Р Е Ш Е Н И Е № 35 С о ф и я, 14 март 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 ф е в р у а р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1224/2018 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. В. В. от София адв.Ив.В. от САК се обжалва новата въззивна присъда № 145 от 30.05.2018 г, постановена по ВНОХД № 2102/2018 г. от Софийския градски съд с доводи за нейната незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от ВКС за оневиняване по предявеното му обвинение, алтернативно за изменянето й с намаляване на размера на наложеното му наказание, като в допълнението към жалбата се оспорва и основателността на предявения срещу подсъдимия граждански иск и размера на присъденото на пострадалия обезщетение, което се счита за завишено. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Частният обвинител и граждански ищец И. Т. Е. от София, редовно уведомен, не взема участие в касационното производство и не се представлява. Подсъдимият Р. В., редовно уведомен, също не участва лично или чрез защитник в касационното производство, като с нарочно заявление от 14.08.2018 г. е уведомил СГС за оттегляне на пълномощията му от адв.В. като негов защитник, а друг такъв не е наел за осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 05.11.2015 г. по НОХД № 19195/2013 г. на Софийския районен съд – 17 състав подсъдимият Р. В. В. от София е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.129, ал.1 от НК. Отхвърлен е бил и предявеният от пострадалия И. Т. Е. от София граждански иск за сумата от 8 200 лева, претендирано обезщетение за причинени му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му, като неоснователен. Присъдата е била обжалвана от повереника на частния обвинител и граждански ищец Ив.Е. адв.Ст.П. от САК като неправилна, необоснована и незаконосъобразна с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда съобразно предявеното на подс.В. обвинение, както и уважаване на предявения от пострадалия иск в пълния му размер, със законните последици от това. Подаден е бил и протест от Районна прокуратура-София с оплаквания за нейната неправилност заради превратния доказателствен анализ и изведените фактически и правни изводи с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда за осъждане на дееца по предявеното му обвинение. С поставената на касационна проверка нова присъда № 145 от 30.05.2018 г. по ВНОХД № 2102/2018 г. Софийският градски съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда, признал е подс.В. за виновен в това на 03.08.2012 г. в София да е причинил средна телесна повреда на И. Т. Е. от София и на основание чл.129, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в сила, уважил е предявеният от Е. граждански иск с осъждането на подс.В. да му заплати сумата от 8 000 лева като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 600 лева за ползваната от него адвокатска помощ, като искът до пълния предявен размер от 8 200 лева е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подс.В. са присъдени направените по водене на делото 270 лева разноски, както и да заплати 320 лева дължима държавна такса върху уважения размер на иска. Касационната жалба и допълнението й визират нейната неправилност като незаконосъобразна, необоснована и несправедлива с искане за отмяната й и оневиняването му от касационната инстанция, с допълнение и за отхвърляне на предявения срещу него граждански иск или намаляването му. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Въпреки дадените указания с разпореждане № 221 от 25.09.2018 г. на председателя на ІІІ н.о. на НК на ВКС за отстраняване на нередовностите на касационната жалба на защитника на подс.В. адв.В., в многословното й допълнение отново не е избегната заявената в нея „необоснованост” на обжалвания съдебен акт, което безспорно не е касационно основание. Базирайки се на собствените си обяснения, касаторът В. оспорва изводите на градския съд за доказано авторство на инкриминираното деяние в негово лице и на механизма на увреждане на пострадалия Е. при спречкването им на 03.08.2012 г., като прави собствена интерпретация на доказателствените източници, основно на двете групи противоречащи си гласни доказателства, считайки за истинни тези на св.В., св.П. и св.А. и възразявайки срещу неоснователно кредитираните и вътрешно противоречиви показания на св.Е., както и тези на св.М. и св.Е.. Така заявената избирателност в доказателствения анализ на въззивния съд обаче се опровергава от изложените в мотивите на присъдата му съображения. За разлика от районния съд, изложил мотивите към оправдателната си присъда две години и половина след постановяването й, градският съд е достатъчно категоричен и ясен при обосноваване на фактическите си и правни изводи, вложени в основата на осъдителната му нова присъда. В нея с основание е даден приоритет на показанията на св.Е. с подкрепата им от тези на св.М., св.Е., св.Д., св.К., макар последните двама като отзовали се на сигнала за улично сбиване полицейски екип да не са преки очевидци на случилото се, добросъвестно са изложили на ДП констатациите си за последиците за участниците в инцидента – за окървавения Ив.Е. и за подс.В.. В съзвучие с твърденията на Е. и М. са и неоспорените изводи на д-р Д.Н. в СМЕ за характера и за механизма на причиняване на двете наранявания на пострадалия Е. – раната в дясната челно-теменна област в резултат на удар с „диск от флекс” (какъвто и подс.В. признава да е държал в ръката си, но взет от пейката след инцидента) и от пряк директен силен удар с юмрук в окото, довел до тежка очна травма с трайно намаление на зрението на лявото око, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Именно за изясняване на автора на последния удар градският съд е извършил прецизен, всестранен и обективен анализ на доказателствените материали и е изложил убедителни съображения защо дава вяра на донякъде обърканите вследствие на нанесените му удари показания на св.Е. в синхрон с тези на възприелата част от инцидента св.М., като взаимно допълващи се и житейски логични. Изяснена е причината за възникването на конфликта между подсъдимия и далия му в заем пари св.Е., последвалото им сдърпване, ударът с диска в главата му вдясно, нападането му в гръб от работници на подс.В. и повалянето му на земята, както и за нанесения от последния при изправянето му силен удар с юмрук в лявото му око с причиняване на тежката очна травма, наложила спешно оказване на медицинска помощ и последващо специализирано лечение за възстановяване на зрението на пострадалия. До тези си изводи градският съд е достигнал при изследване на доказателствата в тяхната цялост и логическа последователност, чрез изясняване на възникналите помежду тях противоречия съобразно изискванията на чл.14 и чл.107 от НПК, без да е възприел факти извън ангажираните от прокурора в обвинителния акт и по които подсъдимият да не се е защитавал. Това пък му е позволило да не се съгласи с изразеното от районния съд съмнение в тяхната достатъчност и категоричност за установяване на автора на деянието и да възприеме като такъв подс.В.. Твърденията на последния за причиняване на очната травма от трети лица правилно са възприети като негова защитна теза, оборена при обследване на доказателствената съвкупност. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства, те са съобразени според истинското им съдържание и е даден обоснован и законосъобразен отговор на всички възражения на страните (при явна фактическа грешка при изписване в протокола от с.з. на 30.05.2018 г. по ВНОХД на имената на повереника на частния обвинител и граждански ищец адв.П. и на защитника на подсъдимия адв.В., но при ясно отразени техни становища в съдебните прения). Поради това ВКС не намира за налично касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд, още по-малко при възприетата фактическа рамка за оневиняване на подс.В. по предявеното му обвинение. Въпреки заявената незаконосъобразност на обжалваната присъда, извън оспореното авторство на деянието в лицето на подс.В. не са наведени каквито и да е други доводи за неправилно приложение на материалния закон. ВКС намира, че в поведението му са намерили проявление всички елементи на състава на престъплението по чл.129, ал.1 от НК и е приложен законът, който е следва да бъде приложен. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за корекция на присъдата. Не е налице и явно несъответствие на наложеното на подс.В. наказание от 1 година лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК с обществената опасност на деянието и на дееца. Нанесената на пострадалия Е. очна травма е била достатъчно сериозна, свързана с преживяване на значителни болки и ограничения на зрението, влиящо на нормалното протичане на живота му. И от обясненията на подсъдимия проличава известна негова некоректност в сложилите се финансови взаимоотношения с пострадалия, станало причина за възникване на процесния конфликт помежду им, но импулсивният начин за разрешаването им от него е довел до неприемлив и от законова гледна точка резултат, за което той следва да понесе съответната наказателна отговорност. Вярно е, че неоправданото забавяне на процеса не е по негова вина, но това обстоятелство е отчетено в достатъчна степен за смекчаване на наказателната му отговорност, макар да не е изрично отразено в мотивите на въззивната присъда. Правилно е отказано приложението на чл.55 от НК при липсата на многобройни и изключително смекчаващо вината му обстоятелство, като така наложеното му наказание с приложението на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години е достатъчно за постигане на целите на чл.36 от НК. ВКС не намира основание за намеса в исканата от касатора насока. Правилно са оценени и преживените болки и страдания от пострадалия Е., като искът му е уважен за сумата от 8 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното й заплащане. Доброто зрение на индивида е от съществено значение за неговата социална реализация, включително и на битово ниво и трайното му ограничаване с непредвидими бъдещи последици правилно са оценени от съда през призмата за справедливост на търсеното от пострадалия обезщетение на неимуществените му вреди. За тях в достатъчна степен свидетелства св.Е., намесила се на местопрестъплението наред със св.М. в помощ на съпруга си и съпроводила го за оказване на специализирана такава в болнично заведение. Извън общото възражение за несправедливост на присъденото обезщетение жалбата не съдържа други доводи за неговата прекомерност и не може да обоснове уважаване на искането на касатора за намаляването му „наполовина”. И в тази насока жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваната присъда следва да остане в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 145 от 30.05.2018 г., постановена по ВНОХД № 2102/2018 г. от Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :