2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 357 гр. София, 10.05.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4676 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. М. против решение от 14.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 4027/2020 г. от ІV“а“ състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.232, ал.2 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че ищцовата страна не е доказала наличие на договор за наем от 01.04.2014 г.,от който твърди,че произтичали претенциите й,този документ следва да се изключи от доказателствата по делото ,поради което и искът се явява неоснователен. По делото е бил представен официално заверен препис от процесния договор по чл.32 ЗАдв. Заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.32 ЗА в хипотезата на чл183 ГПК е възможно единствено ,ако между страните не съществува спор относно съществуването на документа.В случая съществуването на договора е оспорено от ответника,оспорено е авторството по отношение на наемателя. Ето защо СГС е приел,че неправилно договорът от 01.04.2014 г. е приет за годно доказателство. Съдът е приел, че „действителната воля на страните е била да бъде сключен договор за наем, по силата на който ответницата да продължи да ползва наетия имот при същите условия като по договора от 28.11.2012г., т.е. при обша наемна цена в размер на 300 лева, дължима на четиримата съсобственици на имота. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правен въпрос, сочен от касатора е, длъжен ли е въззивния съд в открито съдебно заседание да обяви на страните, че приема или отхвърля приет като доказателство документ, като даде на страните възможност да вземат становище по неговата истинност, валидност и доказателствена стойност, а при евентуално оспорване да ангажират доказателства. Съдът е приел, че следва да се изключи от доказателствата по делото оспорен от ответника договор за наем, представен в копие, заверено от адвокат-пълномощник, като е приел, че ответника оспорва автентичността на договора с твърдение, че не е го е подписвал и в тази връзка е направено искане още с отговора на исковата молба да се представи оригинала на договора, което не е сторено от ищеца по делото. Изводите на съда относно изключването на представения договор в препис са въз основа на разпоредбата на чл.183 ГПК. Съдът е сторил това с решението си по делото, като там е изложил мотиви в тази насока. С цитираното решение №54/03.07.2020 г. по гр.д.№ 1991/2019 г. на І гр.отд. на ВКС е прието, че когато във въззивната жалба или в отговора към нея страна по делото е поискала въззивният съд да приеме отново като доказателство по делото неправилно изключен от първоинстанционния съд документ и въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд действително неправилно е изключил от доказателствата по делото на основание чл.183 ГПК даден документ, същият е длъжен в открито съдебно заседание да обяви това на страните: да обяви, че приема отново този документ като доказателство по делото и да даде възможност на страните да вземат становище по неговата истинност, валидността и доказателствена стойност, а при евентуалното му оспорване- и да ангажират доказателства относно оспорването. Недопустимо е въззивният съд да обсъди и основе решението си на изключено от първоинстанционния съд доказателство, дори и изключването да е в нарушение на процесуалните правила, ако никоя от страните не се е позовала на това нарушение или не е поискала доказателството да бъде прието и съобразено при решаване на делото. Ако стори това, съдът би допуснал съществено процесуално нарушение. В случая не се касае за доказателство, което е било изключено от СРС от доказателствения материал по делото, но смисъла на възприетото от ВКС с цитираното решение е, че при приемане на изключено от първата инстанция доказателство, както и при изключване на доказателство, прието от първата инстанция, съдът следва с изрично определение в открито съдебно заседание да посочи това, а не с решението си по делото, по съществото на спора, като това изискване е с оглед защитата на правата на страните. Налице е процедиране в противоречие с практиката на ВКС,, което е основание за допускането до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 168 лева по сметката на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 4027/2020 г. от ІV“а“ състав на СГС. Указва на И. И. М. да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 168 лева, като представи доказателства за внасянето в едноседмичен срок, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.