3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 306 София, 28.06. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 2151/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 2792 от 15.12.2012 г. по в. ч. гр. д. № 1016/2012 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено определение № 4495 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 904/2012 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която без разглеждане като недопустим е оставен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Д. П. У., за признаване на установено липсата на право Р. Ш. да свика първо общо събрание на етажната собственост на комплекс „М. Р.-3” в [населено място], [улица], провело се на 29.06.2011 г. Срещу въззивното определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна касационна жалба от ищеца чрез адвокат М. Х., с искане за неговата отмяна като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: В подадената от Д. П. У. искова молба се твърди, че общото събрание от 29.06.2011 г. на етажната собственост, в чиято сграда ищецът /сега жалбоподател/ притежава имот, било свикано вместо от кмета на общината съгласно чл. 12, ал. 4 ЗУЕС /редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 57/2011 г./, от Р. Ш., без последният да е имал необходимата представителна власт за извършеното действие, и е нарушен редът за свикване на общото събрание. Във връзка с дадени от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба, ищецът заявил, че счита процедурата по свикването на това общо събрание за нарушена, тъй като не са спазени императивни разпоредби на закона, конкретно посочени, поради което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявява отрицателен установителен иск и иска да се установи липсата на право на посоченото физическо лице да свика общо събрание без участие на кмета на общината. За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, въззивният съд приел, че наведените от ищеца доводи касаят нарушение на процедурата по свикване на общо събрание на етажната собственост. Те ще бъдат разгледани в производството по специалния Закон за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, който урежда процедурата по свикването и проверката за законосъобразност на приетите от общото събрание решения. Според въззивния съд не е допустимо със сила на пресъдено нещо единствено да се отрича правото на определен субект на свиква общо събрание на етажната собственост. Предявеният отрицателен установителен иск би бил допустим и не би бил лишен от правен интерес, само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи след това да бъде провеждано друго производство - в случая за отмяна на решения на общото събрание. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в Закона за управление на етажната собственост, който е сравнително нов нормативен акт, има редица празноти и неясноти. В чл. 40 е уреден законов ред за обжалване на незаконосъобразните решения на общото събрание, но никъде в закона не е посочен ред, по който да се обжалва незаконосъобразността на процедурата по регистрацията на самата етажна собственост, когато тя не отговаря на изискванията. Твърди се и, че няма друг иск, освен предявения, с който да се установи със сила на пресъдено нещо дали тази процедура е спазена, т. е. дали посоченото в исковата моллба лице има право да свика общото събрание без участието на кмета на общината. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е такъв материалноправен или процесуалноправен проблем, който касае пряко предмета на спора и постановения от съда с обжалваното решение правен резултат. В разглеждания случай част от поставените от касатора въпроси са за регистрация на сдружението на собствениците като една от формите на управление на етажната собственост /чл. 9 ЗУЕС/. Те обаче са извън предмет на спора и поради това не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В изложението се съдържа и правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а именно за допустимостта на отрицателен установителен иск, с който се иска установяване липса на предпоставки за свикване на общо събрание на етажната собственост. Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., изложените в исковата молба обстоятелства, които според ищеца могат да бъдат релевирани по пътя на отрицателния установителен иск, всъщност обосновават довод за незаконосъобразност на проведеното общо събрание. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание може да бъде поискана от всеки собственик. В това производство, упражнявайки контрол за законосъобразност, съдът ще се произнесе по въпроса кои лица имат право да свикват общо събрание, както и за реда за свикване на същото. Съдебната практика по тези въпроси е утвърдена - определение № 1046 от 18.11.2011 г. и решение № 87 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1115/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 420 от 01.06.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, І-во г. о., и др. Ето защо като е приел, че отрицателният установителен иск е недопустима форма за защита в случая, съдът в двете инстанции е процедирал в съотвествие със съдебната практика. В противоречие, обаче, с тази практика, е прекратил производството по делото в означената част, вместо да разгледа молбата по реда на чл. 40 ЗУЕС. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е бил длъжен сам да определи правното основание на подадената молба. С оглед изложеното налице е основание за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Въззивното определение следва да бъде оставено в сила в частта по допустимостта на предявения отрицателен установителен иск. В останалата част то, както и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт, следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството по реда на чл. 40 ЗУЕС. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2792 от 15.12.2012 г. по в. ч. гр. д. № 1016/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2792 от 15.12.2012 г. по в. ч. гр. д. № 1016/2012 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 4495 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 904/2012 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която без разглеждане като недопустим е оставен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Д. П. У., за признаване на установено липсата на право Р. Ш. да свика първо общо събрание на етажната собственост на комплекс „М. Р.-3” в [населено място], [улица], провело се на 29.06.2011 г. ОТМЕНЯ определение № 2792 от 15.12.2012 г. по в. ч. гр. д. № 1016/2012 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него определение № 4495 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 904/2012 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която производството по делото е прекратено и ВРЪЩА делото в тази част на Районния съд [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл. 40 ЗУЕС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: