Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  №125                                                           Гр.София,  04 март   2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия КРЪСТЕВ К.Н.Д.759/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С присъда № 129/07.12.09 г., постановена от Военно-апелативния съд /ВоАС/ по В. Н. О. Х. Д.87/09 г., е отменена осъдителна присъда № 64/30.06.09 г., постановена от Софийски военен съд /СВС/ по Н. О. Х. Д.64/09 г. и подсъдимият Ц. Й. Ц. е признат за невиновен в извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.1 НК. Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от прокурор от Военно-апелативна прокуратура /ВоАП/ с оплаквания за наличие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, довело от своя страна до нарушение на материалния закон. Моли се, в съответствие с чл.354, ал.3,т.2 и 3 вр.ал.1,т.4 НПК, присъдата на ВоАС да бъде отменена и делото да бъде върнато на друг състав на апелативната инстанция за ново разглеждане, с цел отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и тези на материалния закон. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста. Подсъдимият и неговият защитник в писмен вид оборват прокурорското становище и настояват за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в протеста и жалбата доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:   В хода на първостепенното и второстепенното разглеждане на настоящото наказателно производство са събрани множество доказателствени материали, в достатъчна степен относими към съществото на поставеното за решаване от наказателен съд обвинение на подсъдимия Ц, за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. В протеста са изложени съображения, атакуващи доказателствената оценка на въззивната инстанция, която, по мнение на държавното обвинение, е довела до изопачаване на доказателствата и до порок при формиране на волята на решаващия по фактите ВоАС. Обобщено казано, проблемът се състои в това дали към момента на спиране на автомобила, управляван от Ц. на 21.11.08 г.,от патрул на Военна полиция, подсъдимият е карал колата си с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. И то не защото се настоява на обстоятелството, че деецът въобще не бил употребил алкохол или личното му Рено Лагуна с ДКН С 1821 РМ не е било приведено в движение, а защото се третира проблемът дали към спирането му от съответните органи, в зависимост от приемане на точния момент на консумиране на концентрат, темпът на резорбция на алкохола е достигнал количество над 1,2 промила, в какъвто случай се ангажира наказателната отговорност по чл.343 Б, ал.1 НК. Посоченият проблем се е разгърнал в своята цялост при разглеждане на делото пред втората инстанция. Станалото е резултат от депозиране на показания на свидетеля А, който в съдебно заседание на 28.09.09 г.е заявил, че той и подсъдимият са употребили по 2 ракии по 100 грама, ведно с консумация на една салата-за времето от 17.05 ч.до към 17.30 ч., в барчето на хотела на четвърти километър. Хотелът, видно от свидетелските показания на свидетеля Г, се намира недалеч от поделение 22980-София, в което е служил подсъдимият и на чийто паркинг бил паркирал своя автомобил на 21.11.08 г. Коментираните показания на А. са дали повод на второстепенния съдебен състав да потърси допълнителен отговор от съдебния експерт /изчислил на досъдебното и поддържал при първоинстанционното разглеждане на делото, концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия около 1,5 промила/, каква би била концентрацията на алкохол в кръвта на дееца към 17.30 ч., при допускане, че той е консумирал ракия между 17.00-17.30 ч. Преценявайки новосъбраните данни, вещо лице д-р Г е уточнил, че не може да се посочи конкретна стойност и че е възможно тя да бъде както под, така и над 0,5 промила. В протеста на представителя на ВоАП е отразено, че са ограничени процесуалните права на държавното обвинение, като е отхвърлено от страна на съда искането да се назначи повторна съдебно-медицинска експертиза, експертите по която да отговорят “каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на Ц. към 17.30 ч.,кога алкохолът е бил употребен, при наличието на съществуващи обективни данни- резултата от пробата на химическото средство и резултата от изследването на кръвта му”. Прегледът на писмените доказателствени средства- протоколите от съдебни заседания пред ВоАС не потвърждават сочената от прокурора процесуална действителност. Липсва отразено искане за назначаване на повторна експертиза и на каквато и да е експертиза. Отделен е въпросът защо при процесните данни би следвало експертното заключение да е повторно. Съгласно разпоредбата на чл.153 НПК, повторна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е било обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая второстепенният съд е стъпил на показанията на цитирания вече свидетел А е поискал отговор на нов въпрос /макар и отразен като допълнителен/, зададен за първи път на вещото лице. По този начин ВоАС е изпълнил задължението за пълно, всестранно и обективно издирване на истината, съгласно разпоредбата на чл.13 НПК. Не се е наложило обосноваване на назначаване на допълнителна експертиза, в какъвто случай заключението не е достатъчно пълно и ясно, но при предварително зададени на експерта данни. Данните за бърза консумация на алкохол между 17.00 и 17.30 ч.