Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София, 29 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурор МАРИНОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1006 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия В. И. Т. - адв.С. Н. против въззивно решение № 158/08.07.2016 г., постановено по внохд № 157/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата и допълнението към нея макар формално да са ангажирани отменителните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК те касаят единствено възражения срещу атакуваното въззивно решение, свързани с отказа за прилагане на условно осъждане по отношение на наложеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода. Според защитата така определеното за ефективно изтърпяване наказание не съответства на обществената опасност на деянието, на дееца и на смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК. Въпреки предоставената му от съда възможност, подсъдимият В. Т. не се явява в съдебно заседание. Назначеният му за нуждите на касационното производство служебен защитник адв.А. Д. поддържа жалбата и моли спрямо подсъдимия да бъде приложен института на условното осъждане или делото да бъде върнато за ново разглеждане по подробно изложените в съдебно заседание и в представените „писмени бележки” съображения. Според защитника седемдесет и седем годишният Т. трудно би изтърпял наложеното му ефективно наказание, предвид влошеното му здравословно – физическо и психическо състояние, още повече, че той бил нападнат в гръб от пострадалия. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Гражданският ищец и частен обвинител Н. Н. редовно призован не се явява в съдебно заседание. Назначеният му, по негово искане, служебен повереник адв.Ц. В. в представеното на основание чл.351 ал.3 от НПК възражение и в съдебно заседание е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 30/02.03.2016 г., постановена от Окръжен съд - Варна по нохд № 1751/2015 г. подсъдимият В. И. Т. с ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 15.11.2013 г. в [населено място] е направил опит умишлено да умъртви Н. Ч. Н., като деянието макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, поради което и на основание чл.115 вр. с чл.18 ал.1 пр.2 от НК и при условията на чл.58 б. „а” вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл.59 ал.1 вр. с парграф 3 ал.2 от ЗИНЗС е постановено така наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Н. Н. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на инкриминираното деяние – 15.11.2013 г. до окончателното им заплащане, като до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен е отхвърлен и предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 58 лв.. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски по производството в размер на 924,88 лв., както и 600 лв. - дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск, като съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства. По жалба на защитника на подсъдимия Т. – адв. З. и по жалба на гражданския ищец и частен обвинител е образувано внохд № 157/2016 г. по описа на Апелативен съд - В.. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. При отсъствието на абсолютните процесуални нарушения, визирани в нормата на чл.348 ал.3 от НПК и при липсата на оплаквания в жалбата за допуснати нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на предходните съдилища, правилно установените факти по делото са квалифицирани като довършен опит за убийство по смисъла на чл.115 вр. с чл.18 ал.1 пр.2 от НК. Съдът е установил, че с извършените от подсъдимия действия на пострадалия са нанесени две прободно - порезни рани в лявата гръдна половина, макар и с неустановен по делото предмет с остър връх и режещ ръб. Едното от нараняванията е създало реална опасност за живота на Н. и без адекватната хирургическа намеса би довело до настъпването на смъртен изход, който е преодолян в резултат на своевременно оказаната медицинска помощ. По делото не са събрани каквито и да било доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение или е действал при условията на неизбежна отбрана. Твърдението, че Т. е нападнат в гръб и е съборен на земята от пострадалия, се съдържа единствено в обясненията му и то е опровергано категорично от останалата доказателствена съвкупност. Правилно е ценено становището на експертите в заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза, прието по делото, че установената повишена раздразнителност на подсъдимия може да отключи агресивна физическа реакция, но в случая не са налице данни за физиологичен афект. В този смисъл в пълнота и с необходимата категоричност са получили отговор поставените въпроси, свързани с психологичното и психиатричното състояние на подсъдимия, поради което напълно неоснователно се явява застъпеното от защитата в писмените бележки възражение за пренебрегване на отразеното в докладната записка на полицейския служител Ц. при задържането на подсъдимия в дома му, че той бил „превъзбуден и неспокоен”. С оглед на гореизложеното касационната инстанция не намира за основателни твърденията за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за отмяна на решението и за връщане за ново разглеждане на делото, респективно за оправдаването на подсъдимия. При индивидуализация на наказанието за извършеното от Т. престъпление по чл.115 вр. с чл.18 от НК, предходните инстанции са изложили конкретна оценка на относимите според тях обстоятелства, включени в обхвата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, при съобразяване с разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК. Настоящият състав не споделя изложеното от въззивния, а и от първоинстанционния съд, че в случая са налице две самостоятелни основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК – от една страна разпоредбата на чл.58 б. „а” от НК, а от друга – наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство – напредналата възраст на подсъдимия. Касационният съд счита, че макар принципно нормата на чл.58 б. „а” от НК да дава възможност на съда да приложи чл.55 от НК както при недовършения, така и при довършения опит, в конкретния казус не са били налице предпоставките за това. В случая опитът към умишлено убийство е довършен, изцяло е осъществено намерението на дееца да предприеме необходимото за умъртвяване на своя бивш наемател, но причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и смъртта на пострадалия е прекъсната, поради оказана своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ, следствие обаждането до „Бърза помощ” на св.Г., преди Н. да изпадне в безпомощно състояние. Въпреки това обаче, според ВКС не е налице несъответствие на наложеното наказание от три години лишаване от свобода с оглед тежестта на извършеното престъпление, тъй като степента на обществена опасност на самото деянието безспорно е висока, но същевременно с това последиците от него са били преодолени за сравнително кратко време – пострадалият е изписан от здравното заведение на десетия ден след постъпването му. Не е висока и степен на обществена опасност на дееца, обусловена от конкретните характеристики на личността му – 74-годишната възраст на подсъдимия Т. към инкриминирания момент и чистото му съдебно минало /след реабилитация/. Ето защо така определено и наложено наказание от три години лишаване от свобода е справедливо и не са налага неговият размер да бъде допълнително ревизиран. Всъщност основният проблем на практика по делото е свързан с преценката за начина на изтърпяване на наложеното наказание. Касационният състав изцяло споделя изложените от предходните инстанции доводи, свързани с отказа за прилагане на института на условното осъждане спрямо подсъдимия. В съответствие с данните по делото първоинстанционният и въззивният съд мотивирано са приели, че отсъства една от предпоставките за приложение на чл.66 от НК, изискваща деецът да бъде поправен и превъзпитан чрез условно осъждане, без да е необходимо реално Т. да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода. По делото такава преценка е направена съобразно данните за личността на подсъдимия и тези характеризиращи самото деянието. Мотивирано е прието, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати само след ефективното му изтърпяване от подсъдимия. Безспорно в случая са натежали недобрите характеристични данни на Т., определящи го като агресивна личност, при която въпреки напредналата му възраст все още не е осъществено социализирането и приобщаването му в обществото след изтърпяване на наказание за същото такова деяние, т.е. не са установени действителни възможности за неговото поправяне при прилагането на института на условното осъждане. На второ място, предходните съдилища са се съобразили изцяло и с възприетото становище в правната доктрина, че при тежки престъпления, каквото безспорно е убийството, приложението на чл.66 от НК, може да бъде възприето като безнаказаност за извършеното престъпление. Ето защо не без основание може да се направи извод, че постановено в случая ефективно изтърпяване на наложеното наказание от три години лишаване от свобода обуславя възможността за успешно постигане на целите, визирани в чл.36 от НК, поради което неоснователни се явяват и доводите на защитата за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 158/08.07.2016 г., постановено по внохд № 157/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: