Р Е Ш Е Н И Е № 163 София, 19.12.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 802 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата С. А. Б. срещу решение № 1522 от 23.11.2016г. по в. гр. дело № 2524/2016г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 2103/20.06.2016г. по гр. д. № 296/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, с което е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 3 642.78 лв. за оставане без работа поради незаконното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 57/12. 11. 2015г. на изпълнителния директор на [фирма], за периода 13.11.2015г. - 13.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2016г. до окончателното й плащане. Въззивното решение в частта му, с която са уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата С. А. Б. и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „чистач” в [фирма], срещу което е подадена касационната жалба на ответника [фирма], не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Ищцата - касатор поддържа, че въззивното решение в обжалваната от нея част е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е разчел правилно представената служебна бележка от Агенция по заетостта – Бюро по труда – Пловдив като доказателство за факта на безработица, в противоречие със задължителната практика на ВКС, приемайки че тя удостоверява единствено регистрацията на ищцата като безработна на 16. 11. 2015г., но липсват данни колко дълго е продължило състоянието й на безработност. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 3 642.78 лв. за оставане без работа поради незаконното уволнение да бъде уважен. Претендира съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ - [фирма], не подава отговор и не изпраща представител в откритото съдебно заседание по делото. С определение № 482 от 05.06.2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение № 2103 от 20.06.2016г. по гр. д. № 296/2016г. на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от С. А. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния процесуалноправен въпрос, преформулиран от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за доказателствените средства, с които ищецът по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ може да установява отрицателния факт на оставането си без работа поради незаконното уволнение. По горепосочения правен въпрос настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Според задължителните за всички съдилища разрешения в ТР № 6/2014г. по тълк. дело № 6/2013г. на ОСГК на ВКС, оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен отрицателен факт, елемент от фактическия състав на правото по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, който може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Горепосочените разрешения следва да намерят приложение и по процесното правоотношение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на процесуалния закон досежно доказването на правнорелевантния факт на безработица за основателни. По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ въззивният съд е приел, че носещата тежестта за доказване факта на безработица през процесния период ищца, не е ангажирала доказателства за същия, тъй като не е представила трудовата си книжка, а приетата от първоинстанционния съд служебна бележка изх. № 3960 от 05. 05. 2016г. от Агенция по заетостта – Бюро по труда – Пловдив е счетена за неотносима, тъй като съдържала данни единствено за регистрирането на ищцата като безработна на 16. 11. 2015г., но не и за това колко е продължило състоянието й на безработица, съотнесено с релевирания период по иска. Въззивният съд е игнорирал факта, че липсата на вписване на крайна дата на периода означава единствено, че към 05.05.2016г. /датата на издаване на служебната бележка от Агенцията по заетостта/, регистрацията на ищцата в бюрото по труда като безработна не е прекратена, а продължава. Незачитайки по този начин доказателствената сила на горепосочената служебна бележка досежно факта на оставане без работа на ищцата, Пловдивски окръжен съд е постановил решение в противоречие с разрешенията на ТР № 6/2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС. Поради това обжалваното въззивно решение в частта му, в която е допуснато касационно обжалване, е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение, но тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да бъде уважен, при зачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по настоящото дело по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с което процесното уволнение е признато за незаконно и като такова е отменено. Полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 607.13лв. съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, при което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за процесния шестмесечен период: 13.11.2015г. - 13.05.2016г., през който ищцата е установила, че е била без работа, е в размер на 3 642.78 лв. Ето защо искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен изцяло като основателен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 500 лв. – съдебно – деловодни разноски, сторени пред ВКС, съставляващи платен хонорар за един адвокат съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 30.01.2017 г., съдържащ разписка за платената в брой сума, както и сумата 411 лв. – хонорар за един адвокат, платен пред първата и втората съдебна инстанция съгласно представени договори за правна защита и съдействие, извън присъдения с първоинстанционното и въззивно решения. Предвид крайния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за производството пред трите съдебни инстанции по делото, а именно: по сметка на Пловдивски районен съд - сумата 185.71лв., от които: 145.71лв. - държавна такса и 40лв. - възнаграждение за вещото лице; по сметка на Пловдивски окръжен съд - сумата 72.86лв. - държавна такса и по сметка на ВКС - сумата 102.86 лв. -държавни такси. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1522 от 23.11.2016г. по в. гр. дело № 2524/2016г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия – осми граждански състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 2103/20.06.2016г. по гр. д. № 296/2016г. на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, в частта му, с която е отхвърлен иска на С. А. Б. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, и вместо него постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], област Пловдив, да заплати на С. А. Б., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 3 и съдебен адрес: [населено място], [улица] – адв. Н. А., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 3 642.78 лв. /три хиляди шестстотин четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, съставляваща обезщетение за оставане без работа поради признато за незаконно уволнение, за периода: 13.11.2015г. - 13.05.2016г., ведно със законната лихва от 12.01.2016г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на С. А. Б., ЕГН: [ЕГН], сумата 911 лв. /деветстотин и единадесет лева/ - съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК: по сметка на Пловдивски районен съд - сумата 185.71лв. /сто осемдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/; по сметка на Пловдивски окръжен съд - сумата 72.86лв. /седемдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ и по сметка на ВКС - сумата 102.86 лв. /сто и два лева и осемдесет и шест стотинки/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.