Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София, 11.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Дияна Ценева Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4643 по описа за 2015 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 156/ 19.06.2015 г. по гр. д. № 272/ 2015 г, с което Сливенски окръжен съд, като е потвърдил решение № 330/ 21.04.2015 г. по гр. д. № 5755/ 2011 г. на Сливенски районен съд: · е признал за установено, че Ю. К. К. и С. К. К. по влязло в сила решение № 571КВ/ 20.09.2001 г. на ОСЗГ – [населено място] по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, придружено от скица, са собствениците на реална част от 452 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 37530.13.12. по кадастралната карта на [населено място], Сливенска област и на основание чл. 108 ЗС е осъдил А. И. К., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], да им предаде владението върху реалната част от имота, защрихована в синьо по скицата към заключението на съдебно техническата експертиза (лист 140 от делото на Сливенски районен съд) и · е отхвърлил иска да бъде установено по отношение на Ю. К. К. и С. К. К., че на основание чл. 27 ЗСПЗЗ, чл. 48, ал. 8, предл. посл. ППЗСПЗЗ, чл. 51 и чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ и чл. 16 от Наредбата за търговете (отм.) А. И. К., [фирма], е собственик на овчарник с битовка със застроена площ от 210 кв. м. и прилежаща площ 1 600 кв. м., представляваща парцел № 25 от масив № 1 по плана на С. минерални бани, при граници: запад – полски път, север – парцел № 18 и юг – свободен парцел от землището на [населено място] и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил констативен нотариален акт № 82/ 18.04.1995 г., том I., н. д. № 1235/ 1995 г., издаден на основание чл. 483, ал. 1 ГПК (отм). Обжалването е допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Как се разпределя доказателствената тежест, когато едната от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване качеството си на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ)? К. А. И. К., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] със седалище [населено място], се оплаква, че при представения от него констативен нотариален акт, с който по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) е признат за собственик на реалната част от поземления имот и при липса на проведено от ответниците по касация опровергаване на доказателствената сила на нотариалния акт, неправилно са отхвърлени исковете му за собственост, а са уважени насрещните с правна квалификация чл. 108 ЗС. Претендира разноски. Ответниците по касация Ю. К. К. и С. К. К. възразяват, че решението е правилно. Протоколирано е изявление на касатора, че няма възражения по доклада на делото, а предпоставките на въведения от него придобивен способ той е имал възможност, но не е доказал и пред двете инстанции по същество. Претендират разноските и пред настоящата инстанция. По повдигнатия процесуалноправен въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд дава следния отговор: Когато една от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване на своето качество на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1, , изр. 5 ЗСПЗЗ), пред съда е отнесен за решаване спор относно титулярството на абсолютното вещно право. Разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тежест на страната, представила констативния нотариален акт, е да докаже предпоставките на придобивния способ (на правното основание), установено с издаването на нотариалния акт. В тежест на насрещната страна е да докаже материалните и процесуалните предпоставки за законосъобразност на конститутивното решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, като се зачита следващата от чл. 17, ал. 2, изр. 1 и 2 ГПК компетентност на гражданския съд при провеждане на инцидентния съдебен контрол на решението на органа на поземлена собственост в качеството му на индивидуален административен акт. В зависимост от спецификата на спора, следва да бъдат съобразени и указанията по прилагането на чл. 17, ал. 2 ГПК по тези дела, дадени с ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Те са задължителни за съдилищата ( чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна по следните съображения: Делото е образувано по исковете на касатора съдът да признае за установено по отношение на ответниците по касация, че на основание договор с ликвидационен съвет от 04.04.1995 г., сключен след спечелен търг с организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е собственикът на овчарника с битовка със застроена площ от 210 кв. м. в бившия стопански двор на организацията и на прилежащия терен към сградата с площ от 1 600 кв. м. в землището на [населено място], [община]. Правният интерес е обосновал с твърденията, че на искането за заснемане на имота в кадастралната карта касаторът е получил отказ с обяснението той да попада върху вече нанесен имот, на който ответниците са вписани като собственици по земеделска реституция. Към исковата молба е приложен констативен нотариален акт № 82/ 18.04.1995 г. том I., н. д. № 1235/ 1995 г, съставен по реда на чл. 483, ал.1 ГПК (отм) относно въведеното с иска право на собственост върху недвижимите имоти. Към положителните установителни искове за собственост, предявени