Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                     № 58                       София  18.06.2010 г.                 В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно   заседание  на първи февруари, две хиляди и десета година в състав:                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                            ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело №5082/2008 г.   Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т., чрез пълномощника и а. Р, срещу въззивно решение от 09.07.2008г. по гр. дело № 1334/2008г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни въпроси, решението на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С определение от 16.06.2009г. по гр.д. № 5082/2008г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Приети са за обуславящи решението въпросите относно наличието на договор за залог на парична сума, сключен между физически лица, който противоречи на императивни законови разпоредби /чл.152 ЗЗД/, а оттук обуславя нищожност на цялото споразумение от 19.06.2006г., по силата на което имотът е предоставен на ответника по иска до влизане в сила на решението по гр.д. № 4271/00г. срещу задължение от негова страна да внесе сума по сметка на нотариус, служаща за обезпечаване изпълнението на вземане на ищцата по обезщетение за ползването на имота. Касационното обжалване е допуснато по повдигнатите въпроси за приложимостта на разпоредбата на чл.152 ЗЗД по отношение клаузите на споразумението от 19.06.2006г., връзката на всяка от тях с останалите в смисъла и целите на целия договор. Касаторът твърди неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касация Ж. С. Е. Д. , гр. С., не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, проиема следното: С обжалваното решение е отменено решение № 26/30.05.2007г. по гр.д. № 20078/2006г., на Софийския районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен искът на Н. И. Т., гр. С., срещу Ж. Е. Д., гр. С., за връщане на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул.”Ш” № 38, представляващ УПИ *, кв.554 по плана на гр. С., ведно с построената в него масивна триетажна жилищна къща, застроена с площ от 273 кв.м. с гараж и за заплащане на основание чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД на сумата от 10 000 лева. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че споразумението между страните по делото, сключено след въвеждане на Н. Т. в имота въз основа на издадения в нейна полза изпълнителен лист по невлязло в сила съдебно решение по гр.д. № 4271/2000г. на СГС, е нищожно, тъй като инкорпорира договор за обезпечение чрез залог на пари, който е нищожен. Тъй като той представлява неосъществимо прекратително условие на договора за заем за послужване, то за ответника не е възникнало валидно задължение да извърши обезпечението чрез залог на пари, т.е. той не е в неизпълнение на договора. След като обуславящият действието на договора модалитет е невъзможен, следва да се приеме, че не се желае действието на сделката. Той е изцяло нищожен, няма правни последици, вкл. и двете вземания, предмет на осъдителните искове. По делото е било установено, че на 19.06.2006г. е извършен въвод във владение на процесния имот по изпълнителен лист, издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение, с които ответникът по иска Д. и трети на това дело лица са осъдени да предат владението на имота на ищцата. На същата дата е постигнато споразумение, по силата на което ищцата Т е предоставила на ответника Д държането и ползването на имота до окончателното произнасяне на съда по спора за собственост между страните. В т.2 от споразумението ответникът по иска се е задължил на 29.06.2006г. да се яви при посочения нотариус и да му предаде сумата 82 000 лева в присъствие на ищцата. Страните са се съгласили, че тази сума ще служи за обезпечение на претенцията на ищцата срещу ответника, представляващо обезщетение за ползването на имота от датата на сключването на споразумението до реалното връщане на имота. Сумата ще бъде предадена на ищцата при представяне на влязло в сила съдебно решение, с което ответникът е осъден да заплати на ищцата парични суми. Сумата ще бъде върната на ответника, ако в 3-месечен срок от влизане в сила на решението по гр.д. № 4271/2000г. на СГС ищцата не предяви осъдителен иск срещу ответника. В т.4 е уговорена неустойка за забавено изпълнение на задължението за връщане на имота. Въззивният съд е приел, че споразумението има основните характеристики на договор за заем за послужване, сключен при два модалитета. Прекратителен срок, който е определяем – до влизане в сила на решението по висящото гражданско дело. Прекратителното условие е ответникът да не извърши на определената дата обезпечението, за което се е задължил. Изявената воля ответникът реално да обезпечи вземания на ищцата, съставлява обезпечение чрез залог на парична сума. То е допустимо, когато са налице предпоставките на чл.180, ал.1 ЗЗД – допуснато обезпечение пред съд, или по реда на ЗОЗ. Съгласно чл.152, пр.2 ЗЗД съглашението, с което се уговаря начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, предвиден в закона, е недействително. По въпросите относно приложимостта на разпоредбата на чл.152 ЗЗД по отношение клаузите на споразумението от 19.06.2006г., връзката на всяка от тях с останалите в смисъла и целите на целия договор, настоящият съдебен състав приема следното : Р. на чл.20 ЗЗД изисква договорът да се тълкува във всички негови относително обособени части – уговорки или клаузи, като се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор. Процесното споразумение има основните характеристики на договор за заем за послужване, по силата на който ищцата е предоставила на ответника ползването на имота за определен срок – до приключване на цитираното гражданско дело. По начало уговорката за начин на удовлетворяване на вземание на кредитора, различен от предвидения в закона, е недействителна и недействителността произтича от разпоредбата на чл.152 ЗЗД. Доколкото със споразумението страните са уговорили ответникът да държи имота до окончателното приключване на спора за собственост помежду им, то влизането в сила на решението по този спор ще пренормира договорките – ищцата ще бъде или не призната за собственик на имота. От този момент нататък ползването му от ответника ще е без правно основание.говорката в т.2 за депозиране на парична сума в третото лице, която да служи за обезпечение изпълнение на вземане на ищцата, което към момента на договора не е все още ликвидно и изискуемо, не е недействителна по изложените от въззивния съд съображения. Тя е част от единното волеизявление на страните в рамките на предоставената чл.9 ЗЗД свобода на договаряне и не противоречи на повелителни норми на закона. Споразумението е последващо на извършения въвод в имота въз основа на издадения изпълнителен лист по невлязлото в сила осъдително въззивно решение, и цели реално предоставяне на имота в държане на ответника до окончателното приключване на спора. То не попада под приложното поле на чл.180 ЗЗД и чл.218б ГПК /отм./, не противоречи и не заобикаля императивни законови разпоредби /чл.152 ЗЗД и чл.180 и чл.181 ЗЗД/. Освен това недействителността на такава уговорка на основание чл.152 ЗЗД не би довела до недействителност на останалата част от процесната сделка. Това е така, защото тази уговорка е отделна клауза от договора, регламентираща обезпечение бъдещо вземане на ищцата и макар да е част от единното волеизявление на страните, не рефлектира върху другата съставна част – правоотношението по заем за послужване. В тази си част правоотношението валидно възниква и обвързва страните. При тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД като се търси действителната обща воля на страните и отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и всяка се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, следва че договорът валидно е породил последиците на договор за заем за послужване. С оглед изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Предвид приетото по-горе по основния за изхода на делото правен въпрос следва да се приеме, че договорът не е нищожен. Ищцата е изпълнила задълженията си по него. Приемайки, че споразумението е изцяло нищожно и не е породило правни последици, въззивният съд не е обсъдил всички фактически данни и не е изложил съображения по основателността на претенцията за предаване на имота, както и за заплащане на договорна неустойка на основание чл.92 ЗЗД. С оглед формиране на релевантни фактически и правни изводи въззивният съд е следвало да извърши проверка на всички данни по делото като изведе и извод за това дали срокът за предоставяне на ползването е изтекъл, налице ли е активна материалноправна легитимация на ищцата да иска предаване на имота и дали ответникът дължи предвидената в чл.4 неустойка. Неизясняване на делото от фактическа страна и липсата на изложени съображения по посочените въпроси води до порочност на изводите на въззивния съд относно неоснователността на иска поради липса на материалноправна легитимация за ищеца. Те са изградени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложеното налага извод за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло на правилността на решението. Това налага касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.       Р Е Ш И :       ОТМЕНЯ въззивно решение от 09.07.2008г. по гр. дело № 1334/2008г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :