Р Е Ш Е Н И Е № 278 гр. София, 26 юни 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 735/ 2014 година Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия И. Ч. и неговите упълномощени защитници срещу въззивно решение № 485 от 21.01.2014г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №874/2013г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 29.04.2013г. на Окръжен съд-Благоевград, обявена по нохд №37/2012г. В касационните жалби се релевират оплаквания за допуснати в хода на наказателното разследване от досъдебните органи и съда съществени процесуални нарушения, за несъблюдаване на материалния закон, и за явна несправедливост на наложената на И. Ч. наказателна санкция. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат подробни съображения за образуване на досъдебното производство при липса на надлежен акт на наблюдаващия прокурор /постановление/, за провеждането му от некомпетентен орган – следовател и за недопустимото конституиране в рамките на разследването на подсъдимото лице в качеството на обвиняем и на пострадал от деянието на полицейския служител А. К., който участвал при съхраняването на мястото на извършеното престъпление и при събирането на доказателствата по делото. Очертават се сериозни пороци в реализираните процесуално-следствени действия в досъдебната фаза - огледите на местопроизшествието от 23.06.2011г. и 24.06.2011г., и разпита на И. Ч. от 08.07.2011г., предхождащ неговото привличане като обвиняем на 11.07.2011г. Оспорва се и доказателствената стойност на протокола за доброволно предаване от 23.06.2011г., чрез който на следователя Б. е предадена от майката на И. Б. тъмносиня мъжка фланелка с къс ръкав, с която жертвата е била облечена по време на прострелването му от Ч.. Навеждат се фрагментарни доводи за недостатъци в изготвения прокурорски акт, неотговарящ на изискванията на чл.246 от НПК, поради налични непълноти по отношение на характеристиките на инкриминирания опит за убийство и на конкретните прояви на подсъдимия, субсумиращи квалифициращия признак на престъпното посегателство-хулигански подбуди. Поставя се акцент на дерогиране императивните правила на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК в съдебната фаза на наказателния процес, обективирано в предоверяване на разказа на пострадалия Б. и на изтъканите от противоречия показания на присъстващите на мястото на инцидента полицаи, и в пренебрегване на обясненията на подсъдимия Ч. и на подкрепящите ги твърдения на свидетелите А., М., С. и П.. Аргументира се позиция, че демонстрираната от решаващия съд тенденциозност при анализа на гласните доказателствени източници и повърхностната оценка на лишените от процесуална стойност негодни писмени доказателствени средства /протоколи за оглед и доброволно предаване/, на приобщените веществени доказателства и на допуснатите, и изслушани съдебни експертизи, е довело до неправилно приложение на материалния закон - постановяване на осъдителна присъда срещу И. Ч., потвърдена от въззивния съд, базираща се на предположения. В коментирания смисъл се изтъква и несъответност на решението на Софийски апелативен съд на предписанията на чл.339 от НПК, поради пълно солидаризиране на въззивната инстанция с мотивите на първостепенния съд и в отсъстващо произнасяне по възраженията на процесуалните страни. Лансира се лишена от конкретика теза за субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на И. Ч. по чл.116, вр.чл.18 от НК, поради недоказаност на пряк умисъл за убийство на И. Б.. Декларира се и прекомерна завишеност на наложеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на размера на обезщетението за причинените с престъпното деяние неимуществени вреди. При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.11, вр.чл.115 и чл.18, ал.1 от НК или връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд - София, респективно неговата ревизия в санкционната му и гражданско-осъдителна част, чрез намаляване на срока на определеното наказание, чието изпълнение да бъде отложено по чл.66 от НК и чрез редуциране на присъдената неимуществена обезвреда. В допълнение към касационните жалби, представено от адвокат Й. В., договорен представител на И. Ч. пред настоящата инстанция, обстойно се развива оплакването за допуснато от Софийски апелативен съд грубо нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните отменителни основания, като се обръща особено внимание на това, че въззивното решение представлява препис на съображенията на обявената от първостепенния състав присъда, лишено е от собствен доказателствен анализ при изграждане на фактологията и формиране на правните изводи, и не съдържа отговор на поставените от защитата въпроси. Обосновава се и липса на квалифициращия признак на престъплението по чл.116, ал.1, т.11, вр.чл.115 и чл.18, ал.1 от НК от НК – опит за убийство по хулигански подбуди, поради съществуващ личен конфликт между подсъдимото лице и жертвата на посегателство - И. Б.. Маркират се и аргументи за несправедливост на наказателната санкция, отмерена при незачитане на тежкото здравословно състояние на И. Ч. и на обезщетението за вреди по приетия за разглеждане граждански иск, при определянето на което са игнорирани характера на телесните увреждания на пострадалия и наличното съпричиняване на вредоносния резултат. Депозиран е и протест от Софийска апелативна прокуратура. Представителят на обвинителната власт изразява недоволство от снизходителността на решаващия орган при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимото лице, обусловена от незаконосъобразното включване на фактите, сочещи на преустановяване на стрелбата от И. Ч. на инкриминираната дата и на влошеното му здраве, в обсега на смекчаващите вината обстоятелства. В съдебно заседание на 17.06.2014г. подсъдимият Ч. се явява лично и с упълномощените от него защитници – И. Н. и Й. В., които устно в хода на пренията и чрез писмени бележки поддържат подадените касационни жалби и допълнението към тях. Прокурор от Върховната касационна прокуратура също поддържа протеста срещу атакувания съдебен акт и след мотивирано заключение за неоснователността на касационните жалби, моли за връщане на делото на въззивната инстанция за увеличаване на санкцията на подсъдимото лице. В настоящата съдебна процедура частният обвинител и граждански ищец И. Б. участва чрез своя повереник, който пледира за оставяне в сила на решението като правилно, законосъобразно и справедливо. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №1688 от 29.04.2013г., постановена по нохд №37/2012г., Благоевградски окръжен съд е признал И. З. Ч. за виновен в това, че на 23.06.2011 година, около 00.10 часа, пред сградата на РУП - Сандански, е направил опит умишлено да умъртви И. К. Б., като престъпното деяние е осъществено по хулигански подбуди и останало недовършено по независещи от извършителя причини, поради което и на основание чл.116, ал.1,т.11, пр.1, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК и чл.58, б.”а”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, му наложил наказание ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.2, пр.4 от НК – пострадал от престъплението да е лице от състава на МВР, по повод изпълнение на неговата функция. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, което е осъдено да заплати сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, в полза на И. Б. за претърпените болки и страдания, пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство, като гражданскоправната претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от 300 000 /триста хиляди/ лева. По протест на представителя на Окръжна прокуратура /ОП/ - Благоевград и по жалби на подсъдимия Ч., и на частния обвинител и граждански ищец Б. е инициирано съдебно производство по внохд №874/2013г., финализирало с решение №485 от 21.01.2014г. на Софийски апелативен съд, с което е присъдата на първостепенния съд е потвърдена. Касационните жалби на подсъдимия И. Ч. и на договорните му адвокати са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При реализирания инстанционен контрол настоящият състав не констатира процесуални нарушения, допуснати в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес, и довели до ограничаване правата на подсъдимия. Досъдебно производство №22/2011г., по описа на ОСлО към Благоевградска ОП не е образувано с постановление на представител на обвинителната власт по чл.212, ал.1 от НПК, а при условията на чл.212, ал.2 от НПК, с изготвянето на протокола за оглед от 23.06.2011г. словно материализиращ провеждането на неотложно процесуално-следствено действие по чл.155-чл.156 от НПК, явяващо се единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, за което при съблюдаване на чл.212, ал.3 от НПК, в изискуемия се срок, е уведомена съответната прокуратура. Насочеността на наказателното производство срещу И. Ч. и А. К., последният от които държавен служител в МВР, е предпоставило и прилагането на разпоредбата на чл.194, ал.1, т.2 от НПК при определяне на компетентния да води разследването орган - следовател. Оправомощеният да работи по случая Х. Б., с образователния си ценз, професионална квалификация и опит превъзхожда разследващите полицаи, аргументи за което се съдържат и в предписанията на чл.194, ал.1, т.4 от НПК, предвиждащи при разпределение на делата в досъдебната фаза на наказателния процес, възлагане от административния ръководител на прокуратурата, на такива с фактическа и правна сложност, на следователи. Процесуалният статус на И. Ч. не е засегнат и с неговото конституиране в рамките на досъдебното разследване в качеството на обвиняем и пострадал, и при извършените процесуално-следствени действия. Безспорно е обстоятелството, че наказателното производство е стартирало срещу И. Ч. за престъпно посегателство по чл.116, ал.1, т.1, вр.чл.18 от НК и срещу А. К. за престъпно деяние по чл.131, ал.1, т.2 от НК. Липсват данни обаче последният да е участвал при съхраняване на мястото на престъплението и при събиране на доказателствата, или да ги е манипулирал. Местопроизшествието пред сградата на РУП - Сандански е запазено от намиращите се там полицаи до пристигането на следовател Б., осъществил оглед с начало 03.15 часа на 23.06.2011 година, като съставил протокол ведно с фотоалбум, инкорпориращ и процесуалния способ за доказване - изземване на пистолет "марка" с № , калибър 9х19, с пълнител с 14 броя патрони, една гилза калибър 9мм /9х19/, две гилзи от пистолет калибър 9х18, документи от автомобила на И. Ч. и проба от червена течност, надлежно одобрен от компетентния първостепенен съд. От съпричастните към инцидента лица – И. Ч. и А. К., по визирания в чл.146 от НПК ред са взети отривки, микроследи и кръвна проба, необходими за предстоящите експертни изследвания, което е удостоверено чрез приложената писмена документация от 23.06.2011г. При започналото досъдебно разследване, А. К. не е възпрепятствал разкриването на обективната истина и оказвал процесуално съдействие на надлежните органи - доброволно предал използвания от него на инкриминираната дата и служебно зачислен му пистолет, "марка", с № ВД , с пълнител с 6 броя патрони, и дал показания за случилото се. В съответствие с нормите на НПК е и реализираната последваща процесуална дейност на досъдебните органи, в обхвата на която оспорваните доброволно предаване от майката на И. Б. тъмносиня мъжка фланелка с къс ръкав, с която пострадалият бил облечен, защото същият бил „заминал за болница в [населено място]” и повторен оглед от 24.06.2011 година. Коментираният протокол за доброволно предаване от 23.06.2011г. удостоверява с обвързваща доказателствена сила факта на приобщаването към делото на предмет, който има значение за обективното му изясняване. Визираният писмен документ не възпроизвежда доказателства, а им дава процесуална легитимация, като установява връзката на материалния факт /вещественото доказателство/ с обстоятелствата по наказателното дело. Събирането на веществени доказателства се осъществява чрез различни доказателствени способи. Те могат да бъдат инкорпорирани чрез писмени доказателствени средства /протоколи за оглед, за претърсване или изземване/, и веществени доказателствени средства /фотоснимки, диспозитиви, схеми/. Доброволното предаване макар да не е посочено изрично в чл.136 от НПК, вдействителност е насочено към попълване на доказателствената съвкупност, поради което не може да се отрече неговата принадлежност към действията по разследването, когато е извършено в хода на наказателното производство. Ето защо протоколирането му според утвърдилата се съдебна практика остава в границите на чл.127-чл.133 от НПК и му придава процесуална стойност. При стриктно съблюдаване на предписанията на чл.155 - чл.156 от НПК е съставен и протоколът за оглед на 24.06.2011г. На посочената дата, по повод забелязана от служител в РУП, [населено място] /И. Т./, на тротоара срещу входа на управлението жълта метална пластинка, незабавно е организиран нов оглед и в присъствието на поемни лица, по надлежния начин приобщен имащия отношение към наказателното разследване предмет. Визираното процесуално-следствено действие е обективирано в писмен документ с нужните форма и реквизити /време и място, имената, личните данни и подписите на участващите/; и описание на намерената вещ. То не се опорочава от проведения на 23.06.2011г. оглед, при който търсеният проектил не е открит и може да послужи за годна доказателствена основа при постановяване на присъдата, но на базата на установените чрез него фактически данни не следва да се извежда категорично заключение по отношение на обстоятелствата - как се е озовал там и какви са причините за това, поради свободния достъп до коментирания предмет. Неспазване на процесуалния кодекс /чл.221 от НПК/, касационният съд констатира единствено при депозирания на 08.07.2011г. разпит на И. Ч., в качеството му на обвиняем, предхождащ неговото привличане на 11.07.2011г., което обаче се явява правно ирелевантно по настоящото дело. Дадените от обвиняемото лице обяснения не са инкорпорирани при условията на чл.279 от НПК, като с определение на първостепенния съд от 22.04.2013г. е направен изричен отказ за включването им в доказателствения материал. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено, и чрез внесения за разглеждане от ОП - Благоевград в съда обвинителен акт. Прокурорският акт отговаря на предявените от чл.246 от НПК процесуални изисквания, съобразен е с правната норма на чл.55 от НК и в съответствие с основните положения на ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно своята позиция за инкриминираното престъпление с характеризиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, използвано средство, пострадало лице, вредоносни последици/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното деяние; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и визирал приложимия закон. В обсега на фактическото и юридическо обвинение са лимитирани фактите, необходими за правната оценка на стадия на извършеното престъпление /довършен опит/ и за квалифициращия елемент – хулигански подбуди. Очертаните обстоятелства, сочещи на насочване на притежавания от И. Ч. пистолет „марка” към Б. и прострелването му в областта на шията, довело до нараняване през кожата и подкожието на горния ръб на десния трапецовиден мускул, обосновава довършено изпълнително деяние, при което предвидените и искани от дееца общественоопасни последици- смъртта, не са настъпили по независещи причини /движението на пострадалия непосредствено преди изстрела, който приклекнал и се завъртял/ Изложената фактология в обвинителния акт по изваждането на огнестрелно оръжие от подсъдимото лице пред входа на полицейския участък, съпроводено с отправяне на обиди, закани и ругатни; насочването му срещу човек в присъствието на полицаи; и възпроизвеждането на изстрел, при незначителен повод за демонстрираната агресия/съставен акт за административно нарушение/, красноречиво мотивира липса на респект към институциите, неглижиране на ангажираните с опазване на обществения ред лица и грубо незачитане на правопорядъка и морала, и предопределя квалификацията на неправомерното посегателство по чл.116, ал.1, т.11 от НК. Първостепенният и въззивен съд не са дерогирали и процесуалните разпоредби на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за повдигнатото от прокурора обвинение обстоятелства, предпоставили наказателната и гражданска отговорност на И. Ч. за инкриминираното престъпление против личността. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез обясненията на подсъдимия И. Ч., свидетелските показания на И. Б., И. Н., Б. Ц., Г. С., Б. В., А. К., С. Н., З. А., Б. М., Р. П., С. С., С. Г., А. Г., И. С., Д. М.; чрез писмения и веществен материал; и изготвените експертизи, установява с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес, лимитиран в чл.102 от НПК. При реализирания в присъдата и решението доказателствен анализ, с проявен юридически усет и подчертан професионализъм, съдебните инстанции са обсъдили визираните в касационните жалби гласни доказателствени средства, като съдържимите се в тях фактически данни са ценени с оглед източника на доказателства и съществуващите между разпитаните лица отношения, предвид особеностите на формата на словесния изказ при пресъздаване на релевантните обстоятелства и наличната кореспондираща връзка с останалата доказателствена маса по делото. Вътрешната устойчивост и неизменна последователност в разказа на И. Б. досежно конкретиката на осъществения спрямо него на инкриминираната дата опит за убийство, обуславя неговото кредитиране. Пострадалият пресъздава в детайли фактите, предхождащи инкриминираното посегателство против живота му, при които забелязал с Г. С. шофиращо в пешеходната зона на [улица]в [населено място] лице, за което сигнализирали на своя колега - дежурния полицай А. К.; и коректно възпроизвежда своите възприятия за последвалите събития - явяването в участъка по молба на К., за да свидетелстват при съставяне на акт за административно нарушение на И. Ч., възникналия вербален конфликт с подсъдимия и предприетото срещу него нападение чрез насочване на пистолет в главата, съпроводено с отправяне на закани и възпроизвеждане на изстрел, при който той приклекнал, завъртял се обратно на часовниковата стрелка, приближавайки шията си към раменете, като получил нараняване през кожата и подкожието на горния ръб на десния трапецовиден мускул. Жертвата е категорична и по отношение поведението на полицейския служител К., който при неизпълнение на дадените от него разпореждания на И. Ч. да хвърли огнестрелното оръжие и след предупредителен изстрел във въздуха, прострелял подсъдимото лице в областта на корема. В пълен синхрон и при съответна корелация с инкорпорираните чрез този доказателствен източник фактически данни за инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство са и депозираните от свидетелите-очевидци на процесния инцидент И. Н., А. К., Б. Ц., С. Н., Г. С. и Б. В. показания Обстоятелството, че е налице известна колебливост и несигурност в заявеното от служителя на РУП - Сандански Н. в съдебно заседание на 20.03.2012г. пред Благоевградски окръжен съд, досежно поредността на възпроизведените от И. Ч. и А. К. изстрели /....”може би първият изстрел беше от страна на К....”, „... дали Ч. или К. произведе първия изстрел не мога да кажа...”/, не индицира на сериозни противоречия в споделеното от полицаите, на които се поставя акцент в жалбите и не внася претендираните съмнения в доказаността на обвинението. Това е възможно и обяснимо с липсата на ясен спомен за случилото се, дължаща се на индивидуалните способности на паметта на разпитания, да проектира в съзнанието си отминали представи за събития и действия, в тяхната динамика след изтекъл продължителен период от време. Подкрепящи волеизявленията на пострадалия Б. и на присъстващите на местопрестъплението полицаи, и допринасящи за разкриване на обективната истина в наказателния процес са съставените писмени документи при използването на предвидените в чл.155 - чл.156 от НПК и чл.159 - чл.163 от НПК способи за доказване – оглед и изземване, и приложените протоколи за доброволно предаване, обсъдени по делото. Истинността на визираните гласни доказателствени средства е компетентно проверена и чрез съпоставка на установеното чрез посочените свидетели с научните мнения на вещите лица в назначените и изслушани балистични, физикохичични, медицински и комплексни експертизи, които след изследване на огнестрелното оръжие - пистолет „Г.”, отривките по ръцете на И. Ч., капсулните микроследи по дрехата, носена от И. Б. на 23.06.2011г. и медикобиологичния характер на телесните увреждания, безспорно потвърждават, че извършител на инкриминирания изстрел, причинил нараняванията на жертвата е подсъдимото лице. В обсега на реализираната от решаващия съд доказателствена дейност, правилна е и интепретацията на обясненията на подсъдимия Ч. /средство за доказване и способ за защита/ и на свидетелските показания на приятелите му - З. А., Б. М., Р. П., С. С.. След съотнасяне на тези доказателствени източници помежду им, с останалия доказателствен материал и с изготвените експертни заключения, и при специално внимание на твърдяното от А. и М., че „първи е стрелял Ч.”, са предложени прецизни аргументи за процесуалната стойност и доказателствена сила на обективираните чрез тях факти, обвързани с афиширания стремеж да се омаловажи стореното от подсъдимия и да се представи като справедлива реакция на обиден и разгневен човек. В коментирания аспект, на несъстоятелност индицира и отразеното в жалбите за недостатъци в атакувания акт, поради пълното солидаризиране на въззивната инстанция с мотивите на първостепенния съд при осъществения анализ и оценка на доказателствата, и липсата на произнасяне по направените от страните при въззивното разглеждане на делото оплаквания . Решението на Софийски апелативен съд е съобразено с императивните прани предписания на чл.339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на законодателната воля в цитираната разпоредба обосновава установен стандарт на формата и съдържанието на въззивния акт. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по депозираните оплаквания, базираща се на формираното, въз основа на инкорпорираните по делото доказателства, вътрешно убеждение. Апелативен съд-София е изпълнил тези си процесуални задължения. След интерпретация на приобщената в хода на наказателното разследване доказателствена маса въззивната инстанция е описала значимата за повдигнатото срещу И. Ч. обвинение конкретика и очертала изводи по приложимото право, в рамките на които обсъдила всички обстоятелства, релевантни за главния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното деяние, неговото авторство и правната му квалификация, и дала отговор на свързаните с тях доводи и възражения на процесуалните представители на подсъдимия, без да ги отразява изрично и подробно. Констатираните от защитата словно сходство в мотивите на присъдата и атакуваното решение, и очевидна лаконичност на аргументацията по наведените от адвокатите на подсъдимия оплаквания, са предпоставени от убедителните и изчерпателни съображения по фактите и правото на първостепенния съд, изцяло споделени и частично възпроизведени от контролиращата инстанция, и от идентичността на поставените пред Благоевградски окръжен съд и въззивния състав въпроси, относими към процесуалната годност, стойност и сила на събраните доказателства, получили компетентен и обстоен отговор в първоинстанционния акт. При приетата за установена конкретика по наказателното дело, правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на И. Ч., обективирано в насочване на огнестрелно оръжие /пистолет „марка” с №, калибър 9х19/, годно да причини смърт, към жизнено важни органи на човешкото тяло на И. Б., намиращи се в главата и гръдния кош, и произвеждането на изстрел, довел до огнестрелно нараняване през кожата и подкожието на горния ръб на десния трапецовиден мускул на жертвата, на 23.06.2011г., пред полицейския участък на [населено място], в присъствието на униформени полицаи и на други лица, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, се субсумира от особената правна норма на чл.116, ал.1, т.11, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК. Доказани са интелектуалните и волеви измерения на изискуемата се и оспорвана от защитата форма на вина на престъплението - пряк умисъл. Те са проектирани в осъществените от подсъдимото лице фактически действия, обосноваващи категорични правни изводи, че И. Ч. е съзнавал общественоопасния характер на неправомерното посегателство, предвиждал е настъпването на вредоносните последици и ги е искал. Константно положение в доктрината и практиката на съдилищата е, че вината, при визираните в НК разновидности на умисъла /пряк и евентуален/ не изчерпва субективните параметри на престъплението, в обхвата на които са мотивите, подбудите, целите, намеренията, чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на деянието, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се изпълнява. Наказателноправното значение на тези допълнителни, невключени във вината психични елементи на престъпното посегателство са определени от материалния закон, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или чрез отреждане на нужното внимание при диференциране на наказателната отговорност. В разглеждания казус са налице и предвидените за престъпната съставомерност на деянието по чл.116, ал.1, т.11 от НК - хулигански подбуди, при реализираната от подсъдимия И. Ч. неправомерна дейност. Описаната и доказателствено обезпечена фактология за времето, мястото, механизма на извършване на престъплението и използваните средства, интерпретирани при съблюдаване на незначителния повод за проявената от Ч. агресия - съставен акт за административно нарушение, сочи на мотиви, демонстриращи явно неуважение към обществото, незачитане на утвърдените правила за поведение и игнориране на човешката личност. То очертава липса на респект към държавните институции и работещите в тях, скандализирало присъстващите на мястото на инцидента граждани и полицаи, предизвиквайки възмущението им и намесата в помощ на жертвата. В контекста на изложеното, настоящият касационен състав не споделя възраженията на процесуалните представители на И. Ч., че възникналият и разгърнал се личен конфликт между подсъдимия и И. Б. изключва правоприлагането на чл.116, ал.1, т.11 от НК. Инкриминираните непристойни действия, грубо нарушаващи правовия ред и изразяващи очевидно пренебрежение към социалните ценности, консумират визирания в цитираната правна норма престъпен състав, като акцентираните от защитата вербални пререкания и влошени отношения, предхождащи престъпното посегателство, са съобразени от решаващия орган при индивидуализация на наказанието. /П2/74г. на Пленума на ВС и Р485/87г. на І-во н.о. на ВС на РБ/ При условията на чл.58, б.”а”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и в съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, са лимитирани произтичащите от извършеното престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр.чл.115, вр.чл.18 от НК санкционни последици за И. Ч.. При определяне на наказанието професионално са ценени фактите, очертаващи обществената опасност на инкриминираното деяние - стадия на престъпна дейност, начина на извършване с един възпроизведен изстрел, използваното огнестрелно оръжие, причинените на Б. увреждания, характеристиките на квалифициращия елемент - хулигански подбуди. Взети са предвид и проявите на подсъдимото лице и жертвата, непосредствено преди и след инкриминираното престъпно посегателство. Отдадено е нужното значение и на личността за И. Ч. - неосъждан; с установен от вещите лица психологически портрет, сочещ на емоционална оскъдност, стеснена способност за самоконтрол и непредсказуемост /прибързаност/ в действията; с добри характеристики, свидетелство за което е представената по делото подписка в негова подкрепа; и с влошено здравословно състояние след прострелването. Визираните обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимото лице, интерпретирани поотделно и в логическа взаимовръзка не мотивират редуциране на санкцията и обуславят нужда от нейното ефективно изтърпяване за постигане на предписаните в чл.36 от НК цели. Атакуваното решение е правилно и в гражданско-осъдителната част. След обективен анализ на фактите, релевантни за претендираната и ангажирана гражданска отговорност на И. Ч., Софийски апелативен съд е извел заключение за основанието и размера на присъдената на конституирания граждански ищец неимуществена обезвреда. Въззивният състав е изследвал понесените физически болки и страдания от причинената на И. Б. телесна повреда; обсъдил последвалата стрелбата обработка на раните от специалист и престоя му в болнично заведение; отчел преживения от жертвата емоционален стрес и шок; и коментирал каузалния принос на пострадалия за настъпилия резултат, изразил се в предхождащата неправомерния акт провокация. При съблюдаване на фактическите данни-доказателствена опора на предявения граждански иск и при стриктно спазване на критериите за справедливост в чл.52 от ЗЗД, е определена сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, дължима от извършилия престъплението по чл.116, вр.