Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр.София , 13 ноември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 755/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Ц. И. Ц. за възобновяване на нохд №127/2018 г. на ОС-Габрово, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело се твърди, че правото на защита на осъдения е било нарушено, тъй като служебно назначения му защитник е действал в разрез с неговите интересите; че съдът, одобрявайки сключеното споразумение между прокурора и защитника, е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като доказателствата, събрани по делото са сочели, че Ц. Ц. е бил в невъзможност да държи наркотични вещества до 19.30 часа на 06.06.2018 г. /по инкриминираното обвинение/, защото още в 17,45 часа е бил задържан от органите на МВР, а в 18.10 часа приет в Спешното отделение на МБАЛ в [населено място] в безсъзнание /обстоятелства, описани и в обвинителния акт/, както и, че липсват доказателства за това да е разпространил чрез продажба на лицата Д., Н., С., Д. различни видове наркотични вещества, понеже инкриминираните такива не са били изследвани чрез физико-химична експертиза относно техния вид /дали въобще става дума за наркотични вещества/, тегло, наркотично съдържание и стойност. В подкрепа на горното се посочва, че по отношение на изброените лица Д., Н., С., Д., прокуратурата е отказала да образува наказателно производство за държане на продадените от осъдения наркотични вещества, с мотив, че е невъзможно да бъде конкретизиран предмета на престъплението по чл.354а ал.3 от НК по вид, количество, стойност и съдържание на активен наркотично действащ компонент, тъй като наркотичните вещества никога не са били налични. Моли се делото да бъде възобновено и върнато на прокурора или за ново разглеждане на окръжния съд. В срока по чл.351 ал.4 са постъпили две допълнения към искането за възобновяване на наказателното дело, изготвени от осъдения, в които са доразвити вече релевираните основания. В съдебното заседание пред ВКС служебно назначения защитник на осъдения –адв.Т. счита подаденото искане за възобновяване за основателно и моли да бъде уважено. Намира, че съдът е одобрил споразумение, което противоречи на закона и морала, тъй като от събраните доказателства по делото не се е установило, че осъденият е извършил инкриминираното му престъпление. Пледира и за нарушено право на защита, тъй като основните процесуално-следствени действия са извършени без негово участие, дължащо се на факта, че обвинението му е било повдигнато след разпита пред съдия на основните свидетели. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за възобновяване на наказателното дело за допустимо, но неоснователно, тъй като не са налице посочените в чл.422 ал.1 т.5 от НПК основания. Счита, че при разглеждане и решаване на делото по реда на глава ХХIX от НПК са спазени процесуалните правила, като подсъдимият е бил съгласен да бъде защитаван от служебно назначения му защитник адв.Л. Ц., както и че одобреното от ОС-Габрово споразумение не противоречи на закона и морала. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Осъденият Ц. И. Ц., редовно призован, не е доведен от затворническата администрация в съдебното заседание пред ВКС по изрично негово желание. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: С определение от 09.01.2019 г., постановено по нохд 127/2018 г., Габровски окръжен съд е одобрил споразумение между окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-гр.Габрово и адв. Л. Ц., назначен в качеството на служебен защитник на подсъдимия Ц. И. Ц., съгласно което подсъдимият Ц. се признава за виновен при форма на вина пряк умисъл, за това, че в периода 19.10.2017 г. до 19.30 часа на 06.06.2018 г., в /населено място/ при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, без надлежно разрешително, в апартамент №/номер/, намиращ се на адрес в [населено място], [улица] държал и разпространявал високорискови наркотични вещества: метамфетамин с общо нетно тегло 20,34 гр. на обща стойност 508,50 лв., чрез продажби на: И. Б. Д., който в периода от м.май 2018 г. до 06.06.2018 г./вкл./ купил общо 2,84 гр. метамфетамин на обща стойност 71 лв., на С. В. Н., който в периода от 19.10.2017 г. до 18.02.2018 г. купил 10 гр. метамфетамин на стойност 187,50 гр.; хероин с общо тегло 6 гр. на стойност 300 лв., чрез продажби на Р. И. С., извършени в периода от м.април 2018 г. до 04.06.2018 г.; екстази с общо тегло 3 гр. на стойност 160 лв. чрез продажби на С. В. Н., извършени в периода от 19.10.2017 г. до 18.02.2018 г. и амфетамин с общо тегло 2,5 гр. на стойност 75 лв. чрез продажби на И. Д., извършени в периода м.декември 2017 г.до началото на м.юни 2018 г. и на 06.06.2018 г., с цел разпространение, е държал в себе си високорискови наркотични вещества-хероин с общо нетно тегло 1,22 гр. на обща стойност 65,95 лв. и метамфетамин с нетно тегло 0,57 гр. на стойност 14,25 лв., които при задържането се е опитал да укрие чрез поглъщане и чрез изхвърляне до ползвания л.а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] - престъпление по чл.354а ал.2 т.4 във вр.с ал.1 пр.4 и 5 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.4а“ и „б“ от НК, за което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. На основание чл.53 ал.3 във вр.с ал.1 т.1 от НК на подсъдимия Ц. Ц. не е наложено наказание глоба. Със споразумението е зачетено предварителното задържане на подсъдимия Ц.; на основание чл.354а ал.6 от НК са отнети в полза на държавата наркотичните вещества; постановено е част от веществените доказателства да се унищожат, а част от тях да се върнат на подсъдимия ; в тежест на последния са възложени направените по делото разноски. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по отношение на определение, попадащо в кръга на актовете по чл.419 ал.1 от НПК и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 от НК. Разгледано по същество, искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство по нохд №127/2018 г. на ОС-Габрово е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не по всички изложени в него съображения. Непосредствените задачи пред съда за одобряване на споразумението са: 1/. да се установи, че самопризнанието на обвиняемия/подсъдимия, което е в основата на споразумението, е направено съзнателно и доброволно и 2/. да се установи, че споразумението не противоречи на закона и морала. Споразумението не противоречи на закона, когато то отговаря на изискванията на НК, НПК и на всеки друг приложим закон. Съдът може да одобри споразумението само ако се убеди, че обективната истина по делото е разкрита, т.е. само ако е убеден, че наистина има извършено престъпление, че то е извършено виновно от обвиняемия/подсъдимия и че правната му квалификация е правилна. Съдът формира вътрешното си убеждение въз основа на събрания в досъдебното производство доказателствен материал, а той трябва да е резултат от обективно, всестранно и пълно разследване, проведено при стриктно спазване на правилата на НПК. В конкретния случай, одобреното от ОС-Габрово споразумение противоречи на закона, по следните съображения: На първо място в обвинителния акт, на осъдения Ц. е инкриминирано разпространение на различни видове наркотични вещества- метамфетамин, хероин, екстази и амфетамин на свидетелите И. Д., С. Н., Р. С. и И. Д., за различни периоди от време в рамките на периода от 19.10.2017 г. до 19.30 часа на 06.06.2018 г. В хода на досъдебното производство са били проведени разпити на посочените свидетели, включително и по реда на чл.223 от НПК, в които разпити същите са предоставили информация, че за определени периоди от време преди задържането на Ц., са купували многократно от последния процесните наркотични вещества. Така, в разпитите си пред органа на досъдебното производство и пред съдия, св.Д. твърди, че в рамките на 2-3 месеца, включително и на 06.06.2018 г. е закупил около 10 пъти от подсъдимия метамфетамин по около 0,3 гр. за сумата от 20 лв. / в един от случаите- за 30 лева/, като метамфетаминът всеки път е изглеждал по различен начин –лимонено жълт или светлокафяв на цвят; св.С. Н. в разпита си пред съдия е заявил, че от 19.10.2017 г. до 18.02.2018 г., е закупувал от подсъдимия наркотични вещества, като на първата дата е купил 2 гр. марихуана за сумата от 20 лв., а в последствие е ходил всеки ден у дома на подсъдимия и е купувал различни количества метамфетамин, екстази и марихуана. В последващия си разпит пред органа на досъдебното производство е посочил, че е закупувал от подсъдимия два пъти седмично наркотични вещества- марихуана общо около 50 гр., на стойност 400 лв., метамфетамин около 10 гр. на стойност около 500 лв. и екстази около 20 хапчета на стойност 160 лв. Св. Р. И. С., в показанията си, дадени пред съдия, е свидетелствал за това, че е познавал подсъдимия от около един месец и половина преди 06.06.2018 г., и е купувал от него хероин в количества от около 0,3-0,4 гр. за сумата от по 30 лв., три-четири пъти в седмицата. От съдържанието на разпита на св.И. Д. е видно, че подсъдимият му е продал наркотични вещества метамфетамин около 30 пъти за по 20 лв., трева 10 пъти за по 10 лв. и амфетамин 10 пъти за по 10 лв., за периода от м.декември 2017 г. до задържането на Ц. Ц.. Внимателния прочит на тези гласни доказателствени източници сочи, че коментираните свидетелите не са в състояние да посочат нито точния брой на извършените продажби от страна на подсъдимия, нито точното количество на закупеното от тях наркотично вещество. Но дори и да бяха сторили това, след като веществата не са налични и не могат да бъдат подложени на физико-химично изследване, е невъзможно да се приеме, че част от предмета на престъплението /относно разпространението на наркотични вещества, с изключение на 0,34 гр. метамфетамин на датата 06.06.2018 г. по отношение на св.Д. /, е установен. Няма никакви доказателства, че разпространените вещества са наркотични, съответно техния вид, тегло, съдържание на активен наркотично действащ компонент и стойност, изчислена съобразно Постановление №23/98 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Посочените в обвинителния акт продажби на наркотични вещества, имат произволен предмет/вид и количество/, като напълно обяснимо отсъства процентното съдържание на наркотично действащия компонент. Все в тази насока, следва да се отбележат и съображенията, изложени в Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 27.06.2019 г. на РП-Габрово и Постановление от 15.07.2019 г. на ОП-Габрово, с което е потвърдено първото постановление. Отказът да се образува наказателно производство касае свидетелите по нохд №127/2018 г. на ОП-Габрово, И. Д., С. Н., Р. С. и И. Д., за това, че без надлежно разрешително са държали продадените им от Ц. Ц. наркотични вещества-метамфетамин, хероин, екстази и амфетамин. Като аргумент за постановения отказ, в процесуалния документ е посочено, че за да е осъществен състава на престъплението по чл.354а ал.3 от НК е необходимо да бъде конкретизиран неговия предмет- да бъдат установени по несъмнен начин наркотичните вещества като вид, количество, стойност и съдържание на активен наркотично действащ компонент, което е възможно да се осъществи само чрез физико-химично изследване на веществата- нещо, което в конкретния случай е невъзможно, поради тяхната липса. Запознавайки се с материалите, събрани в хода на досъдебното производство и с обвинителния акт, ОС-Габрово е пропуснал да установи, че част от предмета на престъплението по чл.354а от НК не е, и не може да бъде установен, с оглед изначалната му фактическа липса, поради което и престъплението по „разпространение“ на наркотични вещества, с изключение на осъществената продажба на 0,34 гр. метамфетамин на св.Д. на 06.06.2018 г., е недоказано. На следващо място, от обстоятелствената част на обвинителния акт е видно, че на 06.06.2018 г. в 18.10 часа Ц. Ц. е бил приет в Спешно отделение на МБАЛ „име“-/населено място/, а в 19,29 часа приет за лечение в ОАИЛ на същата болница с диагноза „хероинова интоксикация“. Същевременно в диспозитива на горния процесуален документ инкриминираното престъпление е с крайна дата и час 19.30 часа на 06.06.2018 г. От материалите на досъдебното производство се установява /разпити на свидетелите полицейски служители- Д. И. и Н. К. и протокол за доброволно предаване/, че автомобилът, в който се е намирал осъдения е бил спрян за проверка в 17,35 часа, като непосредствено след това, Ц. се е освободил, чрез изплюване на част от инкриминираните му наркотични вещества, намиращи се в устата му, а в 18,10 часа останалата част е била извадена от св. В. И., лекар в МБАЛ-/населено място/. С други думи, най-късният час, до който осъденият е държал процесните наркотични вещества е 18.10 часа. При това положение, съдът отново, одобрявайки споразумението за това ,че Ц. Ц. е държал и разпространявал наркотични вещества до 19.30 часа на 06.06.2018 г. , е допуснал нарушение на закона. Дейността на окръжния съд по одобряване на споразумението, противоречащо на закона, е белязана от съществено нарушение на процесуалните правила. Правата на осъденото лице са били съществено засегнати, защото обективната истина не е била разкрита по делото. Подсъдимият е възможно да има различни мотиви да приеме прокурорското предложение за сключване на споразумение. Това не означава, че съдът е освободен от задължението да направи собствена преценка дали разследването на досъдебно производство е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно, за разкриване на обективната истина и дали самопризнанието е не само доброволно и съзнателно, но и подкрепено от събраните по делото доказателства. Впрочем, осъществената от служебния защитник на Ц. Ц. защита не е била ефективна, доколкото адвокатът не е следвало да се съгласява за сключване на споразумение.Това е така , тъй като същият запознавайки се с материалите по делото е следвало да констатира посочените по-горе недостатъци на обвинението, които са налагали делото да бъде разгледано по общия ред. По изложените съображения, ВКС приема, че като е одобрил споразумение, което противоречи на закона, ОС-Габрово е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до накърняване правата на осъденото лице Ц. и в този смисъл искането му за възобновяване на наказателното дело следва да бъде уважено. Останалите претенции на осъдения не са доказателствено обезпечени. Не може да се приеме, че същият е бил подведен от защитника си във връзка с депозираното от него писмено искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за доразследване, защото в хода на разпоредителното заседание самият осъден е заявил,че„няма допуснати нарушения на ДП и в обвинителния акт и такива които да нарушават правата ми“. Няма доказателства и за това, че споразумението е сключено под натиск от страна на адвоката, доколкото осъденият е посочил в разпоредителното желание, че има желание да постигне споразумение с прокурора, а в последствие е направил изрично изявление, че доброволно е подписал споразумението и никой не му е въздействал, за да приключи делото по този ред. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав приема, че са налице основанията по чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на наказателното делото. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВРЪХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО определение от 09.01.2019 г., постановено по нохд №127/2018 г. по описа на Окръжен съд-гр. Габрово. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд- гр. Габрово, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/