Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 15 март 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 103/ 2013 година Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Г. В. срещу въззивна присъда №22 от 07.12.2012г. на Ловешки окръжен съд /ОС/, постановена по внохд №388/2012г., по описа на съда. С визирния съдебен акт, на основание чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда на Районен съд /РС/- Луковит, с която Г. М. В. е осъден на пробация по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК за извършено на 25.01.2012г. престъпно деяние по чл.235, ал.6 от НК, като е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице по чл.235, ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици, лимитирани при условията на чл.58а, ал.1 от НК – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. В депозираната касационна жалба се визират оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, обективирано в неточна интерпретация на дадената в чл.93, т.9 от НК дефиниция за „маловажност на случая” при престъпно посегателство, предпоставило несправедливост на наказанието. Предлага се настоящата инстанция да упражни касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.2, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, чрез преквалификация на инкриминираното посегателство по чл.235, ал.6 от НК. В съдебно заседание на 12.03.2013г. Г. В., редовно уведомен не участва лично, като неговите процесуални права и интереси се охраняват от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за законосъобразност на атакуваната присъда, като убедително мотивира правните очертания на инкриминираното деяние по чл.235, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото при реализираната инстанционна проверка, намира жалбата на подсъдимия В. за НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на описаната в обвинителния акт и призната от подсъдимото лице при диференцираната процедура по чл.371- чл.374 от НПК фактология, въззивният съдебен състав правилно е приел, че инкриминираното поведение на Г. В. се субсумира от правната норма на чл.235, ал.1 от НК. Подсъдимото лице на 25.01.2012г., без редовно писмено позволително е отсякло от Държавния горски фонд , в местността „Усоето”, находяща се в землището нар.Луковит, дървета от видовете благун и цер, с обща кубатура 1/един/ пр.к.м. дърва за огрев, на обща стойност 50 /петдесет/ лева. С осъществените действия Г. В. е консумирал обективните признаци на престъпния състав на чл.235, ал.1 от НК, при изискуемите се интелектуални и волеви характеристики на вина, с форма - пряк умисъл. Конкретиката в разглеждания казус не обосновава претендираното от подсъдимото лице в касационната жалба прилагане на чл.235, ал.6 от НК. Буквалното и логическо тълкуване на правната разпоредба на чл.93, т.9 от НК мотивира заключение, че „маловажен случай” на престъпление е този, при който извършеното от дееца, предвид липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпно посегателство от съответния вид. Съдебната практика е константна и категорична, че в обсега на необходимата преценка при определяне на правната квалификация на деянието по чл.93, т.9 от НК са установените по делото факти, значими за тежестта на инкриминираното престъпление и неговата морална укоримост - време, място, начин на осъществяване, участващи лица, използвани средства, индивидуализиращи предмета на посегателство белези, причинен вредоносен резултат, и данните за личността на извършителя. Фактическите констатации, словно отразени в атакувания съдебен акт на ОС-Ловеч по отношение на реализираната на 25.01.2012г. сеч в местността „Усоето”, при предварителна подготовка, с моторен трион „Хускварна” и чрез осигуряване на моторно превозно средство /джип марка „УАЗ”/, преустановена единствено поради намесата на служителите на регионалната дирекция по горите, препятствала продължаването на неправомерната дейност, предпоставят правни изводи за типичната за този вид престъпни посегателства обществена опасност на деянието. Очертаните обстоятелства са интерпретирани с проявен юридически усет във взаимовръзка и при съблюдаване личността на Г. В.. Професионално са коментирани фактическите данни, сочещи на множество предходни осъждания на лицето и наложени административни наказания по Закона за горите, с поставен акцент на обстоятелството, че инкриминираното престъпно деяние е извършено непосредствено след санкционирането му със споразумение №433/06.12.2011г. на РС-Червен бряг, по нохд №306/2011г., за престъпление по чл.235, ал.2 от НК и по време на изпълнение на определените по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 6 от НК пробационни мерки, съответно в изпитателния срок на присъда №48 от 11.06.2009г. на РС-Луковит, по нохд №151/2009г., влязла в сила на 29.06.2009г. В контекста на изложените съображения стойностните параметри на инкриминирания предмет, явяващ се материализация на засегнатите обществени отношения - обект на посегателство, на който подсъдимият обръща особено внимание, не обуславят промяна в очертаната позиция. Предложената аргументация, мотивира ВКС да приеме, че в пределите на възложената му компетентност в производството, образувано по жалба на Г. В., следва да остави в сила атакувания съдебен акт от 07.12.2012г. на Ловешки ОС, обявен по внохд №388/2012г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №22 от 07.12.2012г., постановена по внохд № 388/2012г., по описа на ОС - Ловеч. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.