6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 638 [населено място], 12.12.2017г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2219/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №415/10.07.2017г. по ч.т.д.№325/16г. Варненски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на [фирма] против определение №1232/24.04.2017г. по т.д.№1458/16г. на ВОС,с което е прекратено производството по предявения от банката срещу С. Г. М. и М. Р. М. иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК. Срещу определението на ВАпС е подадена частна касационна жалба от [фирма],в която се оспорва неговата правилност и законосъобразност. Претендира се неговата отмяна и тази на потвърденото с него определение на ВОС и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия. Допускането на определението до касационен контрол в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор обвързва с въпросите: 1.След като в чл.417 т.2 ГПК и чл.60 ал.2 ГПК законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги,с които се установяват вземания на банките,означава ли,че банките могат да се ползват от тази разпоредба за всички свои вземания,независимо от вида и произхода им?; 2.Когато е сключен договор за банков кредит,вземането по което е прехвърлено на дъщерно дружество на банката,което вземане впоследствие отново е прехвърлено на банката чие вземане е това – на банката или на друго лице?; 3. Когато е сключен договор за банков кредит,вземането по което е прехвърлено на дъщерно дружество на банката,което вземане впоследствие отново е прехвърлено на банката каква сделка е това? ; 4. Налице ли е заобикаляне на закона, за възползване от заповедното производство ако банката е прехвърлила вземането си на дъщерното дружество,което обратно е прехвърлило вземането на банката и при всички случаи ли е налице такова заобикаляне на закона или съществуват различни хипотези? И четирите въпроса се поставят в хипотеза на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба С. Г. М. и М. Р. М. не са се ангажирали със становище по нея. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК, преди произнасяне по същество на наведените в частната касационна жалба доводи и възражения, следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение констатира следното: Варненски окръжен съд е сезиран с иск по чл.422 ал.1 ГПК,предявен от [фирма] и насочен срещу физическите лица за установяване съществуването на вземане на банката, произтичащо от договор за банков кредит,за което в полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение и срещу което ответниците са възразили по реда на чл.414 ГПК. При служебна проверка по допустимост на производството с постановено в закрито заседание определение окръжният съд е отрекъл да е надлежно сезиран от банката,за която е намерил,че не е активно процесуално-правно легитимирана да предявява и поддържа иска,предмет на исковата й молба. Основал се е на установени по делото факти,че след сключването на договора за кредит между страните /2008г./ банката е цедирала вземането си по него на трето лице,което впоследствие е извършило обратно прехвърляне на вземането върху банката,при което към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение последната не се явява правоимащо лице по чл.417 ал.2 ГПК,а цесионер, придобил вземане от небанкова институция /каквото е било третото лице – обикновен търговец/,което не разполага с правото да се ползва от облекчения ред за принудително изпълнение по чл.417 ГПК. Позовал се е на практика на ВКС /две определения от 2012г./ ,според която, като цесионер, банката не разполага с правото да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание извлечение от сметка,доколкото цесията,която я легитимира като носител на вземането, се установява с документи,различни от извлечението от счетоводните книги,които не фигурират нито в разпоредбата на чл.417 т.2 ГПК,нито в разпоредбите на ЗКИ. За да потвърди така постановеното определение на ВОС, апелативният съд намерил същото за съобразено със задължителната съдебна практика,обективирана в цитирано от него определение №1161/28.12.12г. по т.д.№865/12г. на второ т.о., постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК,според която банката-цесионер не може да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК,каквато заповед не може да иска цедентът – небанково юридическо лице,тъй като цесията подлежи на установяване с документи,различни от посочените в тази разпоредба.Допълнително е съобразил и установени по делото факти,че след първата цесия между ответниците и търговското дружество-цесионер са сключени допълнителни споразумения,с които са били променени първоначалните условия по договора за кредит,като именно това променено вземане е цедирано обратно на банката.От това съдът е заключил,че банката не би могла да се ползва от уредения в заповедното производство /чл.417 т.2 ГПК/ ред на защита. Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при наличието на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК,осъществена по отношение на първия от поставените от частния касатор въпроси,доколкото съдът е отрекъл възможността банката да се снабди със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК,въпреки приложеното към заявлението по чл.417 ГПК извлечение от счетоводните й книги,по съображения,че вземането й произтича от договор за цесия,а не от договор за банков кредит. Останалите въпроси,поради факта,че не са намерили разрешения във въззивното определение,не следва да се определят като правни /от значение за изхода на спора/,съгласно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. Въпросът следва да се допусне в сочената от частния касатор хипотеза на т.3 от чл.280 ал.1 ГПК. По правния въпрос съставът на ВКС,ТК,първо отделение намира следното: В чл.418 вр. чл.417 ГПК законодателят е предвидил възможност за кредиторите с определени вземания,удостоверявани с изчерпателно посочени във втората разпоредба документи, да се ползват от облекчен ред за съдебното им присъждане. Това са документи,които,с оглед придадения им официален характер,установяват с трудно оборима доказателствена сила наличието и дължимостта на претендираното вземане. В т.2 на чл.417 ГПК като такъв документ е посочено извлечението от счетоводните книги на банката,в които се отчитат задълженията на трети лица спрямо нея. Фактът,че законодателят е отделил банките от другите юридически лица – търговци и ги е поставил редом с държавните учреждения и общините означава,че привилегията да получат титул за вземанията си по облекчения ред на чл.418 ГПК е относима спрямо вземанията по сделките,в които те встъпват именно в това им търговско качество. Правоотношенията,в които банката встъпва,определени като банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.1 т.7 ТЗ, са договорите за банков влог, договорите за банкова касетка, договорите за разплащателна сметка, договорите за банков превод, договорите за банков кредит, договорите за банково инкасо,акредитивът, банковата гаранция.Доколкото основен дял от дейността на банката,в качеството й на участник в търговския оборот и от която дейност възникват субективни права на вземания от трети лица, съставляват договорите за кредит, със специалната разпоредба на чл.60 ал.2 ЗКИ изрично е предвидена възможност банката да се снабди със заповед за незабавно изпълнение за вземанията си, произтичащи от договорите за кредит, по реда на чл.418 ГПК при частично или пълно неизпълнение, както и при предсрочна изискуемост, въз основа на вписванията по счетоводните й книги.Наличието на такава изрична норма от специалния закон, препращаща към облекчения ред за събиране на просрочените вземания по договори за кредит,предвиден в главата за заповедното производство по ГПК не изключва възможността банката да се възползва от този ред и за събиране на други свои вземания,но само доколкото същите произтичат от банкови сделки,възникнали между нея и трети лица и доколкото тези вземания могат да бъдат установени по водените в счетоводството й партиди на нейните длъжници. По същество атакуваното пред ВКС въззивно определение е неправилно.Банката – частен жалбоподател е поискала със заявление по чл.418 ал.1 ГПК да й бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,като е представила извлечение от счетоводните й книги,по които се води задължение на ответниците по сключен между страните договор за кредит.Няма данни договорът за кредит да е прекратен,а партидата на ответниците да е била закрита към момента на подаването на заявлението.В предшестващ тази дата момент между банката и ответниците по иска по чл.422 ГПК /кредитополучатели/ е било сключено допълнително споразумение към договора за кредит /от 2013г./,с което условията по него са били предоговорени между страните. Заявителят се е позовал на настъпило след тази дата неизпълнение и поради това – на извършено обявяване на кредита за предсрочно изискуем,което е било и предпоставката за упражняване на правата й по чл.60 ал.2 ЗКИ. Доколкото в периода след сключването на договора за кредит до подписването от страните на допълнителното споразумение е било извършено прехвърляне на вземане по договора за кредит от банката на трето лице,сключвани са били допълнителни споразумения между последното и ответниците и впоследствие е извършено обратно прехвърляне на вземане в определен размер в полза на банката, това са въпроси,които следва да бъдат разрешени при разглеждането на спора по същество с извършване на преценка на това как извършените прехвърляния са се отразили върху правоотношението по договора за кредит, доколко допълнителните споразумения, сключени между третото лице – небанкова институция и ответниците – кредитополучатели са произвели правно действие спрямо същото кредитно правоотношение и какво би било значението на тези действия в отношение към факта,че между банката и ответниците последващо са уговорени нови параметри на кредитните задължения. За допустимостта на иска по чл.422 ГПК,предявим за установяване на вземане, основано на документ по чл.417 т.2 ГПК, следва да са налице няколко предпоставки: заявителят да е банка; към заявлението му да е представено извлечение от счетоводните му книги,удостоверяващо вземане, съответно на твърдяното в заявлението; да е издадена въз основа на заявлението заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; в срока по чл.414 ал.2 ГПК да е подадено възражение срещу заповедта и искът да е предявен в срока по чл.415 ал.4 ГПК. В конкретния случай тези предпоставки са налице,поради което съдът,който е сезиран с иска на [фирма], е дължал да се произнесе по същество като установи или отрече съществуването на вземането й срещу ответниците. Цитираното от съдилищата определение №1161/28.12.12г. по ч.т.д.№865/12г. на второ т.о. на ВКС,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, касае различна от настоящата хипотеза,поради което е неприложимо към казуса. Определението на ВАпС и потвърденото с него определение на ВОС следва да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №415/10.07.2017г. по ч.т.д.№325/16г. по описа на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №415/10.07.2017г. по ч.т.д.№325/16г. по описа на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение №1232/24.04.2017г. по т.д.№1458/16г. по описа на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.