Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр.София, 10 май 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Николай Любенов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 173/2021 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава XXXIII от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №1261/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. Варна, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В искането се твърди, че като е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор от Окръжна прокуратура- гр. Варна и защитника на осъдения Й. Д. К., в което споразумение е бил определен „общ режим“ на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода, вместо „строг“, ОС-Варна е допуснал нарушение на материалния закон. Същевременно се посочва и че в нарушение на разпоредбата на чл.382 ал.5 от НПК, съдът не е предложил промяна в споразумението, въпреки незаконосъобразно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Прави се искане за възобновяване на производството по нохд №1261/2020 г. по описа на ОС- Варна, отмяна на постановеното определение от 13.11.2020 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното производство в частта, в която е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното на осъдения Й. К. наказание лишаване от свобода и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд по реда на чл.306 ал.1 от НПК. В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон при одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното производство. Моли искането да бъде уважено. Упълномощеният защитник на осъдения- адв. Г., счита искането на Главния прокурор за основателно, но изразява становище, че към настоящият момент Й. К. е изтърпял по-голямата част от наказанието, поради което промяната в режима му едва ли ще доведе до някакви съществени промени. В тази връзка предоставя на съда да вземе решение. Осъденият Й. Д. К. не се явява пред касационната инстанция по негово лично желание, поради което и не взема становище по искането на Главния прокурор. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането на Главния прокурор доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си , намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се отнася до съдебен акт от категорията на посочените в чл.419 ал.1 от НПК, направено е от процесуално легитимиран субект и в законоустановения срок по чл.421 ал.1 ал.1 от НК. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С определение от 13.11.2020 г., постановено по нохд №1261/2020 г., Варненски окръжен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурор от ОП- гр. Варна и адв.С.-защитник на обвиняемия Й. Д. К., с което последният се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.354а ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, за което е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на една година, единадесет месеца и единадесет дни, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, определен на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. В кориците на нохд №1261/2020 г. се е немирало свидетелство за съдимост на Й. К. / л.13-15 от досъдебното производство/, от което се установява, че същият е бил признат за виновен по споразумение №39 от 16.11.2018 г. по нохд №1289/2018 г. на Окръжен съд- гр. Варна, влязло в сила на същата дата, за престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 от НК, извършено на 02.05.2018 г., за което на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било определено наказание девет месеца лишаване от свобода, което е било изтърпяно на 02.02.2019 г. При това положение на Й. К. е следвало да бъде определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода по споразумението по нохд № №1261/2020 г., на Варненски окръжен съд, тъй като съгласно чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС, съдът определя първоначален „строг“ режим на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходното наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, независимо от реабилитацията. В конкретният случай Й. К. е бил осъден за умишлено престъпление по споразумението, което се иска да бъде възобновено, предходно му наказание / по нохд №1289/2018 г./ е лишаване от свобода, чието изтърпяване не е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, и от изтърпяване на това наказание /на 02.02.2019 г./ не са изтекли пет години. Одобрявайки споразумение, в което първоначалния режим на изтърпяване на наказанието не е бил правилно определен, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Варненски окръжен съд е бил длъжен да констатира, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е бил незаконосъобразно определен в споразумението и на основание чл.382 ал.5 от НПК да предложи промяна. Като не е сторил това, съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед изложените съображения, искането на Главния прокурор следва да се уважи. Настоящият съдебен състав приема обаче, че не е възможно отмяна на определението от 13.11.2020 г. само в частта, в която е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения Й. К.. Това е така, тъй като частичната отмяна би означавало нарушаване на единството на постигнатото споразумение /в този смисъл Р№632/2011 г. по н.д.738/2010 г. на трето н.о. на ВКС/. Законът не допуска възможност по едно и също наказателно производство, за едно и също престъпление и по отношение на едно и също лице да има повече от едно споразумение. Предложения ред по чл.306 ал.1 от НПК в искането на Главния прокурор е неудачен, защото на първо място, този ред е приложим само в хипотезата, в която съдът е пропуснал да се произнесе с присъдата по първоначалния режим на изтърпяване на наказанието / в настоящият случай такъв пропуск не е налице/ и на второ място- по реда на чл.306 от НПК не може да се постига съгласие между прокурора и защитника на подсъдимия по нито един въпрос, които да бъде утвърден с определението на съда, както е при споразумението. Ето защо, ВКС приема, че единствения начин за изправяне на допуснатия от ОС-Варна недостатък, е отмяна изцяло на исканото за възобновяване определение и връщане на делото за ново разглеждане . По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 във вр.с чл.422 ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №1261/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд. ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО определение от 13.11.2020 г., постановено по нохд №1261/2020 г. на Окръжен съд- гр. Варна, с което е одобрено споразумение, постигнато между прокурор от ОП- гр. Варна, обвиняемия Й. Д. К. и защитника му адв.С. С. и е прекратено наказателното производство по делото. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Варненски окръжен съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/