Р Е Ш Е Н И Е № 460 град София, 04.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1175 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение № 64 от 25.04.2013 г. по внохд № 60/ 2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Оплакванията са за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо процесуалните права на прокурора- касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и излага съображения, че решението следва да бъде оставено в сила. Същото становище мотивира и защитата на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК установи следното: Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 2 от 14.01.2013 г. по нохд № 1794/ 2012 г., с която Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия П. И. Г. за виновен в това, че на 12.04.2012 г. умишлено умъртвил Б. Г. Ч., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и на основание чл.119 вр. чл.12 ал.4 от НК не му е наложил наказание. Оправдал го първоначалното обвинение по чл.115 от НК. Оплакването в касационния протест е мотивирано с доводи, че окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което не е отстранено от въззивната инстанция. Разгледал е делото по реда на съкратеното съдебно следствие, но в противоречие с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК е разпитал подсъдимия и въз основа на неговите обяснения е приел факти, които не са отразени в обвинителния акт. Преквалификацията на деянието е резултат от установените в противоречие с процесуалните правила факти, с което са ограничени процесуалните права на прокурора. Върховният касационен съд намира възражението за основателно. Диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК представлява отклонение от стандартния модел на съдебния процес и от състезателното начало, прокламирано в чл. 12. Тя дава възможност предварително да се отдели спорното от безспорното и цели по- бързо и в разумен срок приключване на процеса. Регламентацията на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция сочи на две хипотези в развитие на процеса. Като последица от липсата на спор относно процесуалната годност и съдържанието на протоколите от проведени на досъдебното производство разпити на някои или всички свидетели, съответно на заключенията на експертизите, обективиран с изразено съгласие на страните, съдът може да не провежда разпити на свидетели и вещи лица и да ги ползва при постановяване на присъдата- хипотеза по чл.371 т.1 от НПК. Втората хипотеза е свързана с цялостно признаване от подсъдимия на фактите по обвинението и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е длъжен да извърши проверка за наличие на доказателствена подкрепа на направеното самопризнание и да премине към разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Ако самопризнанието не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства или изявлението на подсъдимия сочи на оспорване на някои факти или въвеждане на нови такива, то производството следва да протече по общия ред. Категорично е становището на ВКС, изразено в ТР № 1/ 2009 г. на ОСНК, че в пределите на процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК е недопустимо първоинстанционният или въззивният съд да събира доказателства и да приема за установени факти, които са несъвместими с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт. Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положение по обвинението, като само в тези предели могат да се правят възражения и да се спори по правната квалификация на извършеното деяние. Пловдивският окръжен съд е преминал към разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК в нарушение на процесуалния закон. Видно е от съдебния протокол, че не е налице изискуемото от закона признаване на фактическите обстоятелства по обвинението. От една страна, подсъдимият е заявил, че признава фактите, които са описани в обвинителния акт, а от друга – че не е действал умишлено и е извършил убийството, защото се е страхувал и защитавал от пострадалия. В разрез с разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК съдът е провел разпит на Г., в който той съобщава, че е бил нападнат и душен от пострадалия и отбранявайки се му е нанесъл удара с ножа. При така изразената позиция на подсъдимия и наведените обстоятелства по нападение и отбрана, които не са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът е бил длъжен да констатира отсъствие на предпоставките за разглеждане на делото по съкратената процедура, да отмени определението си и да премине към провеждане на съдебно следствие по общия ред. Съдът не само не е сторил това, но е приел за установени тези факти, с което е излязъл извън рамките на фактическите положения, възведени от прокурора. Квалифицирал е деянието като убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха, т.е приложил е право, което е несъвместимо с фактологията на обвинителния акт. Въззивният съд не е констатирал допуснатото нарушение на процесуалните правила от първата инстанция и е споделил фактическите и правните й изводи. Така сам е допуснал процесуално нарушение и е ограничил процесуалните права на прокурора да докаже обвинението. Очевидно е наличието на спор между страните по отношение на фактите, който изключва разглеждането на делото по съкратената процедура. Процесуалното нарушение е допуснато от първоинстанционния съд, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Водим от горното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 64/ 25.04.2013 г. по внохд № 60/13 г. на Пловдивския апелативен съд и присъда № 2/ 14.01.2013 г. по нохд № 1794/12 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: