Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 14 март 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Пенка МАРИНОВА.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 2311 по описа за 2013 г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения Д. Ж. Г. за възобновяване на нохд № 339/12г. на Чирпански районен съд. В искането се твърди, че съдебното производството е проведено задочно, осъденият не е получавал призовка и не е бил уведомен устно за съдебното заседание. Настоява се за възобновяване на делото. Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения - адв. И., който излага съображения, че макар подзащитният му да е участвал в досъдебното производство, спрямо него не е била взета мярка за неотклонение, която да е бил длъжен да спазва. Пледира за уважаване на искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането по съображения, че осъденият е участвал в досъдебното производство, след което се укрил, което наложило обявяването му за общодържавно издирване. В последната си дума осъденият Д. Г. моли за намаляване размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 2 от 02.11.2012г., постановена по нохд № 339/12г. на Чирпански районен съд, осъденият Д. Ж. Г. бил признат за виновен в това, че през периода 08.05.2012г. - 29.05.2012г. в [населено място], обл. Стара Загора, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 223,00 лв. от владението на М. М. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява кражба, извършена повторно, по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца, при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. Искането за възобновяване е направено в предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Срещу Д. Г. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 27.07.2012г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. На същата дата бил проведен и разпит на обвиняемия пред съдия. По внесен обвинителен акт било образувано нохд № 339/12г. по описа на районен съд гр. Чирпан. За първото по делото заседание подсъдимият Г. бил нередовно призован, тъй като не бил намерен на посочения от него адрес в [населено място] и на адрес в [населено място], с отбелязване че на последния адрес живее майката на Г., а той не пребивава в жилището. С определение от 01.10.2012г. съдът взел по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража”, а с телеграма № 34960/12г. на ГДКП гр. София, Г. бил обявен за общодържавно издирване. В съдебното заседание на 02.11.2012г. съдът дал ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК и се произнесъл с присъда, с която признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, налагайки му наказание от една година и два месеца”лишаване от свобода”. Така очертаното процесуално развитие на делото сочи на извод, че Г. е бил привлечен като обвиняем на досъдебното производство, а впоследствие се укрил, като напуснал известните по делото адреси. Това е довело до невъзможност за изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК. Налице е пречка за уважаване на искането за възобновяване по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК. Без значение е обстоятелството, че на досъдебното производство спрямо обвиняемия не е била взета мярка за неотклонение, тъй като съгласно чл.269, ал.1 от НПК, присъствието на подсъдимия по дела с обвинение за тежко престъпление в първата инстанция е задължително, което изисква подсъдимият да посочи съдебен адрес, на който може да бъде намерен и съответно призован. Настоящият съдебен състав намери, че следва да разгледа и направеното от осъдения искане за намаляване на размера на наложеното му наказание, което представлява основание по чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1 т.3 от НПК и е направено в рамките на шест месечния срок по чл.421, ал.1 от НПК. В случая осъденият отправя твърдение за явна несправедливост на наказанието, без да сочи конкретни съображения. Наложеното на осъдения наказание е от една година и два месеца „лишаване от свобода”, при предвиден минимум на наказанието за престъплението по чл.195, ал.1 от НК от една година „лишаване от свобода”. Предвид многократните предходни осъждания на Г., не влияещи на правната квалификация, наложеното наказание в границите на предвидения минимален размер не се явява несправедливо. Поради изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Ж. Г. за възобновяване на нохд № 339/12г. на Чирпански районен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :