Р Е Ш Е Н И Е № 289 Гр. София, 12 декември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Н. Любенов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1082/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по протест на Апелативна прокуратура – гр. Варна и жалба на частните обвинители Д. М. Ч. и В. М. Ч. против решение № 187/12. 08. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 258/2016 год. на Апелативен съд – гр.Варна. В протеста са релевирани доводи за явна несправедливост на наложеното наказание поради това, че отлагането на изпълнението му не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Сочи се, че съдът не е изложил конкретни аргументи за необходимостта от прилагане института на условното осъждане и не е съобразил, че наред с нарушението – предмет на обвинението подсъдимият е управлявал превозното средство и с превишена скорост. По тези съображения прокурорът настоява въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на апелативния съд. В касационната жалба освен срещу начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са изложени възражения и срещу размера му. Поддържа се, че санкция в размера, определен от долу стоящите съдилища, няма да съдейства за реализиране на генералната превения и ще създаде чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото. Сочи се, че не е отчетено, че подсъдимият е управлявал автомобила с превишена скорост. Направено е искане въззивното решение да бъде изменено като наказанието бъде увеличено и бъде постановено ефективното му изтърпяване. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира, че както по размер, така и с оглед начина му на изтърпяване наложеното наказание е справедливо и ще съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Частните обвинители Д. и В. Ч. не се явяват и не изразяват лично или чрез своя повереник становището си във връзка със справедливостта на наложеното наказание. Подс. Е. Й. моли касационната инстанция да потвърди въззивното решение. Защитниците му излагат доводи за недопустимост на касационната жалба в частта и, касаеща увеличаване размера на наказанието. В останалата и част я намират за неоснователна; считат, че е неоснователен и касационният протест и пледират за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 18/16. 05. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 150/2016 год. Окръжният съд – гр.Добрич е признал подс. Е. Й. за виновен в това, че на 17. 02. 2016 год. в [населено място] при управление на МПС – л. а. „марка” с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на М. Д. Ч., като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „Б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „В” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58 А, ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, като го е оправдал по обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Съдът е наложил и кумулативното наказание лишаване от правоуправление на МПС, чийто размер е индивидуализирал на три години. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 187/12. 08. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 258/201 год. на Апелативен съд – гр.Варна е изменена в санкционната и част, като изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. По пределите на касационната проверка: В рамките на съдебните прения пред първоинстанционния съд повереникът на частните обвинители е изразил становище, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден за престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК, а именно три години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една трета на основание чл. 58 А, ал. 1 от НК, като бъде постановено ефективното му изтърпяване. Присъдата е постановена в съгласие с неговите искания. Въпреки това в противоречие с разпоредбата на чл. 318, ал. 4, изр. 2 от НПК частните обвинители са депозирали въззивна жалба с искане за увеличаване на наказанието. Недопустимостта ѝ е констатирана от апелативния съд и с определение, постановено в открито съдебно заседание на 15. 07. 2016 год., производството по нея е прекратено. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Изложеното относно процесуалното развитие на делото обосновава извод за недопустимост на касационната жалба в частта, с която са релевирани доводи за занижен и следователно несправедлив размер на наложеното наказание. В НПК не е предвидена процесуална възможност за т. нар. прескачащо касационно обжалване. Предпоставка за допустимост на касационната жалба или протест е страната да е атакувала първоинстанционния съдебен акт пред въззивната инстанция и жалбата ѝ да не е уважена или ако не е обжалвала/протестирала присъдата, да е уважена жалбата на друга от страните, с което са били засегнати права и законни интереси на касатора. Прекратяването на производството по въззивната жалба на частните обвинители по правните си последици е равнозначно на липса на въззивна жалба, поради което извън пределите на касационната проверка следва да остане размерът на наложеното наказание. В тази част касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Следва да бъдат обсъдени обаче доводите на частните обвинители, касаещи приложението на условното осъждане, тъй като с въззивното решение изтърпяването на наказанието е отложено по реда на чл. 66 от НК и по този начин са засегнати правата на тези страни. По основателността на протеста и на касационната жалба: Протестът и жалбата на частните обвинители са неоснователни, а прилагането на института на условното осъждане от апелативния съд не довело до явна несправедливост на наказанието. Основните аргументи на прокурора от апелативната прокуратура и на частните обвинители са свързани с невъзможността да бъде реализирана генералната превенция, ако бъде приложен институтът на условното осъждане. Доводите им не отчитат, че без да игнорира или подценява генералната превенция, в чл. 66 от НК законодателят е поставил акцент върху възможността деецът да бъде поправен и превъзпитан и без да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода. От друга страна, за постигане на превантивен ефект върху останалите членове на обществото с много по-голяма тежест е неизбежността на наказанието и своевременното санкциониране на престъпните посегателства, което в настоящия казус е налице, тъй като в рамките на десет месеца от извършване на деянието са приключили и двете фази на наказателния процес. В същото време следва да бъде споделен изводът на въззивната инстанция, че за поправяне и превъзпитание на дееца не е наложително той да бъде изолиран от обществото. Апелативният съд е достигнал до това заключение след задълбочен и всеобхватен анализ на обстоятелствата, относими към личността на подсъдимия и към неговата обществена опасност. Чистото съдебно минало на Е. Й., трудовата му ангажираност, липсата на предходни административни наказания за нарушения на правилата за движение, отсъствието на противообществени прояви, за които да са му налагани санкции по УБДХ, семейното му положение (баща на четири деца, за които полага грижи) и проявената критичност към извършеното убеждават и настоящия състав на ВКС, че личната му обществена опасност не е голяма, а деянието се явява изолирана проява в неговия живот. За приложението на чл. 66 от НК като етап от индивидуализация на наказанието (в широк смисъл) в настоящия случай от съществено значение е и още едно обстоятелство, което е било интерпретирано правилно от въззивния съд – значителната степен на съпричиняване от страна на пострадалия, който в тежка степен на алкохолно опиване се е намирал в седнало положение на пътното платно. Обстоятелството, че Й. се е движил с превишена скорост не може да надделее над коментираните по-горе смекчаващи отговорността фактори и да обоснове претендираната от обвинението (държавно и частно) отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Това е така, защото от една страна превишаването на скоростта не е съществено – само 10 км/ч, а от друга – не са ангажирани каквито и да било доказателства, че това е траен модел на поведение на подсъдимия в качеството му на водач на МПС. Като аргумент за явна несправедливост на наказанието не могат да послужат и обществените очаквания за налагане на по-строги наказания на нарушителите на пътя, на които се акцентира в жалбата. Същите не са били и не могат да бъдат обстоятелство, което има значение за индивидуализацията на наказанието и за начина на неговото изтърпяване. Съобразяването на общественото мнение и на нагласите в обществото влиза в грубо противоречие с принципите за независимост на съда и за вземане на решение по вътрешно убеждение, основано единствено на закона и доказателството по делото. Това принципно положение е осъзнато от въззивната инстанция и тя законосъобразно и мотивирано е отправила упрек към окръжния съд, че се е ръководил преимуществено от обществените настроения при преценката за начина на изтърпяване на наказанието. В заключение следва да се отбележи, че внимателният прочит на материалите по делото не може да обоснове очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца – от друга, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187/12. 08. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 258/2016 год. на Апелативен съд – гр.Варна. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. М. Ч. и В. М. Ч. в частта и, отнасяща се до размера на наказанието, наложено на подс. Е. Й.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.