от страна на дееца, са се появили едва при разглеждане на делото пред втората инстанция, без изводът по тях да влиза в дискурс с по-рано направеното заключение на доктор Д. В този смисъл, при недостатъчна яснота на тезата на държавния обвинител по отношение на третираното заключение и твърдяното от него отхвърлено искане за повторна експертиза, настоящият съд намира възражението за допускане на съществено нарушение на процесуалните правила от ВоАС за неоснователно. Още повече, че мотивите на атакувания съдебен акт се базират на връзка между възприетото време на приемане на консумацията на алкохол и направената проверка, схождащи се с експертния извод, даден пред втората инстанция. Същевременно обаче, в прокурорския протест е направен анализ на гласните доказателствени средства, непрецизното обмисляне на които безспорно е станало основа за извода на второстепенния съд за невиновност на Ц. Анализът не е самоцелен, защото чрез него държавният обвинител обосновава оплакването си за некачествени изводи по фактологията на престъпната дейност, направени при нарушение на доказателствените правила /прогласени в разпоредбите на чл.14 и чл.107,ал.5 НПК, според ВКС/. За да се стигне до заключение за времето, в което подсъдимият е консумирал алкохол, незаконосъобразно е стъпено единствено на обясненията на дееца и на показанията на свидетеля А. И то не защото свидетелят създава някакво своеобразно алиби на Ц. , а защото неговите показания трябва да се разглеждат както в съответствие с казаното от подсъдимия,така и с оглед останалия събран по делото доказателствен материал. Като оставим настрана как А. фиксира несъмнено времето, в което са се видели с Ц. и са пили /разпитан едва при разглеждане на производството пред ВоАС/, той удостоверява, че деецът е излязъл за малко от барчето на хотела и отишъл до колата си, с идея да се върне. Но се забавил. И тъй като свидетелят бил с детето си и не можел повече да чака, си тръгнал. За излизането на Ц. от барчето е уточнен час около 17.30. Свидетелите Р. и К. С. , служещи като автопатрул при РС”Военна полиция”София, били изпратени от своя началник Г. около 16.00-16.30 ч.,при военния хотел на 4-ти километър. Било им дадено разпореждане да спират за проверка всички военни, които напускат паркинга на поделение 22980- София със собствени автомобили. Това се наложило, тъй като към 16.00 ч.подполковник Г. получил сам разпореждане от заместник директора на службата, в която работел, да изпрати екип в района на 4 км, тъй като в регионалната структура постъпили данни за употреба на алкохол от военнослужещи, сред които имало и офицер. Така бил спрян за проверка капитан Ц. , който първоначално отказал да даде документите си за проверка. Понеже бил с личния си автомобил, пожелал да бъде проверен за употреба на алкохол /какъвто не отрекъл да е консумирал/, не от органите на военна полиция, а от автопатрул към КАТ. Затова се наложило подполковниците Г. и Д. , вторият разпитан като свидетел при разглеждане на делото пред ВоАС, да отидат на място до поделението. Наложило се и свидетелите А, служители не на военната, а на националната полиция, да изпробват подсъдимия с дрегер. Тъй като основният спор е за това в колко часа деецът е пил и в колко часа е бил спрян за проверка, което според въззивния съд решава въпроса с приложението на правото, мотивите на ВоАС е следвало да бъдат изключително пълни и прецизни. В обсъждания аспект те са кратки, едностранчиви и повърхностни. Краткостта на изказа, разбира се, не е порок, стига в достатъчна степен да е взето отношение по всички релевантни за наказателното производство въпроси. Според ВоАС няма доказателства, които да се противопоставят на казаното от подсъдимия и свидетеля А за употребата на 200 мл ракия за времето от 17.00 до 17.30 ч. Косвено, макар и словно неотразено, се стига до заключение, че получените данни от службите на военна полиция за употреба на алкохол от страна на военнослужещи в по-ранно време, не могат да се отнесат категорично за подсъдимия. ВКС не се солидаризира с последните изтъкнати доводи. Необсъдени са останали показанията на свидетеля Г в определена част. Той съобщава, че около 16.30 ч. получил информация как двама военни са напуснали местоработата си /става дума за поделение до хотела/ и са отишли в барчето на 4-ти км. Едновременно с това