при условията на пасивно субективно съединяване, по реда на чл. 213 ГПК са присъединени и исковете по чл. 108 ЗС. Ревандикиращите ответници по касация са поискали съдът да признае за установено по отношение на касатора, че на основание решение № 571КВ/ 20.03.2001 г. на ОСЗГ – [населено място] по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, придружено със скица, в качеството на наследници по закон на С. М. Н., е възстановено тяхното право на собственост на поземления имот, нанесен в кадастралната карта на [населено място], [община], като касаторът следва да бъде осъден да предаде владението върху реалната част от имота, засегната от правния спор, защото тя попада върху имота, предмет на земеделска реституция. Към исковата молба ответниците по касация са приложили влязлото в сила решение на органа на поземлена реституция и удостоверение за наследници. Следователно за своето право на собственост касаторът се легитимира с констативен нотариален акт, а легитимацията на своите права ответниците по касация са извели по наследствено правоприемство и от решението по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, придружено със скица, на които законът признава силата на констативен нотариален акт (изр. 5 от разпоредбата). В доклада на делото първостепенният съд се е ограничил да посочи, че всяка от страните следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искове. Отбелязал е също, че дадените указания по разпределението на доказателствената тежест между страните са общи (чл. 146, ал. 2 ГПК), но те следва да бъдат такива, защото всички факти в исковите молби и писмените отговори са релевантни. С първоинстанционното решение са отхвърлени положителните установителни исковете в защита на собствеността и са уважени осъдителните искове по чл. 108 ЗС, като спрямо касатора са приложени неблагоприятните последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК). Първостепенният съд се е позовал на това, че по делото не са представени документите, въз основа на които по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) е съставен констативният нотариален акт. Така е отречена възможността касаторът да претендира свои (самостоятелни) права върху имота, обект на реституция по ЗСПЗЗ, а спорът е решен при зачитане действието на влязлото в сила решение на ОСЗГ по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, придружено със скица и според събраните доказателства за идентичност (частична) на имота, предмет на реституция по ЗСПЗЗ и този по констативния нотариален акт. В първоинстанционното решение не е отразено, че законът признава силата на констативен нотариален акт на решението на ОСЗГ, представено от ответниците по касация (чл. 17, ал. 1, изр. 5 ЗСПЗЗ). Представеният от касатора констативен нотариален акт е отменен изцяло при последиците по чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, въпреки че исковете по чл. 108 ЗС са уважени за реалната част от имота, защрихована в синьо по скицата към заключението на съдебно техническата експертиза (лист 140 от делото на Сливенски районен съд). Първоинстанционното решение е обжалвал касаторът с оплакването, че единствено той обосновава своята материална легитимация с нотариален акт, а с първоинстанционното решение е отречено доказателственото значение на документа в противоречие със задължителните указания по разпределението на доказателствената тежест, дадени с ТР № 11/ 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/ 2012 г. ОСГК на ВКС. К. се е оплакал, че събраните доказателства са недостатъчни, за да опровергаят придобивния способ, признат за осъществен с издаването на нотариалния акт – покупка на сграда в стопанския двор на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ след спечелен търг, проведен по реда на Наредбата за търговете (отменена, но намираща приложение към дата на сключване на договора от 04.04.1995 г.) и на прилежащата площ към сградата. В. съд не е давал указания към страните, а е постановил обжалваното решение. За разлика от първостепенния съд в решението е отразил, че тъй като касаторът е представил констативен нотариален акт, а ответниците по касация – решение за възстановяване на права по ЗСПЗЗ, придружено със скица, на което законът признава силата на нотариален акт (извършено е неточно позоваване на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, вместо на чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, при условията на които е издадено решението на ОСЗГ), разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 154 ГПК. Приел е, че с оглед събраните доказателства за частична идентичност между двата имота (по нотариалния акт и по конститутивното решение на органа на поземлена собственост) конкретният спор изисква всяка от страните да докаже своето право. Приложил е неблагоприятни последици на доказателствената тежест за касатора, отричайки правото на собственост, заявено с положителните установителни искове. Мотивирал се е с това, че не са представени документите към констативния нотариален акт, с издаването на който по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) касаторът е признат за собственик на овчарника с битовка и земята, а исковете по чл. 108 ЗС са основателни за реалната част от земята, за която предметът на нотариалния акт се припокрива с предметът на решението на ОСЗГ. Първоинстанционното решение е потвърдено, включително в частта, с която нотариалният акт е отменен изцяло. Видно от изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който е длъжен да даде указания до страните относно пропуснатите възможности да докажат предпоставките на придобивните способи, с осъществяването на които всяка извежда своето титулярство. Правото на собственост, заявеното чрез исковете за защита право на собственост, които всяка от страните е предявила, е индивидуализирано чрез въведеното в обстоятелствената част на съответната искова молба правно основание. Фактическият състав по осъществяването на конкретния придобивен способ са „обстоятелствата, от които произтичат претендираните права“ по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Докладът на първата инстанция е непълен. Той не сочи тези обстоятелства. За да удовлетвори изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, първостепенният съд е бил длъжен, но не е посочил в доклада, че ищецът извежда своето право на собственост върху овчарника с битовка и площта от 1 600 кв. м. от договор с ликвидационен съвет от 04.04.1995 г., сключен след спечелен търг с организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и плащане на цената на прилежащата площ към сградата в бившия стопански двор на организацията, а ответниците по касация – от решение № 571КВ/ 20.03.2001 г. на ОСЗГ – [населено място] по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, придружено със скица и наследствено правоприемство от С. М. Н.. За да удовлетвори изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, първостепенният съд е бил длъжен, но не е посочил в доклада, че доказателствената тежест се разпределя по общото правило на чл. 154 ГПК, тъй като касаторът е представил констативен нотариален акт, а ответниците по касация – решение на ОСЗГ, придружено със скица, на което чл. 17, ал. 1, изр. 5 ЗСПЗЗ признава силата на нотариален акт. Разпределението на доказателствената тежест е следвало да бъде извършено според действащото обективно право към датите на осъществяване на въведените придобивни основания (съответно 04.04.1995 г. и 20.03.2001 г.). Така в тежест на касатора е било да докаже, че: 1) овчарникът с битовка са дълготраен актив от имуществото на организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ (чл. 27 ЗСПЗЗ, вр. чл. 48, ал. 1 ППЗСПЗЗ); 2) спечелен от касатора търг, проведен по реда в Наредбата за търговете (отм.) (чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ); 3) договор от 04.04.1995 г. за покупко-продажба, сключен в проста писмена форма между касатора и ликвидационния съвет (чл. 16 от Наредбата за търговете (отм.)); 4) плащане на цената на сградата (чл. 17 от Наредбата за търговете); 5) оценка на площта от 1600 кв. м. като прилежащ терен към сградата в бивш стопански двор на организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ; 6) плащане съгласно оценката на площта към Републиканския бюджет (чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ – приложимата редакция след въвеждането й като нова с измененията в ДВ бр. 72/ 1993 г.) и 7) идентичност между имотите по констативния нотариален акт и по скицата към решението на ОСЗГ. В тежест на ответниците по касация е било да докажат: 1) решение № 571 КВ/ 20.03.2001 г. на ОСЗГ – С. и скицата към него за възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. М. Н. по реда на чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и 2) наследственото правоприемство. Въпреки непълния доклад и изричното оплакване на касатора във въззивната жалба, че неправилно е санкциониран от първоинстанционния съд с неблагоприятните последици на доказателствената тежест, а първоинстанционният съд е бил длъжен да зачете доказателственото значение на констативния нотариален акт (във въззивната жалба касаторът се е позовал на ТР № 11/ 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/ 2012 г. ОСГК на ВКС, но той не е длъжен да знае за фикцията на чл. 17, ал. 1, изр. 5 ЗСЗЗ), въззивният съд не е изпълнил своето задължение да разгледа оплакването в жалбата (чл. 269 ГПК). Разглеждането е следвало да се прояви в даването на указания към касатора по пропуснатата възможност да докаже елементите от фактическия състав на въведеното от него придобивно основание (чл. 273, вр. чл. 146, ал. 2 ГПК, а така и т. 2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Обжалваното въззивно решение, с което спрямо него (повторно) са приложени неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е неправилно и подлежи на отмяна от касационната инстанция като постановено при съществено нарушение на обсъдените процесуални разпоредби. При този изход на делото касационната инстанция няма компетентност да разреши въпроса за разноските по водене на делото, включително направените пред настоящата инстанция. Това е правомощие на въззивния съд при повторното разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора (арг. от чл. 78 и чл. 294 ГПК). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 156/ 19.06.2015 г. по гр. д. № 272/ 2015 г. на Сливенски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който е длъжен да даде указания до касатора относно пропуснатата възможност да докаже предпоставките на заявения придобивен способ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.