Р Е Ш Е Н И Е № 220 София, 18.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 2922 /2013 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 312 от 06.06.2013г.. по касационна жалба на Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. З., Й. Д. З., Т. Л. Т., С. Е. В. и А. К. К.-Т. е допуснато касационно обжалване на решение № 8491/ 18.12.2012г. по гр.д.№ 12933 от 2011г. на СГС. С последното е отменено решение от 09.03.2011г. по гр.д.№ 57 109 /2009г. на СРС в частта, с която е уважен иска по чл. 109 ЗС, предявен от касаторте против Е. Н. Т. да премахне незаконно преустройство, изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на блока в предишното й състояние, премахване на изградената към балкона врата от към таванското помещение, сега преустроено като ателие, възстановяване на покривната конструкция над тавана на сградата на адрес [населено място], [улица] вместо това тези искове са отхвърлени против ответницата Е. Н. Т.. Потвърдено е решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 109 ЗС против М. Н. Д. за същите действия и против двете ответници за възстановяване в съответствие с техническите изисквания на вентилацията на общите канализационните тръби на сградата и премахване на изградената баня в таванското помещение. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 и чл. 38 ЗС, нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата, не обсъждане на довод за нищожност на придобивната сделка за ответниката Е. Т. и необоснованост на изводите, че ателието в този вид е изградено още през 1972г., че преустройството е узаконено. за незаконосъобразност на извода че с преустройството на стаята за творческа дейност в ателие не се засягат общи части и не се създават пречки на етажните собственици, защото те не ползват корниза и козирката на сградата.. Ответниците по касация оспорват жалбата. Пълномощникът на М. Т. пледира за неоснователност на иска защото не е изградено ново ниво на сградата и има строителни книжа за преустройството, проверени и в административно производство. Пълномощникът на Е. Т. пледира за неосноватеност на иска за възстановяване на корниза, тъй като тя е имала там прозорец, който е превърната във врата и с това не пречи на етажните собственици, защото те нямат достъп до този корниз Счита, че подпокривното пространство обслужва само нейното жилище, поради което свързването му с долното ниво, съобразно последващ проект не пречи на останалите етажни собственици. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По основанието за допускане: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: дали елементи от фасадата на сградата като козирки, корнизи и т.н. са обща част и каква, как следва да се извършва промяната с тях и при извършена промяна без съгласието на етажните собственици какъв е пътя им на защита и съставляват ли тези действия пречка за упражняване правото на собственост. Козирката на сградата е част от покрива, а корнизът на сградата е част от фасадата непосредствено под покрива. Те са общи части по определението на чл. 38 ЗС. По вид те са общи части по естеството си защото са част от конструктивните елементи, чието предназначение е да оформят външния вид на сградата и укрепват конструкцията й. Козирката на сградата конкретно служи и за улавяне на дъждовните води и извеждането им далече от фасадата, а предназначението на корниза е за декорация на сградата и има значение за общия й вид, което има пряко отношение към стойността на обектите в нея. Тези общи части могат да търпят промени от конструктивно естество, или с оглед естетика, но предназначението им е единствено да обслужват сградата и нормалната експлоатация на отделните обекти на правото на собственост в нея, всеки от които притежава и дял от тях. Предназначението на общите части по естеството си не може да се променя дори с решение на общото събрание. Затова с Р № 283/12 от 07.03.2013г. по гр.д.№ 387/2012г. ІІ гр.о. е прието че „по реда на чл.109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост.”. В същия смисъл е и решение № 75/26.02.2010г. по гр.д.№ 395/2009г. ІІ гр.о., според което използването на обща част по естеството си не по предназначението й смущава правото на собственост на етажните собственици и е неоснователно действие против което защитата е чрез негаторен иск. Като такова е преценено ползването на покрив на сграда за тераса. Законът няма предвид само непосредствено ползване на общи части. Неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС е и това действие, с което реално се смущава правото на собственост, преценено и във вр. с чл.50 ЗС. /Р № 57/26.03.2013г. по гр.д.№ 907/2012г. ІІ гр.г./ По това дело като неоснователно действие е преценено прекъсването на трегер на тавана, което смущава упражняване правото на собственост на обект на първия етаж. Предвид тази съдебна практика, установена с цитираните решения, постановени по чл. 290 ГПК и други в същия смисъл следва да се приеме, че прекъсване на козирката на сградата и на корниза и оформяне на пространство като балкон на същото место съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Към всеки от обектите в сградата – етажна собственост принадлежи и дял от общите части. Негативното въздействие върху тях, приобщаването им към обект-индивидуална собственост, или промяна на вида им без съгласието на етажните собственици е въздействие върху правото на собственост на всеки етажен собственик независимо къде се намира обекта му, защото се отразява върху стойността му. Законността на преустройството не е пречка за успешно провеждане на този иск, ако в резултат на извършването му се препятства, или смущава упражняване правото на собственост на ищеца включително и върху общите части. /ТР № 31/1984г. на ОСГК, Р № 324/21.06.2010г. по гр.д.№ 1320/2009г. ІІ гр.о./ Когато неоснователно действие и смущаване правото на собственост, е резултат от дадено от самия ищец съгласие, въз основа на което са издадени строителни книжа, не е налице причинна връзка между поведението на ответника и създадената пречка за упражняване правото на собственост, поради което иска по чл. 109 ЗС би бил неоснователен. / Р № 243/23.10.2012г. по гр.д.№ 197/2012г. ІІ гр.о. С ТР № 34/1983г. на ОСГК са дадени разяснения кога и при какви предпоставки може да се промени предназначението на подпокривното пространство. Прието е, че когато то има нужната височина, пространство и обем и има нормален достъп от стълбище при спазване на определени законови изисквания могат да се изградят отделни обекти, или сервизни помещения към обекти от долните етажи. Такова преустройство обаче може да стане със съгласието на всички етажни собственици. Когато подпокривното пространство няма нужната височина, обем и пространство и достъп до него от нормална стълба и служи само за изолация между покрива и последната плоча, то представлява обща част по естеството си и предназначението му не може да се променя. /т.3 ТР № 34/83г. ОСГК/ По делото е установена следното: Страните са етажни собственици на сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Касаторите-ищци Н. Л. Т. и Т. Л. Т. притежават апартаменти на четвърти етаж, П. Д. Д. и Й. Д. З. притежават апартамент на първия етаж, А. К. К.-Т. притежава апартамент на втория етаж, Ответницата М. Н. Т. е придобила по дарение от баща си с н.а. № 192/22.12.1997г. апартамент на третия надпартерен етаж и принадлежащото към него таванско помещение. Легитимирайки се с този нот. акт, тя дарява на сестра си Е. Н. Т. „ателие” със застроена площ 29,65 кв.м.и разгърната застроена площ 44,55 кв.м.,заедно със складово помещение в подпокривното пространство с площ 14,09 кв.м. /н.а. № 138,т.І/10.12.2001г./ През 1969г. по решение на общото събрание на етажните собственици са предприети действие по преустройство на таванския етаж с оглед обособяване на стаи за творческа дейност. Предвиждало се е вместо табакери на покрива да се изгради покрив с капандури на ъгловото таванско помещение. По плана от 1970г., одобрен 1977г. покрива на сградата е следвало да бъде с по-голям наклон. На практика е направено второ ниво на ателието в подпокривното пространство със свързваща вита стълба, обслужваща само двете нива. Банята е над банята на долния етаж с изключение на 16-17 кв.см.по протежение на границата от 1,6 м. Това се е получило, защото оста на асансиорната шахта е изместена. Прекъснат е корниза на сградата така, че е отворена врата и пред нея е сложено декоративно перило. Изграденото ателие на първо ниво отговаря на одобрения проект през 1969г. по външни размери, но не и на фасадата. Направеното второ ниво на таванската стая не съответства на одобрения проект от 1977г. - покривът не е толкова стръмен, колкото е било предвидено, има плоска част в разрез с предвижданията и е отворен прозорец на второто ниво. От обясненията на в.л.С. в съдебно заседание се установява, че проекта от 1969г. не е бил за ателие, а за таванска стая с ниша и мивка. Проектът от 1969г. не предвижда изграждане на второ ниво на таванската стая, което не е обособено за обитаване /протокол от с.з. на 15.02.2011г./. При заснемането на фактическото положение през 1976г. е изчертан ажурен парапет пред таванската стая. Според СТЕ, приета от възивния съд, проекта от 1969г., одобрен 1971г. е предвиждал врата, а не прозорец, който прекъсва корниза на фасадата и така е заснета тази част в проекта от 1977г. Излазът на козирката може да се осъществи само от процесното ателие. От обясненията на в.л. Ш. от тройната СТЕ, приета от въззивната инстанция е видно, че проекта от 1969г. не предвижда изграждането на балкон върху корнизната стреха на сградата, която е обща част и има декоративни функции за фасадата. От решение по адм.д.№ 5186/ 2006г., на СГС потвърдено с решение № 6753/25.05.2009г. по адм.д.№ 1801/2009г. на ВАС се установява, че в складовото помещение над ателието на таванския етаж е извършвано преустройство за превръщането му в жилищно помещение към ателието, като ползването на строежа е спряно от ДНСК, но заповедта за това е била отменена от съда. РС е уважил иска против Е. Н. Т. да премахне незаконно преустройство, изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на блока в предишното й състояние, премахване на изградената към балкона врата от към таванското помещение, сега преустроено като ателие, възстановяване на покривната конструкция над тавана на сградата на адрес [населено място], [улица], като е приел, че е извършено преустройство на общи части без съгласието на етажните собственици, с което се пречи за упражняване правото им на собственост. Възивната инстанция е приела, че преустройството на таванската стая в ателие е станало още през 1970г. със съгласието на етажните собственици, а промените в отклонение от проекта касаят общи части, които ищците не могат да ползват поради разположението на тези общи части и местонахождението на обектите, които притежават и поради това ответниците не пречат за упражняване правото им на собственост. По касационната жалба На 23.05.1969г. всички етажни собственици са се съгласили да се надстрои таванската стая на праводателя на ответниците Н. Т. като се подравни с височината на апартамент на V.ти етаж. Утвърден е архитектурен проект № 182 от 08.04.1970г. за преустройство на таванския етаж-източна фасада. Проекта е предвиждал преустройство на част от таванските помещения в кабинети, като е разрешено в отклонение от строителните правила и норми капандурите към двора да бъдат по-големи. Видно от единичната и тройната СТЕ, приети от РС се установява, че на место е изградено помещение на две нива. На първо ниво вместо стая с ниша с мивка е изградена стая с баня, които са съединени с апартамента на Т. на долния етаж. Изградено е обаче и второ ниво в подпокривното пространство, свързано с долното ниво с вътрешна стълба, като покрива вместо стръмен и сключващ в най-горната си част остър ъгъл е изграден с по-малък наклон, с хоризонтална част горе и прозорец. Отклонението от одобрения проект засяга общи части по естеството си – покривна конструкция и обхваща част от подпокривното пространство. То е било обща част по естеството си, защото е служело за изолация, не е имала нужната височина, обем и достъп от нормално стълбище. /т.3 ТР № 34/83г. ОСГК/. Етажните собственици не са давали съгласието си за това проеустройство. То е различно от взетото решение за премахване на табакерите на покрива и поставянето на капандури и за преустройството на таванските стаи в кабинети. Не е вземано решение от етажните собственици за промяна на предназначението на част от подпокривното пространство и приобщаването му към кабинета на Т.. Тъй като подпокривното пространство в този му вид е било обща част по естеството си, не е могло да се променя предназначението му дори с решение на общото събрание на етажните собственици. Предвид дадения отговор на поставените правни въпроси в тази част преустройството се явява неоснователно действие, защото смущава правото на собственост на ищците. Те притежават към апартаментите си идеална част от общите части, включително и тези по естеството си и те не могат да се отнемат, или да се намалява стойността им без решение на всички етажни собственици. Отделно от това, наколна на покрива осигурява отводняването му, и неспазването му също е смущаване на правото на собственост, защото евентуалните следващи ремонти в резултата на задържането на вода са за сметка на всички етажни собственици. Затова ответницата Е. Т., която поддържа това състояние следва да възстанови покривната конструкция над тавана на сградата на адрес [населено място], [улица]. По предявеният негаторен иск против Е. Н. Т. да премахне незаконно преустройство, изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на блока в предишното й състояние, от тройната СТЕ, приета от СГС се установява, че съобразно преработката на одобрения проект през 1977г. е предвидено корнизата на сградата в частта към двора да се прекъсне с врата. На стрехата е поставен ажурен парапет без тя да се разширява и така се е образувал балкон, до който се стига само пред ателието, защото само Т. са прекъснали корниза и са отворили врата в него. Има обаче съседни тавански помещения. Според показанията на свидетеля К. от 1971г. има балкон пред таванската стая. Според св. Д. от ателието се излиза на много тясно балконче, което обикаля сградата. Тъй като това преустройство засяга обща част – корниза на сградата и променя фасадата й, то смущава правото на собственост на ищците, съобразно отговора на първия поставен въпрос. Предназначението на корниза е за декорация на сградата и има значение за