обаче, е получена информация в отдел “Криминален”, че има качено гориво в личния автомобил на капитан Ц. Точно тази данна свързва пряко подсъдимия с едно от лицата, отправили се към барчето на хотела, независимо че в крайна сметка намереното действително в колата на дееца гориво, се явява неотносимо към процесното обвинение. ВоАС се е задоволил да обсъди казаното от свидетеля Г само в частта, че не са получени данни за приемане на алкохолни напитки в поделението. Като при това не е фиксиран никакъв час на получаване на познанието. Изложеното току-що от касационната инстанция се явява твърде важно, съпоставено с обясненията на подсъдимия и с показанията на свидетеля А. На фона на разисквания проблем, според А. , както вече бе казано, подсъдимият излязъл от барчето на хотела, за да отиде при колата си, намираща се на паркинга пред поделението, в което работи и пред който е спрян. За да стори това, на дееца е било нужно технологично време на пристигане до автомобила. Ако двамата мъже наистина са употребили алкохол от 17.00 до 17.30 ч., то при всички случаи спирането за проверка би било след последния посочен час. Което време се явява немаловажно и за резорбцията на алкохола в кръвта. В контекста на последното казано, свидетелят К е категоричен, че Ц. е излизал с колата си от паркинга на поделението, а не от място пред хотела. Свидетелите Ц. са били разставени и са получили указания да действуват пред паркинга на поделението, като се разбира, че не става дума за намиращото се наблизо поделение “Логистика”. Така че искането на прокурора, което е оставено без уважение от ВоАС, свързано с необходимост от преразпит на свидетеля Р касателно обсъжданото обстоятелство, не е от характер да допълни фактологията и не е довело да съществено процесуално нарушение, ограничило правото на държавното обвинение, за каквото се претендира в касационния протест. Обяснимо е свидетелите да не помнят точния час на извършване на проверката. Спрелият Ц. патрул го отнася между 17.00 и 17.30 ч. Няма съмнение, че деецът е отсрочил проверката за употреба на алкохол с надлежно техническо средство във времето, откъдето са се породили и част от неблагополучията на производството. Той е реализирал права на гражданин в едно демократично общество, в което има върховенство на закона. Последното обаче не означава нереализиране на съответна отговорност, при възможност за всякакъв подчинен на закона вид съдебна преценка. В този смисъл, наред с изразяваните по-горе мотиви, ВКС обръща внимание на приложеното на л.32 от досъдебното производство писмено доказателствено средство- ксерокопие на акт № АЦ 4503/21.11.08 г., за установяване на административно нарушение. Съгласно него иде реч за процесния случай и е отразено, че лицето е спряно за проверка около 17.00 ч. Липсват каквито и да са възражения от страна на подсъдимия по съобщените в акта обстоятелства. Соченото от тази инстанция обстоятелство е провокирано от една страна от аргументи, наведени в посока на часа на проверката в писменото възражение на защитата срещу касационния протест на прокурора. От друга- говори за нужда от по-внимателно обмисляне на обясненията на самия Ц. и на показанията на свидетеля А, в светлината на стриктния съдържателен анализ на информацията, наведена от другите гласни доказателствени източници, включително и от свидетеля М. Ако всичко това бе сторено, би могло да се стигне и до различни изводи по фактите и правото, облегнати на експертното заключение, депозирано пред ВОС. Отделен е въпросът и неговото разрешаване трябва да е резултат от непревратен доказателствен анализ, в съобразие с процесуалните правила за това, какви са релевантните характеристики на повдигнатото на подсъдимия обвинение, в рамките на които е възможно съдебно произнасяне. Казаното важи както за часа на проверката, фиксиран в обвинителния акт, така и за възможността, при установяване на престъпно поведение от страна на разглеждащия по същество производството долустепенен съдебен състав /с оглед добрите лични и професионални данни за подсъдимия и спецификите на неговото семейство/, да се разсъждава на плоскост на прилагане на принципни институти на общата част на наказателното право, относими към конкретна преценка на деянието и неговата обществена опасност.   Предвид изложеното, протестът на прокурор от ВоАП е основателен. При предложения пред ВКС доказателствен анализ се прави извод за негова незаконосъобразност поради нарушаване на заложените в чл.14,ал.1 и чл.107,ал.5 НПК предпоставки. Това е довело до формиране на порочна съдебна воля и респективно до нарушаване на материалния закон. Атакуваната присъда на ВоАС следва да бъде отменена и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Същият следва да събере пред себе си набраните при предишното разглеждане на делото материали, проверявайки и оценявайки в съвкупност доказателствената маса. Сам трябва да прецени дали е нужно да пристъпи към преразпит на лица, депозирали показания пред първостепенния съдебен състав, както и дали с оглед новосъбрани данни, се налага събиране на допълнителни доказателства, сред които и експертни изводи, включително по искане на страните, от характер да доизяснят вменената престъпна фактология.   Ето защо и на основание чл.354,ал.3,т.2 и 3 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 129/07.12.09 г.,постановена от ВоАС по В. Н. О. Х. Д. 87/09 г.   ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/   /ОМ/     Предвид обстоятелството, че съдията-докладчик ЮРИЙ КРЪСТЕВ е на особено мнение, касаещо съществено различие по крайния извод за решаване на делото, на основание чл.33,ал.5,изр.2 НПК решението е изготвено от съдия ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА.     ОСОБЕНО МНЕНИЕ :     Считам, че въззивният съдебен акт – присъда № 129/07.12.2009 г., постановена по внохд № 87/2009 г., е законосъобразен и не са били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.   След провеждане на собствено съдебно следствие със събиране и на допълнителни доказателства, второинстанционният съд е приел фактическа обстановка, подкрепена от доказателствата по делото. Същата не подлежи на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК. Тя се подкрепя от показанията на свидетелите Ц, С. , Г. , Д. , Г. , М. , Г. и Г. , които установяват времето, мястото и количеството на приетия алкохол, както и хронологичния ред на извършената проверка на подс. Ц. от контролните органи.   От заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, извършена от същото вещо лице, дало и първоначалното заключение от досъдебното производство се установява, че ако се приеме, че алкохолните напитки са употребени около 17 ч., е невъзможно да бъде установено какво е количеството в кръвта му към 17.30 ч., когато е бил спрян и извършена проверката, тъй като е невъзможно да се установи, как се е усвоявал алкохола от организма му. Вещото лице е категорично, че като се има в пред вид установеното обективно количество в кръвта му към 18.40 ч., от 1.21 пром., то към 17.30 ч., същото е било под 1.20 пром., без да може да се посочи конкретна стойност.   Следователно, вътрешното убеждение на въззивният съд не е изградено на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Точно е посочено на кои от тях се градят направените изводи, че е установено по категоричен начин, че алкохолните напитки са били приети от подсъдимия в рамките на 30 мин., непосредствено преди да бъзе спрян за проверка с автомобила си, около 17.30 ч. и че в този момент количеството на алкохол в кръвта му е бил под 1.2 пром. И от тук, че деянието е несъставомерно по чл. 343б, ал. 1 НК.   От друга страна, с оглед на събраните доказателства, посочени в мотивите на съдебният акт точно е било прието, че няма доказателства подсъдимият да е приел алкохолните напитки в по – ранен момент, поради което и отхвърлена тезата на прокуратурата в този смисъл.   Въззивната инстанция при установяване на правно – релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез правилата на формалната логика. Изводите за не виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на това престъпление са изцяло подкрепени от показанията на посочените свидетели, от заключението на експерта.становените данни от тези доказателствени източници, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен състава на това престъпление.   Присъдата на въззивната инстанция не страда и от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия по посочения текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и експертното заключение, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. Не възприемайки изцяло констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   Неоснователно е твърдението на прокуратурата, че е било отказано искането й за назначаване на повторна съдебно – медицинска експертиза. Прегледът на протоколите от съдебните заседания на Военно-апелативният съд, не потвърждават соченото от прокурора нарушение. Липсва отразено искане за назначаване на повторна или каквато и да била експертиза.   Право на тази инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства. Видно от определение, от 11.11.2009 г., Военно-апелативния съд се е произнесъл по искането на прокуратурата за повторен разпит на свид. Радостин С. и оставяйки го без уважение не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото на преценка, кога и в какви случаи да бъдат допуснати искани доказателства. В случая, второинстанционният съд се е позовал на събраните други свидетелски показания и че обстоятелствата за които е искан са изяснени.   С оглед на всичко изложено считам, че касационният протест не следва да бъде уважаван, а въззивният съдебен акт – оставен в сила.     СЪДИЯ:   / ЮРИЙ КРЪСТЕВ/