5 Р Е Ш Е Н И Е № 13 С., 06,04,2011 година Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ При участието на секретаря:Кр. А. изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №333/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение №1586 от 21.12.2009 г. по гр.д. №793/2009 г. на С. апелативен съд . Касаторът е поддържал оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи – основания по чл. 281, т.3 ГПК. В тази връзка е развит довод за това, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е съобразил разпоредбата на чл.462 ТЗ, към която препраща чл.537 ТЗ и съгласно, която при подписване на запис на заповед без представителна власт, лицето подписало заповедта се счита лично задължено. Поддържано е още, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд се е произнесъл по въпрос, по който страните не са спорили и в несъответствие с поддържаното в исковата молба, с оглед единственото наведено от ищеца основание за недължимост на процесната сума – а именно това, че положения в записа на заповед подпис не е негов.Това твърдение било опровергано от приетата по делото почеркова експертиза,установяваща неговото авторство на подписа, като по този начин и предявения отрицателен установителен иск се явявал недоказан. Ответникът по касация- А. Х. В. от[населено място], чрез пълномощника си адв. А. е на становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно. С определение №745 от 09.11.2010г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на касационно обжалване, състав на С. апелативен съд е приел, че представения запис на заповед от 07.06.2006г. е издаден от А. В. в качеството му на управител на [фирма] –[населено място] и е подпечатан с печата на фирмата, от което е изведено, че задължено лице по същия е фирмата [фирма], а не физическото лице – А. В..Посочено е още, че не било доказано при доказателствена тежест на ответника по спора, че представения договор от 22.02.2006г. за прехвърляне на дружествените дялове от А. В. на трето за спора лице – П. Б. да е довел до вписване на промени в търговския регистър както и нямало данни кога е вписано това обстоятелство, което имало значение за оповестяването му на третите добросъвестни лица. С оглед тези изводи е приет за основателен предявения иск по чл.97,ал.1 вр. чл.254 ГПК / отм./ и съответно е отменено решението на първостепенния съд за отхвърлянето му, а по същество същия е бил уважен. Поставеният от касатора въпрос, разрешен с въззивното решение е за това кой е задължен при подписване на запис на заповед от лице без представителна власт – дружеството или лицето действало от негово име. Този въпрос е решен от състава на апелативния съд в противоречие с приетото с решение №231 от 17.03.2004г. по т.д. 898/03г. ВКС, ІІ т.о., с което изрично е мотивирано, че тъй като спрямо записите на заповед се прилагат правилата за менителницата и чл.537 ТЗ препраща към чл.462 ТЗ, в който изрично са уредени последиците от подписване запис на заповед без представителна власт, като лицето подписало тази заповед се задължава лично. Настоящия състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на поставеният материалноправен въпрос, дадени с решение №231 от 17.03.2004г. по т.д. 898/03г. ВКС, ІІ т.о., и обжалвания съдебен акт, на основание чл.291, ал.1 ГПК приема следното: Съгласно изричния бланкет на чл.537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, правилата за менителницата. Менителничното задължение е резултат на строго формална абстрактна сделка, като волеизявлението на издателя е негов пряк източник. Или задължението възниква за автора на волеизявлението само по силата и на основата на издадения ефект. Следователно, когато в записа на заповед е вписано, че подписа се полага при упълномощаване и в резултат на конкретно дадена представителна власт, за да възникне обвързване на представлявания с ефекта, респективно неговото задължаване по него, това упълномощаване следва да бъде в писмена форма / с оглед формата на самия ефект, която е за съществуването му, а не за неговото доказване/- арг. чл.37 ЗЗД. За разлика от типичното гражданско правоотношение, произтичащо от упълномощаване, при което липсата на представителна власт прави сделката, с оглед която е извършено упълномощаване недействителна, то при менителничното правоотношение при издаване на ефекта, липсата на представителна власт не влияе върху неговата действителност, тъй като той се счита за издаден лично от лицето, което го е подписало.Този извод произтича от императивното правило на чл.462 ТЗ, установяващо, че който подпише менителница като представител без да има представителна власт се задължава лично по менителницата. От изложеното следва, че при издаване на менителничен ефект без представителна власт не е налице неговата висяща недействителност, той е действителен, т.е. пораждащ обективираните от него права и задължения, като подписалия го като пълномощник, без да има това качество, се счита лично задължен. С оглед разпоредбата на чл.291, ал.1 ГПК, ВКС в настоящия си състав, приема за правилна практиката, обективирана с решение №231 от 17.03.2004г. по т.д. 898/03г. ВКС, ІІ т.о. По основателността на касационната жалба: А. Х. В. е предявил против [фирма] –[населено място] иск с правно основание чл. 254 ГПК / отм./ за установяване между страните- че ищецът не дължи сумата 24600лв. по запис на заповед, а като основание за недължимост на тази сума в хода на цялото съдебно производство пред първостепенния и въззивен съд е поддържал единствено това, че „издадената запис на заповед е неистинска, с явно подправени подписи и не може да породи менителничен ефект” /искова молба/. По отрицателния установителен иск, какъвто е предявен, ищецът следва да докаже именно така направеното си правопогасяващо възражение срещу основанието, на което е бил задължен да заплати сумата. Т. доказване не е осъществено, тъй като изслушаната пред въззивния съд експертиза установява категорично, че подписа на лицето - обозначено като издател на процесния запис на заповед е именно на А. В.. Пред въззивния съд, сезиран с жалба на В., е поддържано също, че процесния запис на заповед е неистински документ. Пред тази инстанция са били представени -договор за продажба на дружествени дялове от 22.02.2006г., обективиращ продажбата на дружествения дял на ищеца В. на купувача – П. Б., като в чл. 7 от този договор е предвидено, че с подписването му продавача прекратява търговската си дейност по отношение правата, задълженията и фактическите отношения в [фирма] –[населено място], които преминават изцяло върху купувача. Записът на заповед е подписан след сключването на този договор - на 07.06.2006г., в момент когато подписалия го, в качеството на управител на [фирма] –[населено място] – А. В., не е имал вече такива права, т.е. действал е при липса на представителна власт. Основателно е оплакването на касатора за необоснованост на изводите на съда- че след като по делото въззиваемия не е ангажирал доказателства, за това че представения договор за прехвърляне на дружествения дял от В. на Б. е бил надлежно вписан в търговския регистър, то и не е установено действието му спрямо третите лица, с оглед задължаването на дружеството. Публичността на търговския регистър изключва възможността съдът да приеме за недоказан факт, свързан с обективираните в този регистър данни- арг. чл.155 ГПК, като в случая вписване на обсъждания договор, както и заличаване на В. като съдружник и управител на дружеството е било извършено с решение №106/02.03.2006г. по партидата на дружеството. С оглед тези публично установени факти към момента на подписване на записа на заповед А. В. не е имал качеството на управител на дружеството [фирма] –[населено място], не е доказал упълномощаване към същия момент, нито е твърдял, че е действал като пълномощник. Ето защо, правно необоснован е извода на състава на САС за това, че иска е основателен, тъй като задължено е дружеството, а не физическото лице. Ирелевантно, с оглед изложеното е твърдението, въведено за първи път в производството пред касационния съд, че касатора действал при подписване на процесния запис на заповед като пълномощник на приобретателя по обсъдения договор – П. Б.. Този факт не е заявен с исковата молба като правопогасяващо възражение, не е противопоставен при изричното заявяване на ответника по спора, че страните са приели, че задължен е лично В. с оглед чл.462 ТЗ/ вж. стр. 38 , протокол от с.з. от 01.06.2009г./, нито е въведено като такова възражение при разглеждане на делото пред въззивния съд. Следователно, недопустимо е заявяването му за първи път пред касационната инстанция. Основателно, в тази връзка, е и оплакването на касатора, за това, че въззивния съд в нарушение на съдопроизводствените правила приема за наличен факт за недължимост на процесната сума, който не е твърдян от ищеца, нито заявен като изключващ основанието за дължимост на сумата и по който страните не са спорили, още повече,че и иска е бил предявен от физическото лице А. В., което не е твърдяло, че е подписало менителничния ефект в качеството на пълномощник на търговско дружество, а само това, че подписа не е негов. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.193, ал.1 ГПК и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1586 от 21.12.2009г. по гр.д.793/09г. на С. апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. В. от[населено място] против [фирма] –[населено място] иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм/ вр. чл. 254 ГПК / отм./- за признаване за установено между страните това, че сумата от 24600лв. не се дължи по запис на заповед от 07.06. 2006г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: