.12.2007г. по гр. д. № 5192/2007г. на Русенски районен съд, шести граждански състав. Мотивиран от гореизложените съображения, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 225 от 07.12.2007г. по гр. д. № 5192/2007г. на Русенски районен съд, шести граждански състав. ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.