чл.18 от НК подсъдим, която да репарира настъпилите за Б. вреди. НЕОСНОВАТЕЛЕН е и депозираният касационен протест. По справедливост, в обсега на чл.58, б.”А”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК въззивната инстанция е отмерила подлежащото на изтърпяване от подсъдимия И. Ч. наказание - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Материалноправна норма на чл.58, б.”А” от НК има диспозитивен характер, свързан с особеностите на опита като стадий на престъпление. Тълкуването на същата, в корелация с установения от чл.18, ал.2 от НК регламент обосновава заключение за наказуемост на автора на престъпното деяние с предвидената за извършеното престъпление санкция, при съобразяване степента на осъществяване на намерението и причините, поради които неправомерното посегателство е останало недовършено, като се допуска лимитиране на наказанието в рамките на чл.55 от НК, при наличието на посочените в чл.58, б.”А” от НК, условия. В казуса, предмет на разглеждане конкретната мяра на визираните модалитети на реализираното престъпно намерение и причините за недовършеност на общественоопасното деяние е обосновала субсумиране на факултативната възможност за правоприлагане на чл.58,б”А”, вр.чл.55 от НК. В пределите на очертаната изключително смекчена наказателна отговорност Апелативен съд-София компетентно е съобразил тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и личната опасност на дееца. Взети са предвид времето и мястото на извършване на деянието/ около 00,10 часа на 23.06.2011г., пред входа на полицейския участък и в присъствието на служители и други хора/; механизмът на неправомерния акт срещу И. Б., реализиран чрез хладнокръвно възпроизвеждане на изстрел от близко разстояние с пистолет „марка” с №, калибър 9х19; медикобиологичните характеристики на причинените на жертвата леки телесни увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; мотивите и параметрите на прекия умисъл като форма на вина. С юридически усет са анализирани предхождащото и последващото престъплението поведение на И. Ч., индициращо на конкретния повод за агресията срещу Б., на неглижиране на случилото се и на демонстрирана арогантност към държавните институции и служителите им, и съответно отчетени предизвикателните реплики и действия на пострадалия. При диференциране на санкцията контролираният съд не е пренебрегнал и обективните данни за личността на подсъдимия - чисто съдебно минало, добър социален имидж, физическо и психическо здраве, с поставен акцент на отразената в съдебно-медицинската експертиза информация за претърпяната животоспасяваща коремна операция, с отстраняване на тънки и дебели черва, за проведеното лечение, след което не е настъпило пълно възстановяване на И. Ч. и за възможни усложнения от сраствания на местата на възпаление, хирургични шевове и анастомози. В разисквания смисъл оплакванията на прокурора за незаконосъобразно включване в обсега на смекчаващите отговорността обстоятелства на фактите, сочещи на преустановяване на стрелбата от И. Ч. на инкриминираната дата след възпроизведения изстрел, които несъмнено характеризират начина на извършване на престъплението; и на медицинската документация и експертните мнения за здравословното състояние на подсъдимия, значими при преценка на неговата личност, са индиция за незачитане на установения в чл.54 - чл.58 от НК нормативен регламент, и за игнориране на предвидената в чл.36 от НК специална превенция. Очертаната аргументация формира вътрешното убеждение на настоящия състав за липса на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3, вр. ал.5, т.1 от НПК, налагащо претендираното от представителя на обвинението упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.1 от НПК. Мотивирана от изложеното, касационната инстанция счита, че в обсега на предоставената й компетентност в това съдебно производство, следва да остави в сила атакувания въззивен акт, с който е потвърдена присъда №1688 от 29.04.2013г. на Благоевградски окръжен съд, по нохд №37/2012г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №485 от 21.01.2014г., постановено по внохд №874/2013г., по описа на Апелативен съд - София. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.