4 Р Е Ш Е Н И Е №. 133 София, 22.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 3988/2013 година Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 4203 от 27.05.2013 г. по гр.д. № 12307/2012 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № ІІ-70-98 от 10.05.2012 г. по гр.д.№ 13260/2011 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.36, ал.1 ТЗ за сумата 20 000 лв., представляваща част от възнаграждение по сключено допълнително споразумение от 02.06.2008 г. към договор за посредничество от 01.01.2005 г. В касационната жалба са въведени доводи, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът поддържа, че в резултат на неправилно приложение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД, въззивният съд е приел, че изпълнението на задълженията му по сключеното с ответното дружество допълнително споразумение е поставено в зависимост от модалитет и изисуемостта им е обвързана от настъпване на отлагателно условие. При изграждане на решаващите си изводи съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства, а същите са обсъждани едностранчиво, поради което не е взето предвид, че сумата 54 000 лв. е била дължима и само е разсрочена с цитираното споразумение. Поддържа освен това, че вземането му за възнаграждение е срочно и не е необходима покана, както незаконосъобразно е прието с обжалваното решение. Ответната страна [фирма] в писмения отговор и защита оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила въззивното решение. Претендира разноски по делото. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия като взе предвид инвокираните оплаквания и доводите на страните, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290 ГПК, намира: Касационната жалба е основателна. С определение № 306 от 27.05.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че по въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД и създаденият с посочената норма правен режим на тълкуване на двустранните договори, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС. С обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че на 01.01.2005 г. между ответното дружество в качеството на възложител и едноличния търговец ищец в качеството на изпълнител е сключен договор, съгласно който изпълнителят осигурява на възложителя клиенти -съдоговорители, с които възложителят да сключва договори за участие в системата за оползотворяване на отпадъците от опаковки, като съгласно чл.2, ал.1 от договора за тази дейност, изпълнителят имал право на 25 % от постъпилите по сметка на възложителя лицензионни такси от съдоговорителите, които същият е осигурил изпълнителя. След хронологично проследяване на измененията в размера на дължимото на ищеца възнаграждение, договорени с последващи анекси към договора, съдът обсъдил сключеното между тях допълнително споразумение от 02.06.2008 г., на което се основава исковата претенция за сумата 20 000 лв., с което страните по спора са приели, че към 30.05.2008 г. възложителят дължи на изпълнителя съгласно основния договор и анексите към него възнаграждение в размер на 54 000 лв. Съгласно т.2 от същото, първата част от него в размер на 10 000 лв. се дължи на изпълнителя-ищец при достигане задълженията на съдоговорителите към възложителя до 250 000 лв., втората част от 14 000 лв. – при достигане размера на задълженията до 200 000 лв., а остатъкът от 30 000 лв. – разсрочено на вноски по 10 000 лв. всеки следващ месец. Според т.3 от споразумението ответното дружество е длъжно да изплати целия остатък наведнъж при положение, че задълженията на третите лица към ответника спаднат под 120 000 лв. - при положение че задълженията бъдат сведени до 120 000 лв. РЕ-ПАК ще изплати целия остатък. Прието е за безспорно, че на 07.07.2008 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 10 000 лв.; на 22.07.2008 г. сумата 14 000 лв. и на 01.08.2008 г. сумата 10 000 лв. При липса на данни и извършено при условията на пълно и главно доказване, че задълженията на третите лица към ответника са намалели под 120 000 лв. съдът е приел, че не е настъпила изискуемостта на претендирания от ищеца остатък от възнаграждението му по споразумението в размер на сумата 20 000 лв. Основателно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 20 ЗЗД. В нарушение на трайно установената практика на ВКС, израз на която са и цитираните от касаторите в касационната жалба решения, въззивната инстанция не е съобразила, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, то действителната обща воля на съконтрахентите се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД критерии. Съвместното тълкуване на клаузите по т.1 и т.2 от споразумението и съобразно смисъла, който произтича от договора налага извода, че изискуемостта на първата част от задължението на ответника към ищеца в размер на 10 000 лв. ще настъпи при намаляване на задълженията на третите лица до 250 000 лв., втората част от 14 000 лв. - при достигане размера на задълженията до 200 000 лв., като при липсата на спад под 120 000 лв., остатъкът от задължението в размер на 34 000 лв. ще се дължи на месечни вноски от по 10 000 лв. през следващите три месеца. В отговора по чл.131 ГПК ответникът е признал, че сумите от по 10 000 лв., 14 000 лв. и 10 000 лв. са платени в изпълнение на т.2 от допълнителното споразумение, от което следва, че остатъкът от 20 000 лв. или се дължи на 2 месечни вноски, в случай, че задълженията на съконтрахентите не са спаднали под 120 000 лв. или се дължи изцяло, ако този праг е достигнат. Тъй като в исковата молба се поддържа, че сумата 20 000 лв. се дължи на месечни вноски, т.е. продължава разсрочването, а не се дължи остатъкът изцяло, като и в двете хипотези този остатък е дължим, то изискуемостта му в конкретния случай е настъпила след изтичане на следващите 2 месеца от последната платена от ответника вноска. Затова, като не е отчел договорните клаузи на т. 2 и т.3 от процесното споразумение, съобразявайки тяхното конкретно съдържание и волята на страните по него и е приел, че не е настъпила изискуемостта на остатъка от дължимото на ищеца възнаграждение, определено по размер в т.1 от него, въззивният съд е постановил неправилно решение. По изложените съображения постановеният от въззивния съд съдебен акт като неправилен следва да бъде отменен и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като вместо него се постанови решение, с което да уважи предявения иск по чл.36, ал.1 ТЗ за сумата 20 000 лв. ведно със законната лихва. При този изход делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 543.11 лв. по представен списък по чл.80 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 4203 от 27.05.2013 г. по гр.д. № 12307/2012 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Н. С. М., действащ като [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] на основание чл.36, ал.1 ТЗ сумата 20 000 лв., представляваща част от възнаграждение по сключено допълнително споразумение от 02.06.2008 г. към договор за посредничество от 01.01.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2011 г. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 243.11 /двеста четиридесет и три лева и 11 стотинки/ лева – разноски по делото. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: