Р Е Ш Е Н И Е № 406 гр. София, 22.10. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети септември......…........две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретаря Кр. Павлова.…...……………………………………в присъствието на прокурора А. Лаков.............……..…………………………..изслуша докладваното от съдия Чочева …………………..…….касационно дело № 333 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ВНОХД № 232/2009 г. на Окръжен съд – М. и отмяна на постановеното по него решение за потвърждаване на присъда от 15.10.2009 г. по НОХД № 409/2009 г. на Л.ския районен съд в частта относно приведеното в изпълнение наказание по чл. 68 ал. 1 от НК, както и в частта за режима и типа затворническо заведение за изтърпяване на същото наказание от Ц. Д. Н. и наложеното й за престъплението по чл. 195 от НК. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъкват нарушения на процесуалния и материален закон, изразили се в неправилно определяне размера на приведеното в изпълнение наказание по чл. 68 ал. 1 от НК, както и на режима и типа затворническо заведение за изтърпяване на това наказание, както и на наложеното й за престъплението по чл. 195 от НК. Сочи се, че по реда на чл. 68 ал. 1 от НК е било активирано наказанието само по НОХД № 222/2005 г. в размер на 3 месеца лишаване от свобода без съдът да съобрази, че Ц. Н. е била осъждана и с присъда по НОХД 192/1998 г. на 6 месеца лишаване от свобода и деянията по посочените присъди са били в съвкупност, респ. първо е следвало те да бъдат групирани по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, след което да се постанови отделно изтърпяване на определеното общо наказание. Освен това, при наличните данни за предходни осъждания, Н. е следвало да търпи наказанията при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 60 ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. За поправяне на посочените нарушения се иска частична отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Монтанския окръжен съд. Осъдената лично и чрез служебния си защитник намира направеното искане за основателно. Моли при определяне на режима да се съобрази факта, че междувременно е родила дете. Гражданският ищец и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват и не изразяват позиция по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО. От материалите по делото е видно, че преди извършване на престъплението по чл. 195 от НК по НОХД № 409/2009 г. (за което подсъдимата Ц. Н. е била осъдена на 1 година лишаване от свобода), с две отделни присъди – по НОХД № 192/1998 г. (в сила от 25.12.1998 г.) и по НОХД № 222/2005 г. (в сила от 15.11.2005 г.) тя е била призната за виновна в извършването на престъпления, за които са й били наложени наказания, съответно 6 месеца лишаване от свобода по първата и 3 месеца – по втората, като изпълнението им е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от по 3 години. Съответно, деянията по посочените две присъди са били извършени в реална съвкупност (това по НОХД № 222/05 г. е било извършено през м. октомври 1995 г.- 23.04.1996 г. или преди влизане в сила на присъдата по НОХД № 192/1998 г. на 25.12.1998 г.) и те са подлежали на групиране и определяне на общо наказание съгласно чл. 25, вр. чл. 23 от НК. При наличие на условията на чл. 68 ал. 1 от НК именно това общо наказание се привежда в изпълнение. Това обаче не е било сторено с присъдата по НОХД № 409/2009 г., като Л.ският районен съд, след като е определил наказание за деянието по чл. 195 от НК, е привел в изпълнение единствено наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено на Н. по НОХД № 222/2005 г. Освен това, незаконосъобразно първоинстанционният съд е определил подсъдимата да търпи двете наказания при общ режим в затворническо общежитие от открит тип при положение, че нейния статут е на осъждана (по двете посочени по-горе присъди, за които са били налице условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, респ. активиране на общото наказание по реда на чл. 68 ал. 1 от НК) и съответно за нея са приложими разпоредбите на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60 ал. 1 от НК. Тъй като производствата пред въззивната инстанция, а и пред ВКС по к. д. № 103/2010 г. са били образувани единствено по жалба на подсъдимата, посочените материално-правни пороци не са могли да бъдат поправени. Те са извън предмета на делото, разглеждано от ВКС и са поставени за разрешаване в срока по чл. 421 ал. 1 от НПК. В този аспект, въззивният съдебен акт не е бил проверяван по касационен ред в посочените части и констатираните нарушения могат да бъдат поправени по реда на възобновяването, основанието за което се съдържа в чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК. След връщане на делото на Окръжен съд – М. новото му разглеждане следва да започне от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 232/2009 г. на Монтанския окръжен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него решение от 30.12.2009 г., с което е потвърдена присъда от 15.10.2009 г. на Районен съд – Л. по НОХД № 409/2009 г., в частта относно приведеното в изпълнение наказание по чл. 68 ал. 1 от НК, както и в частта относно режима и типа затворническо заведение за изтърпяване на същото наказание от Ц. Д. Н. и наложеното й такова за престъплението по чл. 195 от НК. ВРЪЩА делото на Монтанския окръжен съд за ново разглеждане в посочените части от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.