2 Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 09.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4486/2016 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от ищците В. И. С., И. И. С., Е. И. С. и М. И. С. касационна жалба срещу решение от 19. 05. 2016 г. по в. гр. д. № 450/2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 30 от 27. 03. 2015 г. по гр. д. № 731/2013 г. на Каварненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. И. С., И. И. С., Е. И. С. и М. И. С. против [фирма] иск за признаване на установено по отношение на ответното дружество, че същото не притежава сервитутно право за енергиен обект сондаж R 114, съобразно описанието на това право в констативен н.а. № 52, т. IX, рег. № 8268, д. № 1418/2008 г., върху недвижим земеделски имот – нива от 13471 кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор 83017.66.1 по одобрената кадастрална карта на [населено място], и производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес от предявените искове. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 26, ал. 2 от Закона за мините и кариерите /отм./ и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 149, ал. 2 ГПК. Иска се отмяната му. Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за правилност на въззивното решение и оставянето му в сила. С определение № 194 от 31. 10. 2017 г. по гр. д. № 4486/2016 г. на ВКС, I г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса дали наличието на акт на МС по пар. 41 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 28/1991 г., в хипотеза при която е постановено решение на ПК /ОСЗ/ за възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, е обстоятелство касаещо допустимостта на предявения отрицателен установителен иск или неговата основателност. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението: Предпоставка за уважаване на вещните исковете за защита на правото на собственост, каквито са исковете по чл. 108 ЗС, установителните искове за собственост, негаторните искове, исковете за установяване на граници, е ищецът да е собственик на вещта, тъй като съдебна защита на засегнатото право на собственост може да се даде само на носителя на това право. Искът, предявен от лице претендиращо да е собственик на недвижим имот необременен със сервитутно право на ответника, срещу лице претендиращо да има сервитутно право върху същия имот, с който иск се търси отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника сервитутно право върху имота на ищеца, по своя характер представлява вещен негаторен установителен иск за защита на правото на собственост (точка 1 от ТР № 4/2015 г. от 6. 11. 2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Този иск въвежда като предмет на делото сервитутното право на ответника, но предпоставка за уважаването му, както и при останалите петиторни искове, е установяване от ищеца, че е титуляр на защитаваното чрез негаторния установителен иск право на собственост върху засегнатия от претенцията на ответника имот. Доказването на собственическите права на ищеца върху имота, засегнат от претендираното от ответника сервитутно право, касае материалната легитимация и е от значение при преценка основателността на иска, предявен за защита собствеността му върху имота, а не на допустимостта му. Относно постановката на т. 1 от ТР № 8/27. 11. 13г. по т.д. № 8/12г. на ОСГТК, съгласно която при недоказване на фактите, обуславящи правния интерес на ищеца да оспорва правото на ответника, производството по отрицателния установителен иск се прекратява като недопустимо, настоящият състав споделя изразеното в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС становище, според което същата не важи в случаите, при които ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които включват притежание на самото спорно право, което се отрича да е на ответника (решение № 13 от 12. 03. 2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 15 от 19. 02. 2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, 2 г.о.). Същото разрешение следва да се приеме и в случаите, при които твърденията на ищеца, с които се обосновава правният интерес (че е собственик на необременен със сервитутно право на ответника недвижим имот) включват и твърдения за притежание на всички правомощия, съдържащи се в претендираното от ответника сервитутно право. По изложените съображения следва да се приеме, че в настоящия случай - на предявен иск за установяване несъществуването на претендирано от ответника сервитутно право върху имот, на който ищците твърдят да са собственици на основание земеделска реституция, наличието или липсата на акт на МС по пар. 41 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 28/1991 г. е обстоятелство касаещо основателността, а не допустимостта на иска. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания за неправилност на решението и извърши проверка на същото по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното: С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е приел за недопустим предявения от В. И. С., И. И. С., Е. И. С. и М. И. С. против [фирма] отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че същото не притежава сервитутно право за енергиен обект сондаж R 114, съобразно описанието на това право в констативен н.а. № 52, т. IX, рег. № 8268, д. № 1418/2008 г., върху недвижим земеделски имот – нива от 13471 кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор 83017.66.1 по одобрената кадастрална карта на [населено място], обезсилил е първоинстанционното решение, с което искът е бил отхвърлен, и е прекратил производството по делото. Искът е приет за недопустим, тъй като ищците не са доказали твърденията си да са носители на правото на собственост върху имота, относно който ответното дружество претендира да притежава спорното сервитутно право. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението, настоящият състав намира същото за неправилно. Делото има за предмет негаторен установителен иск, с който се търси защита на правото на собственост на ищците върху процесния имот чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендирано от ответника сервитутно право върху същия имот. Доказването на собствеността на ищците върху имота касае материалната им легитимация и е от значение при преценка основателността, а не допустимостта на иска, тъй като съдебна защита на правото на собственост се дава на носителите на това право. Разрешението на т. 1 от ТР № 8/27. 11. 13г. по т.д. № 8/12г. на ОСГТК, съгласно което при недоказване на фактите, обуславящи правния интерес на ищеца да оспорва правото на ответника, производството по отрицателния установителен иск се прекратява като недопустимо, в случая не важи, тъй като ищците обосновават правния си интерес с твърдения да са собственици на необременен със сервитутно право на ответника недвижим имот, които твърдения включват и притежание на всички правомощия, съдържащи се в претендираното от ответника сервитутно право. В този смисъл, наличието или липсата на акт на МС по пар. 41 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 28/1991 г., е обстоятелство касаещо основателността, а не допустимостта на иска. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. По частната жалба на [фирма] срещу определение № 478 от 6. 07. 2016 г. по в. гр. д. № 450/2015 г. на ДОС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на въззивното решение в частта за разноските, настоящият състав прие следното: По същата е било образувано частно гражданско дело № 4485/2016 г. на ВКС, I г.о., производството по което е присъединено към гр. д. № 4486/2016 г. на ВКС, I г.о., за общо разглеждане и произнасяне. С оглед отмяната на въззивното решение изцяло, включително и в частта за разноските, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, следва да бъде отменено и атакуваното с частна жалба определение по чл. 248 ГПК, а въпросът за отговорността за разноските, направени пред въззивната инстанция, следва да се реши при новото разглеждане на делото, според изхода на същото. С приключващия делото съдебен акт следва да се определи отговорността и за разноските, направени пред настоящата инстанция. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 131 от 19. 05. 2016 г. и определение № 478 от 6. 07. 2016 г., постановени по в. гр. д. № 450/2016 г. на Добричкия окръжен съд И ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: