Ключови фрази


- 7 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504

гр. София 01.07.2020 година.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 08.04.2020 (осми април две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 418 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на две касационни жалби против решение № 306/15.07.2019 на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 455/2019 година, като първата е с вх. № 11 020/31.09.2019 година и е подадена от М. И. К., а втората е с вх. № 9547/16.08.2010 година и е подадена от Д. Д. Д..
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 350/21.02.2019 година на Районен съд Плевен, Х-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 5865/2018 година, с което е отхвърлен предявения от М. И. К. против Д. Д. Д. главен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2013 година по силата на който Д. Д. Д. и А. Б. Д., в качеството си на продавачи, се задължили да прехвърлят на М. И. К., в качеството му на купувач собствеността върху гараж № 2, намиращ се в [населено място], в сградата на етажна собственост на ЖСК ... [населено място], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, като е уважил предявения от М. И. К. против Д. Д. Д. евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000.00 лева, получена на отпаднало основание, поради разваляне на предварителния договор от 08.05.2013 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2018 година до окончателното заплащане, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД е постановено едновременност на задължението на М. И. К. за предаване на гараж № 2, намиращ се в [населено място], в сградата на етажна собственост на ЖСК ... [населено място], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена и задължението на Д. Д. Д. за заплащане на общата сума от 5000.00 лева, като получена на отпаднало основание и е отхвърлен предявения от М. И. К. против Д. Д. Д. евентуален иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1093.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 5000.00 лева, платена на отпаднало основание за периода от 08.05.2013 година до 07.08.2018 година.
С подадената от М. И. К. касационна жалба решението на Окръжен съд Плевен се оспорва в частта му, с която е отхвърлен предявения от него против М. И. К. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Изложени са доводи за това, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. И. К. твърди, че са налице предпоставките за допускане на решението на Окръжен съд Плевен до касационно обжалване в оспорваната от него част по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д. е подал отговор на същата с вх. № 15 107/31.12.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 306/15.07.2019 на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 455/2019 година в оспорваната от М. И. К. част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
М. И. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 29.08.2019 година, а касационната му жалба е с вх. № 11 020/31.09.2019 година, като е подадена по пощата на 27.09.2019 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С подадената от Д. Д. Д. касационна жалба решението на Окръжен съд Плевен се оспорва в частта му, с която е уважен предявения от М. И. К. против жалбоподателя Д. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000.00 лева, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД е постановено едновременното изпълнение на задължението на Д. и задължението на К. за връщане на гаража предмет на предварителния договор от 08.05.2013 година.
Изложени са доводи за това, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Д. Д. твърди, че са налице предпоставките за допускане на решението на Окръжен съд Плевен до касационно обжалване в оспорваната от него част по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. И. К. е подал отговор на същата с вх. № 13 112/14.11.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 306/15.07.2019 на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 455/2019 година в оспорваната от Д. Д. Д. част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Д. Д. Д. е бил уведомен за обжалваното решение на 16.07.2019 година, а касационната му жалба е с вх. № 9547/16.08.2010 година, Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че с предварителен договор от 08.05.2013 година Д. Д. Д. и А. Б. Д., в качеството си на продавачи се задължават да прехвърлят на М. И. К., в качеството му на купувач правото на собственост върху гараж № 2, намиращ се в [населено място], в сградата на етажна собственост на ЖСК ... [населено място], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена срещу сумата от 5000.00 лева, която била заплатена от купувача на продавачите напълно и в брой преди подписването на договора. Продавачите се задължили да прехвърлят правото на собственост върху гаража в едномесечен срок от снабдяването им с нотариален акт за собственост, като владението върху същия било предадено на купувача в деня на подписване на предварителния договор. Наред с това било уговорено, че М. И. К. има право да встъпи като член-кооператор в ЖСК ...[населено място] единствено по отношение на гаража, за което продавачите били длъжни да му окажат пълно съдействие. Самият предварителен договор можел да бъде развален по взаимно съгласие или при виновно неизпълнение на задълженията на страните по нето, в случай, че изправната страна не желае обявяването му за окончателен. При развалянето на договора по взаимно съгласие страните си дължали връщането на получените престации. Било установено, че първоначално само А. Б. Д. е била член-кооператор в ЖСК ...[населено място], като впоследствие 1/2 от правата й са прехвърлени на сина й Д. Д. Д., който след смъртта на Д. се явява единственият й наследник по закон. С протокол № 11/18.06.1978 година на общото събрание на членовете на ЖСК ... [населено място] било извършено разпределение на имотите в кооперацията, като процесния гараж бил предоставен на А. Б. Д..
Съставът на Окръжен съд Плевен е посочил, че въззивната инстанция не отрича твърдението на М. И. К., че кредиторите на владелеца могат също да искат от съда да бъде установено, че владелецът е придобил правото на собственост върху конкретен имот на основание давностно владение и че това е в съответствие с разрешението на въпроса, дадено в т. 3 от ТР № 4/17.12.2012 година, постановено по тълк. д. № 4/2012 година на ОСГК на ВКС. Това обаче не водело до отпадане на задължението на кредитора, който се позовава на изтекла в полза на неговия длъжник придобивна давност да докаже не само обективния елемент на владението-упражняването на фактическата власт, но също така и субективния елемент на това владение, който следвало да бъде изрично манифестиран от владелеца и да има определени обективни проявления. В тази връзка нямало как сключването на предварителния договор да се възприеме като израз на субективния елемент на владението от страна на А. Б. Д. и Д. Д. Д., по отношение на гаража, тъй като в този договор изрично се сочело, че гаража се намира в сградата на етажна собственост на ЖСК ...[населено място], като по-нататък било поето задължение продавачите на прехвърлят правото на собственост върху недвижимия имот на купувача в едномесечен срок от снабдяването им с нотариален акт за собственост по ЗЖСК. От тези клаузи на предварителния договор се виждало ясното съзнание на продавачите, че към момента на сключване на договора не все още не са собственици на гаража, а предстояло да придобият правото на собственост, снабдявайки с нотариален акт за имота. Не били установени и други действия или обективирани волеизявления на продавачите, било преди сключването на предварителния договор, било след сключването му, от които да можело да се направи извод, че те са започнали да владеят гаража за себе си, че са демонстрирали това свое намерение спрямо ЖСК ... [населено място] и че владението им с посочения субективен елемент на своене е продължило десет години. Неслучайно на 09.08.2017 година Д. Д. Д. бил предявил иск по чл. 38а от ЗЖСК (който бил специфичен владелчески иск, с който се упражнявало правото на бездействащия собственик ЖСК) против М. И. К. за изваждането на последния от определеното за Д. жилище и гараж в сградата на ЖСК ...[населено място], въз основа на който било образувано гр. д. № 5996/2017 година по описа на Районен съд Плевен. По този начин Д. Д. Д. явно демонстрирал, че и към датата на предявяване на иска не се счита за собственик на процесните имоти, в това число и по отношение на гаража, независимо че производството по чл. 38а от ЗЖСК по отношение на него е било прекратено, а счита за техен собственик именно ЖСК ... [населено място]. Затова не било доказано придобиването по давностно владение на правото на собственост от продавачите по предварителния договор, тъй като не бил доказан субективния елемент от фактическия състав, необходим за придобиването на правото на собственост по давностно владение. Позоваването на изтекла придобивна давност можело да стане не само от владелеца, но и от неговите кредитори, но субективният елемент на владението следвало да бъде демонстриран от самия владелец чрез конкретни и достатъчно категорични негови действия или изявления, а именно това не било установено от М. И. К.. Освен това било безспорно, че и до приключване на производството във въззивната инстанция Д. Д. Д. не се бил снабдил с нотариален акт за правото на собственост върху гаража, от което пък съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЖСК, следвало, че ЖСК ...[населено място] все още не е прекратена и тя продължава да е собственик на гаража. След като останало недоказано продавачът по предварителния договор да е станал собственост на процесния гараж, то нямало как предварителния договор да бъде обявен за окончателен, тъй като продавачът не можел да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава, нямало как да се сключи окончателен договор със съпровождащия го вещнопрехвърлителен ефект за правото на собственост върху гаража, съответно съдът нямал право да постанови заместващо окончателния договор решение.
Във връзка с горното въззивният съд е приел за установено, че Д. Д. Д. не е изпълнил задължението си по предварителния договор от 08.05.2013 година да се снабди с нотариален акт за правото на собственост върху процесния гараж, след което да то прехвърли на с окончателен договор на М. И. К., без да е имало обективни пречки за изпълнение на това задължение. Поради това за К., който поради това, че заплатил изцяло продажната цена по договора, бил изправна страна по него, било възникнало правото да развали предварителния договор, което било направено с отправяне на изрично изявление до продавача, което било обективирано в исковата молба, която безспорно била получена от Д. Д. Д.. Изпълнение не било последвало в хода на цялото производство пред първата инстанция, поради което трябвало да бъде прието, че предварителният договор е развален от К. поради виновно неизпълнение на задълженията на Д. по договора. Въззивната инстанция напълно споделяна изложените от първата инстанция съображения за изтекла погасителна давност, както по отношение на правото на разваляне на договора и по отношение на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно същите в чл. 87, ал. 5 от ЗЗД било предвидено, че правото да се разваля договорът се погасявало с петгодишна давност. Като част от уредбата на самото субективно преобразуващо право нормата на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД визирала срока, в който следвало да се упражни от кредитора това право, т. е. в който е необходимо кредиторът да отправи едностранното изявление до неизправния съконтрагент. Моментът, в който същото това волеизявление достигнело до длъжника нямал отношение към самото упражняване на правото на кредитора за разваляне на договорната връзка, а както вече било посочено бил релевантен за настъпване на правните последици на волеизявлението за разваляне. Поради което и фактът на получаване на волеизявлението не бил обхванат от хипотезата на правната норма на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Получаването от длъжника на едностранното изявление на кредитора за разваляне на договора след изтичане на петгодишния срок, в който изправната страна могла да иска изпълнение на вземането си или разваляне на договора, не погасявало по давност правото на кредитора по чл. 87, ал. 1-ал. 3 от ЗЗД, ако той бил отправил изявлението за разваляне в този срок. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.5 от ЗЗД правото да се разваля договора се погасявало с петгодишна давност. Поставял се въпросът откога започва да тече посочения давностен срок. Съгласно установената съдебна практика срокът започвал да тече от момента, в който правото на разваляне на договора можело да бъде осъществено, т. е. от момента на неизпълнение на задължението. Както било посочено, в настоящия случай Д. Д. Д. бил изпаднал в забава едва след получаване на препис от исковата молба, която имала качеството на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл давностния срок по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД бил започнал да тече едва от получаване от Д. Д. Д. на препис от исковата молба на 20.11.2018 година и не бил изтекъл към момента на отправяне на изявлението за разваляне на договора, направено с исковата молба.
По отношение на приложимостта на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД въззивната инстанция е приела, че М. И. К. разполага с изискуемо вземане против Д. Д. Д. за платената цена по предварителния договор от 5000.00 лева, която се явявала платена на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). От своя страна Д. имал вземане за фактическата власт върху гаража против К., на която съответствало задължението на последния да предаде на продавача фактическата власт, която бил получил при сключване на предварителния договор. Налице били изискуемо вземане на М. И. К. против Д. Д. Д. за сумата от 5000.00 лева, както и задължение на първия по отношение на втория за връщане на фактическата власт върху гаража. Както вземането на М. И. К. против Д. Д. Д., така и неговото задължение произтичали от едно и също правоотношение, страни по което били М. И. К. и Д. Д. Д., което било свързано с развалянето на предварителния договор за продажба на гаража поради виновно неизпълнение на задълженията на продавача. Именно това била хипотезата на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, която била приложима в конкретния случай. В тази връзка следвало да се посочи, че фактът, че правото на собственост върху процесния гараж принадлежало на ЖСК ... [населено място] било без значение, тъй като в случая М. И. К. се осъждал да предаде фактическата власт върху гаража (която му била предадена при сключване на предварителния договор и която след неговото разваляне той вече нямал право да упражнява), а не бил осъден да отстъпи собствеността върху гаража.
Във връзка с посочените мотиви на състава на Окръжен съд Плевен, с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът М. И. К. е поискал въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за това как следва да се преценява субективния елемент от придобивната давност при наличието на фактически и правни действия, с които дадено лице (в случая член-кооператор в ЖСК) явно декларира и демонстрира, че по отношение на ЖСК същият е собственик на имота, който му е разпределен със съответния разделителен протокол по решение на ЖСК. Изложени са твърдения, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От своя страна с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Д. Д. е поискал допускането на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен по правните въпроси за това откога започва да тече давността по отношение на купувача по предварителния договор за недвижим имот, който владее за предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, съответно за развалянето на договора поради неизпълнение и за това допустимо ли е приложението на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, когато имотите, предмет на предварителния договор, са собственост на ЖСК, а продавачът не се е снабдил с нотариален акт.
Поставеният от М. И. К. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос е включен в предмета на спора, като е бил обсъждан от състава на Окръжен съд Плевен и е обусловил правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Поради това този въпрос представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. При това, доколкото същият се разрешава противоречиво от съдилищата той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Затова трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по подадената от М. И. К. касационна жалба. При това касационното решение трябва да бъде допуснато в цялост, независимо от това, че предвид цената си от 5000.00 лева искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. В случая обаче този иск е предявен като евентуален такъв, в случай че главният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не бъде уважен. Затова произнасянето по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ГПК е поставено в зависимост от изхода на спора по чл. 19, ал. 3 от ГПК (решението, по който подлежи на касационно обжалване) и при евентуалното уважаване на втория първият не може да бъде разглеждан и уважен, тъй като двете решения ще са в противоречие помежду си. Затова допускането на касационното обжалване на главния иск предпоставя и допускане на касационно обжалване и на евентуално съединените с него искове.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 306/15.07.2019 на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 455/2019 година по подадената против него от М. И. К. касационна жалба с вх. № 11 020/31.09.2019 година и такова трябва да се допусне.
На М. И. К. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 100.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 306/15.07.2019 на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 455/2019 година.
ДАВА на М. И. К. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Е. Г., едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 100.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след внасянето на държавната такса или след изтичането на срока за това.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.