общия й вид, което има пряко отношение към стойността на обектите в нея. Поради това иска за премахване на изградената към балкона врата от към таванското помещение, сега преустроено като ателие неправилно е отхвърлен. Решението на въззивния съд и в тази част следва да се отмени, като по отношение на тези действия, иска по чл. 109 ЗС се уважи. По делото не е установено как се е осигурявала вентилацията на тръбите на сградата преди преустройството и дали и как то е променено след преустройството, поради което иск за възстановяване в съответствие с техническите изисквания на вентилацията на общите канализационните тръби на сградата е недоказан и неоснователен и правилно отхвърлен с обжалваното решение. Установява се от тройната СТЕ, приета от СГС, че сградата е претърпяла повреди по време на бомбандировките през Втората световна война, ремонтирана е, но е променена оста на сградата, която не съвпада с асансиорната шахта. В резултат на това стената на банята на четвъртия етаж в апартамента на Т. се разминава със стената на изградената баня в ателието на ответницата и това разминаване е с 16-17 см. По продължение на 1,6 м. Така банята на ответницата е с площта на отклонението над спалня на ищците Т.. Действително не може да се ситуира санитарен възел над спалня, но отклонението е незначително, а евентуалната опасност от наводнение съществува дори двете бани да са една над друга. Тъй като това отклонение от строителните правила и норми е в причинна връзка с изместването на оста на сградата, което не е зависело от ответницата Т. и поддържането на това състояние също не зависи само от нея, съдът приема, че искът за премахване на изградената баня в таванското помещение в частта над спалнята е неоснователен. По отношение на М. Т. иска е неоснователен, тъй като тя се е разпоредила с имота и сега не поддържа състояние, което смущава правото на собственост и не би могла да изпълни евентуално съдебно решение против нея. По искането съдът в мотивите да обсъди нищожността на сделката между двете ответници, с които е прехвърлено ателие, ищците са трети лица за тази сделка. Като такива те могат да искат установяване нищожност на сделка само ако имат правен интерес, т.е. когато изводът за нищожност ще се отрази на тяхната правна сфера. В случая ищците нямат правен интерес от установяване на нищожност на сделката между двете ответници, тъй като дори съдът да приеме нищожност, това няма да премахне преустройството, което смущава правото им на собственост Съобразно резултата по делото и на основание чл. 78, ал.1 и 2 ГПК следва да се отмени решението и в частта за разноските, които ищците са осъдени да заплатят на Е. Т. за размер над 410 лв. Тя следва да бъде осъдена да заплати на ищците деловодни разноски съобразно уважената част от иска и за трите инстанции в общ размер 1290 лв. Не доказва разноски пред тази инстанция. По отношение на М. Т. касационната жалба е неоснователна. С въззивното решение ищците са осъдени да й заплатят деловодни разноски. В тази част решението се потвърждава. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за разноски, направени от нея. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 8491/ 18.12.2012г. по гр.д.№ 12933 от 2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 09.03.2011г. по гр.д.№ 57 109 /2009г. на Софийски районен съд и вместо това е отхвърлен иска, предявен от Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. З., Й. Д. З., Т. Л. Т., С. Е. В. и А. К. К.-Т. да бъде осъдена Е. Н. Т. да премахне преустройството, изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на блока в предишното й състояние, премахване на изградената към балкона врата от към таванското помещение, сега преустроено като ателие, възстановяване на покривната конструкция над тавана на сградата на адрес [населено място], [улица] в частта, с която ищците са осъдени да й заплатят деловодни разноски над 410 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА Е. Н. Т. ЕГН-[ЕГН] на основание чл. 109 ЗС по иск предявен от Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. З., Й. Д. З., Т. Л. Т., С. Е. В. и А. К. К.-Т. да премахне преустройството, изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на блока в предишното й състояние, премахване на изградената към същия балкон врата от към таванското помещение, сега преустроено като ателие и възстановяване на покривната конструкция над тавана на сградата на адрес [населено място], [улица] ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8491/ 18.12.2012г. по гр.д.№ 12933 от 2011г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Е. Н. Т. ЕГН-[ЕГН] да заплати на ищците Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. Д., Й. Д. З., Т. Л. Т., С. Е. В. и А. К. К.-Т. деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1290 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: