5 Р Е Ш Е Н И Е № 307 София, 25 юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 732/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.2 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. В. В. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 110/11.01.2012 г., постановено по ВНОХД № 121/2011 г. от Окръжния съд – Смолян, с което е изменена частично осъдителната присъда на Районен съд - Златоград. В искането за възобновяване на делото се съдържа позоваване на всички касационни основания. Прави се основно искане за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС осъденият В. не се явява, редовно призован, а искането за възобновяване се поддържа от защитник. Частният обвинител и граждански ищец М. И. К. не се явява, редовно призован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 204/12.10.2011 г., постановена по НОХД № 43/2011 г. от Районен съд – Златоград, подсъдимият С. В. В. е бил признат за виновен в това, че на 28.04.2008 г., около 03.30 ч., в [населено място], причинил на М. И. К. две средни телесни повреди – престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Наложеното наказание е осемнадесет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. На основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 и 2 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложеното му и това по НОХД № 108/2009 г. по описа на Районен съд – Златоград, а именно осемнадесет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което също е отложено за изпитателен срок от три години, присъединено е наказанието лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия В., като същият е осъден да заплати на гражданския ищец К. сумите, както следва: 5 000 лева, представляваща обезщетение за едната средна телесна повреда, като искът до пълния предявен размер от 50 000 лева е отхвърлен и сумата от 25 000 лева за другата средна телесна повреда, като искът до пълния предявен размер от 100 000 лева е отхвърлен. С въззивното решение, постановено по жалби на подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец, присъдата е изменена в частта, с която подсъдимият В. е осъден да заплати на К. сумата от 25 000 лева, като е намален размера на обезщетението на 15 000 лева. ІІ. Подаденото искане за възобновяване е процесуално допустимо и основателно. Постановените сега съдебни актове не са единствените по повод инцидента, случил се на 28.04.2008 г. Първоначално съдебното производство е било образувано по частна тъжба на К., с която е повдигнато обвинение срещу подсъдимия В. по чл. 130, ал.1 от НК (НЧХД № 155/08 г.). Присъдата по това дело е била отменена на основание чл. 335, ал.1, т. 2 от НПК с въззивно решение № 54/25.05.2009 г., постановено по ВНЧХД № 53/2009 г. от Окръжния съд - Смолян, а делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. Последвало е внасяне на обвинителен акт, с който е било повдигнато обвинение срещу В. по чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК (НОХД № 208/2009 г.) Същият е бил признат за виновен и осъден от районния съд, но с въззивно решение № 16/17.02.2011 г., постановено по ВНОХД № 129/2010 г., присъдата била отменена, а делото върнато отново на прокурора на основание чл. 335, ал.1, т. 1 от НПК. С нов обвинителен акт, постъпил в Районния съд - Златоград на 14.03.2011 г., е повдигнато обвинение по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и е образувано НОХД № 43/2011 г. С разпореждане на съдията - докладчик от 23.03.2011 г. разглеждането му е било насрочено за 27.04.2011 г. Съгласно действащата към тази дата разпоредба на чл. 129 от НК (ДВ, бр. 26 от 2010 г.) наказанието, предвидено за това престъпление, е до шест години лишаване от свобода. При такова обвинение съставът на съда, според разпоредбата на чл. 28, ал.1, т. 2 от НПК, е следвало да бъде формиран от един съдия и двама съдебни заседатели. Данните по настоящето делото (виж, протоколи за съдебните заседания и постановената присъда по НОХД № 43/2011 г.) установяват, че съставът на съда, разгледал и постановил съдебния акт, е бил формиран от един съдия в нарушение на чл. 28, ал.1, т. 2 от НПК. Върху избора на законен състав, който да разгледа делото, не влияе обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено на 28.04.2008 г., тоест преди цитираното по-горе изменение на чл. 129 от НК, когато за това престъпление се е предвиждало наказание лишаване от свобода до пет години. Това е така, защото кой е приложимият материален закон (чл. 2 от НК) е въпрос от кръга на тези, очертани в чл. 301 от НПК, а е известно кога те се обсъждат и разрешават (в този смисъл, виж Р № 58/2012 г. на ВКС по н.д. № 3057/2011 г., ІІІ н.о.; Р № 356/2008 г. на ВКС по н.д. № 373/2008 г., ІІІ н.о.) Разглеждането на делото от незаконен състав е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК. Посоченото нарушение, допуснато от първата инстанция, не е констатирано от въззивния съд. Без значение е, че с въззивните жалби такъв довод не е поддържан от подсъдимият и частния обвинител и граждански ищец. Втората инстанция е била длъжна, съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Иначе казано, въззивната инстанция също е допуснала процесуално нарушение, тъй като не е констатирала и отстранила по съответния ред съществуващото такова. Ето защо производството следва да бъде възобновено по реда на чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК. Въззивното решение и изменената с него присъда следва да бъдат отменени, а делото да се върне за ново разглеждане на районния съд, където е допуснато за първи път констатираното нарушение. Останалите доводи, съдържащи се в искането за възобновяване и поддържани във връзка с основанията по чл. 348, ал.1 от НПК, не могат да получат сега отговор, предвид изхода на делото. ВКС счита за нужно да отбележи, че те следва да бъдат обсъдени и да получат аргументиран отговор при новото разглеждане на делото. С оглед на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 110/11.01.2012 г., постановено по ВНОХД № 121/2011 г. от Окръжния съд – Смолян, както и първоинстанционната присъда № 204/12.10.2011 г. по НОХД № 43/2011 г. на Районен съд – Златоград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на съдебното заседание. . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.